Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3572 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15211/2025
Вид
Решение № 3572
Подписан
13.07.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3572 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330115211 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. З. К., чрез пълномощник – адв. Р. Р., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България” ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева/5,11 евро – частична претенция от вземане в общ размер на 222,64 лева/113,83 евро, платена без правно основание в полза на ответното дружество по недействителен договор за паричен заем № ******* г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100 лева/51,13 евро – частична претенция от вземане в общ размер на 1341,36 лева/685,83 евро, платена без правно основание в полза на ответното дружество по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ******* г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ******* г., по силата на който е получила сума в размер от 2000 лева, която следвало да бъде върната на 27 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР от 49,15 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено задължение за заемополучателя, в тридневен срок от датата на сключване на договора, да предостави на 1 заемодателя едно от следните обезпечения: осигуряване на две физически лица – поръчители, които да отговарят на кумулативно поставени в договора изисквания; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. В изпълнение на посоченото задължение ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство № ******* г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който последният, в качеството на поръчител, се задължил да отговаря солидарно за задълженията на заемополучателя по договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство било предвидено, че ищцата дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер на 1341,36 лева.

Плащането на посоченото възнаграждение било разсрочено на седмични вноски, всяка по 49,68 лева, съвпадаща с падежните дати на вноските по договора за заем. Ищцата твърди, че е погасила задълженията и по двата процесни договора, като е заплатила в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в общ размер на 2222,64 лева за главница и лихва, а в полза на „Файненшъл България“ ЕООД е заплатила сумата от 1341,36 лева. Навеждат се доводи, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като възнаграждението на дружеството – поръчител в размер на 1341,36 лева по своята същност представлявало добавък към договорната лихва. Сочи се, че предвиденото възнаграждение на поръчителя било предварително разсрочено за заплащане като част от анюитетните вноски по договора за заем, като заемодателят бил наясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в договора изисквания за предоставяне на обезпечение. Изтъква се, че възнаграждението на поръчителя представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по заема. В случая това не било сторено, поради което посоченият в договора за заем размер на ГПР не отговарял на действителния такъв. Според ищеца, договорът за предоставяне на поръчителство бил с сключен с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин се достигало до оскъпяване на кредита за потребителя и генериране на допълнителна печалба.

По отношение на сключения с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство се твърди, че е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като ищецът не получавал никаква престация срещу предвиденото задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който е изразено становище за нередовност на исковата молба. Счита за неоснователни предявените искови претенции. Наведени са доводи, че процесният договор за паричен заем не е недействителен по смисъла на ЗПК и били спазени неговите изисквания.

Твърди се, че в договора ясно и недвусмислено били посочени всички разходи 2 и такси, които следва да заплати потребителят, както и годишният процент на разходите, който съответствал на посочения от заемодателя. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следвало да се включва при формиране на ГПР, тъй като не било част от заемното правоотношение, не представлявало пряк разход, свързан с кредита и не било установено към момента на сключване на договора. В същия не се съдържали неравноправни клаузи, не било налице заобикаляне на закона нито противоречие с добрите нрави. Изискването за обезпечение представлявало стандартна практика при отпускане на кредити и целяло намаляване на кредитния риск за заемодателя.

По отношение на договора за предоставяне на гаранция се посочва, че същият е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, което е гарантирало изпълнението на задълженията на заемателя. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

Направено е искане да се съобрази практиката на СЕС относно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който е изразено становище за нередовност на исковата молба. Счита за неоснователни предявените искови претенции. Твърди, че правоотношението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не било акцесорно по отношение на договора за паричен заем и не представлявало поръчителство, а било договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит.

Поддържа се, че „Файненшъл България“ ЕООД е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се, че договорът е с сключен с цел заобикаляне на закона. Твърди се, че същият съответствал на принципите за добросъвестността и справедливостта. Клаузите в договора за предоставяне на гаранция/поръчителство били достатъчно ясно и разбираемо формулирани, като всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от неговото сключване. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. Направено е искане да се съобрази практиката на СЕС относно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2026 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения с р е щ у „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 10 лева/5,11 евро на 205,95 лева/105,30 евро, както и на предявения срещу „Файненшъл България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 100 лева/51,13 евро на 1341,31 лева/685,80 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По делото е представен Договор за паричен заем № ******* г. , сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 2000 лева, която последната следвало да върне на 27 седмични погасителни вноски в размер на 82,32 лева, при договорен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 49,15 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на гаранция № ******* г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнение на задълженията по договора за паричен заем, сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 1341,36 лева, разсрочено на вноски.

От приложената по делото справка за извършени плащания по Договор за паричен заем ******* г., се установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД общо сумата в размер на 1127,83 евро, от която 1022,53 евро – главница и 105,30 евро – лихва.

Представена е и справка за извършени плащания по Договор за предоставяне на гаранция № ******* г., видно от която ищцата е заплатила на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 685,80 евро.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не 4 са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ******* г., сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения.