Решение № 4932 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4932 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330118879 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “Юробанк България” АД срещу В. Г. М., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 6581,24 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, 630,49 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2023 г. – 22.05.2024 г., и 637,07 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2023 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 31.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 7504,00 лева, като последният се задължил да върне същите ведно със лихви, съобразно погасителен план. Доколкото ответникът не изпълнил задължението си за погасяване на две поредни месечни вноски, вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост, се претендира, че същата се обявява с връчване на препис от исковата молба и приложенията.

Посочва се, че за събиране на процесните вземания е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив. С Разпореждане по посоченото дело от ** г., заявлението било отхвърлено, като бил предоставен едномесечен срок за предявяване на осъдителен иск. Поради изложеното се предявяват осъдителните искови претенции. Претендират се разноски в производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника В. Г. М..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с молба вх. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от съобщение на л. 82 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.** от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 82 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 31.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 206,33 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1301,50 лева.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 987,67 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. Г. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, следните суми:

2

6581,24 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, 630,49 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2023 г. – 22.05.2024 г., и 637,07 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2023 г. – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.

№ ** г. по описа на Районен съд Пловдив – 31.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата от 1301,50 лева (хиляда триста и един лева и петдесет стотинки) - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, и 987,67 лева (деветстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д.

№ ** г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на едномесечния срок по чл. 240 ГПК, ч.гр.д. № 13444 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3