Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 586 от 14.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 136/2024
Вид
Решение № 586
Подписан
14.10.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора А. Р. Л. като разгледа докладваното от Д. Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесет и първа НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Г. Т. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимите Д. А. Г., З. Г. М. и И. К. М., срещу присъда от 30.05.2023 г., постановена по нохд № 17752/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с която всеки един от подсъдимите поотделно е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което на всеки един от тях е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца и същото е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, първият съд е определил на подсъдимата З. Г. М. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години измежду наказанията наложени й по нохд № 17752/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав и по нохд № 11553/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, първият съд е осъдил всеки един от подсъдимите да заплати направени по делото разноски в размер от по 284,00 лева, както и всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на основание чл. 190, ал. 2 НПК държавна такса в размер на 5,00 лева, за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.

С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се обжалва изцяло постановената от първия съд присъда като неправилна и незаконосъобразна.

Жалбоподателят твърди се, че при нейното постановяване е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. след приключване на съдебните прения съдът не се е оттеглил на тайно съвещание, което жалбоподателя счита за безспорно основание за предубеденост, т.к. както присъстващите в залата не са изведени от нея, така и съдът не е излязъл от залата.

1

Твърди, че по този начин е нарушена тайната на съвещанието, т.к. и в съдебния протокол от дата 30.05.2023 г. е записано, че „СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на присъдата“, а не както изисква разпоредбата на чл. 300 НПК, че това съвещание е било тайно. Твърди още, че в съдебния протокол не е записан час в който съдът се е оттеглил, както и конкретен час в който съдът е продължил съдебното заседание за постановяване на присъдата, т.к. прекъсване не е имало. Жалбоподателят посочва още, че съдът е заявил, че няма нужда да се оттегля, т.к. е готов с присъдата и няма съдебни заседатели, което не е записано в съдебния протокол. С оглед гореизложеното се моли за отмяна на първоинстанционната присъда на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 4 НПК и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят твърди, че първият съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, т.к. не е разграничено правото на ползване от правото на собственост в конкретния случай, за което излага подробни съображения и анализира събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд доказателства. На следващо място се твърди, че в хода на съдебното следствие не е доказана по несъмнен начин субективната страна на престъплението за всеки един от подсъдимите, за което се излагат подробни съображения на несъгласие с мотивите на първия съд към обжалваната присъда. Жалбоподателят твърди, че обвинението почива единствено на предположението на представителя на държавното обвинение, че това което подсъдимите са заявили пред нотариуса е неистина, т.к. има данни за владение за предишни периоди.

Моли се за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото на първоинстанционния съд, алтернативно се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция процесуалният представител на подсъдимите - адвокат Г. Т. поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Счита, че първият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е оттеглил на тайно съвещание. Излага също така твърдение, че първият съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, считайки, че в случая се касае за гражданско-правни правоотношения. Намира обвинението за недоказано. Твърди, че неговите подзащитни не са лъжесвидетелствали, а са изложили лични възприятия, както и че ако някой друг е ползвал имота или го е владял, неговите подзащитни не са били наясно с посоченото обстоятелство.

Моли да бъде постановена нова присъда, с която тримата подсъдими да бъдат оправдани, алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на атакуваната присъда, поради обстоятелството, че обвинението спрямо подсъдимите лица е безспорно доказано.

Подсъдимият И. М. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

Подсъдимата З. М. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

Подсъдимата Д. Г. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

В правото си на последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият И. М. моли съдът да постанови оправдателна присъда.

2

В правото си на последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимата З. М. моли да бъде оправдана.

В правото си на последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимата Д. Г. моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание пред въззивния съд и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна и/или изменени във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата Д. А. Г., е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно специално образование, с адрес в град София, ж.к. „****, ЕГН **********.

Подсъдимата З. Г. М., е родена на **** г. в град София, българка, български гражданин, основно образование, омъжена, с адрес в село Мировяне, Столична община, ул.

****, ЕГН **********. Осъждана е по НОХД № 11533/21 г. по описа на СРС, споразумение в сила от 15.11.2021 г., с което, на осн чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, й е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, като деянието е извършено на 29.01.2021 г.

Подсъдимият И. К. М., е роден на **** г. в град София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, с адрес в село Мировяне, Столична община, ул. ****, ЕГН **********.

Поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** е с административен адрес село Мировяне, ул. „**** и попадал в УПИ XI - 626, кв. 34 по действащия регулационен план на селото, одобрен с Решение № 27 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Имотът бил извън регулацията на населеното място.

С Удостоверение № 8 от 10.10.1979 г. на кметството на с. Мировяне на основание Постановление № 76 на МС и Решение № 108 горепосоченият имот бил предоставен за ползване на Б.Л.Б.. В удостоверението било вписано, че имотът можел да се ползва за трайни насаждения, зеленчуци и за построяване на 20 кв. м. стопанска сграда. Като съседи на имота били вписани „изток - Ц. Г.ев“, „запад - Др. Стефанов“, север и юг - улица.

Б.Б. и съпругата му Е.С.Й.-Б. ползвали имота от 1979 година до 2018 година преимуществено като зеленчукова градина. Посещавали имота почти ежедневно и предимно през пролетно-летния сезон, полагайки грижи за засадените дървета и зеленчуци. Двамата посадили в имота две ябълки, две круши, две сливи, две дюли, три джанки, една мушмула.Направили ограда на имота с бетонни колове и телена мрежа. Ползвали електричество от съседния имот, находящ се на ул. ****, чиито собственик била свидетелката В.С.Л.. Същата имала в имота си електрозахранване, ползвано от Б. при нужда.

Заедно със съседски семейства и с общи усилия изградили кладенец в процесния имот, който се ползвал съвместено от всички тях и който служил за водоснабдяване и на двата имота, с пусната между тях тръба. В периода 1991 - 1993 година Б. отлели бетонна плоча с намерението да изградят вилна постройка във вид на барака, което не реализирали.

3

През 2018 г. свидетелката В.Л. продала имота си, находящ се на ул. ****, на свидетелката Р.Г., леля на свидетеля Д.Г..

В периода от 1991 година до 2010 година семейство Б. подавали множество молби до Кмета на Район „Нови Искър“ с цел да закупят ползваният от тях поземлен имот. От семейство Б. били подавани молби на следните дати - 01.07.1992 г., 28.07.1992 г., 31.07.1992 г., 10.11.1994 г., 01.03.2001 г., 09.07.2010 г. и 28.09 2010 г., но нито една от тях не била уважена от общинската администрация. Със Заповед № РД-16-642/23.08.1994 г. на ТОА „Нови Искър“, било отказано извършването на оценка на ползваната от Б.Л.Б. земеделска земя, тъй като мястото било незастроено и се намирала на по-малко от 30 км. от гр. София.

В следващо писмо с изх. № 9400-841/29.07.2010 г. на СО - район „Нови Искър“ Б.Л.Б. бил уведомен, че молбата му за оценка с оглед придобиване на собствеността върху горепосочения имот не се уважава, тъй като не били налице условията на § 4а от ЗСПЗЗ.

На 28.09.2010 г. Б.Л.Б. издал нотариално заверено пълномощно, с което упълномощавал своята съпруга свидетелката Е.С.Б. да съдейства пред община „Нови Искър“ за уреждане на покупката или добиване на право на собственост на земя 600 кв. м. в с. Мировяне, дадена за ползване на Б.Л.Б. с Удостоверение № 8 от 10.10.1979 г., а сега попадаща в регулационния план на с. Мировяне в УПИ XI - 626, кв. 34, поземлен имот № 626 к. п. № А-12-1- Б от актуалния кадастрален план.

През 2018 година Б.Б. не бил в добро здравословно състояние, при което имота запустял. През лятото на 2018 г. двамата със съпругата му за последен път отишли в имота, находящ се в село Мировяне, ул. „****, придружавани от сина им свидетеля И.Л., който бил посещавал имота през годините. Б.Б. починал през месец юни 2019 г.

През целия период от 1979 г. до 2018 г. семейство Б. не били давали съгласие на трети лица да стопанисват имота.

През месец март 2019 подсъдимият И. К. М., живущ в село Мировяне, на ул. ****, инициирал производство по обстоятелствена проверка пред Нотариус - свидетелката П.Д., вписана под № 711 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Софийски районен съд, с адрес на кантората: град София, бул. ****. С депозирано от него пред свидетелката Д. искане, искал да му бъде констатирано правото на собственост, по реда на обстоятелствената проверка, по отношение на имота находящ се в село Мировяне, на ул.