Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 186 от 08.06.2021, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно наказателно дело 42/2021
Вид
Решение № 186
Подписан
08.06.2021
В сила
08.06.2021
Състав
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА, ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА КОЦЕВА, ГАЛИНА ВАСКОВА ГЕРАСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 5 ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.412а · Кодекс на труда
  • чл.413 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • §1 т.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Враца, 08.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.05.2021г. /единадесети май две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА

МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 42 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, против Решение № 260021/12.11.2020г. , постановено по АНД № 59 по описа за 2020г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено Наказателно постановление № 06-001271/21.02.2020г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца, издадено срещу Германо-български консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“ ДЗЗД /ГБК НХРАО ДЗЗД/ на основание чл. 416, ал. 5 вр.чл.413 ал.2 от КТ вр.чл.55 от ЗЗБУТ за нарушение на чл. 5 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.4 т.2 б.“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на чл.2 ал.2 от същата Наредба.

В касационната жалба са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка. Изложени са съображения, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на дружеството, като е квалифицирал точно извършеното нарушение, съобразил е тежестта му, за което е наложена имуществена санкция съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Възразява се против изводите на първостепенния съд, че дружеството по ЗЗД не е субект на наложената имуществена санкция, тъй като същият е неперсонифицирано обединение на самостоятелни правни субекти с определена цел, при която не се формира нов носител на права и задължения, тъй като приложимите разпоредби на КТ предвиждат налагане на имуществена санкция и на дружествата по ЗЗД в предвидените от закона случаи. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К. касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 120 /сто и двадесет/ лв..

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.М.М. в с.з. и писмени бележки оспорва касационната жалба, като прави възражение, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал сочените в нея нарушения, поради което прави искане решението да бъде оставено в сила.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати сочените нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е

Решение № 260021/12.11.2020г., постановено по АНД № 59 по описа за 2020г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено Наказателно постановление № 06-001271/21.02.2020г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца. С последното на основание чл. 416, ал. 5 вр. от КТ вр.чл.55 от ЗЗБУТ за нарушение на чл. 5 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.4 т.2 б.“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на чл.2 ал.2 от същата Наредба на

Германо-български консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“ ДЗЗД /ГБК НХРАО ДЗЗД/ е наложена имуществена санкция в размер на

15 000/петнадесет хиляди/ лева.

За да постанови посочения резултат, Районният съд е приел, че ответникът по касация не може да бъде субект на вмененото му нарушение и от там да му бъде налагана имуществена санкция, тъй като той не е самостоятелно ЮЛ, а неперсонифицирано гражданско дружество, учредено по реда на ЗЗД. Касационната инстанция споделя напълно фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспореното НП, поради което постановеният съдебен акт за отмяната на същото се явява правилен, съобразен с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Действително, съгласно чл.412а от КТ имуществени санкции могат да бъдат налагани и на дружества, създадени по ЗЗД, при нарушения на трудовото законодателство, стига те да имат качеството на работодател. В случая обаче не може да се приеме, че консорциумът има такова качество, тъй като той не е наемал самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение, а такива са наети от всеки от участниците в него. Не се спори, че пострадалите работници са наети от

„Е.“ ООД, което е част от „К. К. *“ ДЗЗД, а последният е част от ГБК НХРАО ДЗЗД, т.е. ответникът по касация не е отговаря на определението за работодател, дадено в §1 т.1 от ДР на КТ. Обоснован е и изводът, че не са изпълнени и условията дружеството да бъде определено като проектант.

След извършена служебна проверка на решението на Районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Административен съд – Враца Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021/12.11.2020г., постановено по АНД № 59 по описа за 2020 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено НП №06-001271/21.02.2020г. на Директора на Д“ИТ“ Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.