Определение № 1165 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 14.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Е. Арнаучкова като разгледа докладваното от Е. Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002902249 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „ВИК

ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД/н/ срещу постановеното при повторното въззивно разглеждане решение № 462 от 11.07.2024г. по възз.т.д.№ 118/2024г. на САС в частта, с която, след отмяна на решение № 260357 от 04.03.2021г. по т.д. № 8215/2013г. на СГС, е отхвърлен предявеният от синдика на „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД/н/ срещу „ТИТАНИУМ“ АД - в ликвидация иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като сключен при абсолютна симулация, договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008г.

В касационната жалба преди всичко се оспорва правилността на извода за липса на т.нар. „начало на писмено доказателство“ и на основания на него извод за недопустимост на свидетелските показания за разкриване на симулацията. Според синдика решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил настъпилите след сключване на договора прехвърляне на имота от купувача „Титаниум“ АД на новоучреденото дружество „А и Д Инвест 2008“ ЕООД, промяна на фирменото наименование и заличаването на „А и Д Инвест 2008“ ЕООД, съответно – прекратяването на образуваното срещу него исково производство от дружеството в несъстоятелност, апортиране на имота в 1 контролираното от А. Ч. „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД и последвалото/ след образуването на ново исково производство по чл.108 ЗС от „ВИК инвестмънт“ ЕООД срещу „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД/ прехвърляне на имота на друго новоучредено и контролирано от А. Ч. дружество – „Ербиум“ ЕООД, обявяването в ликвидация на „Джанни Каррас инвестмънт“ ЕООД и опитът за прекратяване и заличаване на ответното дружество.

Синдикът настоява, че представените по делото писмени доказателства и вписванията в ТР представляват „начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК и налагат извод, че страните по договора са направили само външни изявления, без намерение за действително обвързване, доколкото са целели създаване на привидност за третите лица относно собственика на процесния имот. Счита, че няма никаква друга правна, а и житейска логика, в желанието на един приобретател да се освободи от току-що закупения от него имот, освен, ако не знае, че придобивното му основание е нищожно, поради привидност, и -при вписана срещу него искова молба по чл.108 ЗС, да извърши последваща продажба и да се стреми да ликвидира дружеството си, освен, за да постигне прекратяване на образуваното срещу него съдебно производство, поради липса на правосубектност. Синдикът намира за неправилно приетото, че в първоинстанционното производство не са въведени твърдения за персонална симулация, а – само твърдения, че страните не са имали намерение сделката да произведе транслативен ефект и поддържа, че, в резултат на игнорирането на тези твърдения, е неправилно определен предметът на делото и търсената защита. Оспорва като неправилен извода, че е ирелевантна за привидността на сделката свързаността между продавача и купувача по см. на § 1, ал.2 ДР на ТЗ, като поддържа, че е следвало да бъде преценявана в съвкупност с останалия доказателствен материал. Намира, че крайният извод, че договорът не е симулативен, е извършен при липсата на правдива логическа преценка на типичните закономерности и връзки между явленията. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска за нищожност на договора, поради симулация.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е поддържано основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси .

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да построи изводите си въз основа на тях?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 22/06.04.2017г. по т.д.№ 425/2015г., решение № 134/30.12.2013г. по т.д.№ 34/2013г., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 106/2010г., всички на II т.о.

2. Как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен довода за наличие на 2 привидност на сделка, и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства, освен с обратно писмо, и могат ли писмени документи, удостоверяващи сключване на последващи сделки с процесния недвижим имот, и вписвания в търговския регистър да се приемат като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на правилото на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК?

Касаторът посочва решение от 11.06.2010г. по гр.д.№ 375/2010г., IV г.о., решение от 26.01.2012г. по гр.д.№ 638/2010г., I т.о., и решение от 31.03.2014г. по гр.д.№ 5791/2014г.

3. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?

По него касаторът сочи решение № 305/27.06.2012г. по гр.д.№ 1110/2011г., IV г.о.

4. Длъжни ли са съдилищата да се произнасят по всяко подадено до тях искане, твърдение, възражение за защита на лични и имуществени права до обема на поисканата защита и съдействие?

Касаторът се позовава на решение № 210/09.05.2012г. по гр.д.№ 317/2011г., I г.о., решение № 220/19.06.2012г. по гр.д.№ 714/2011г., I V г.о., и решение № 539/13.12.2011г. по гр.д.№ 1844/2010г., IV г.о.

С подадения чрез адв.Й. С. от САК писмен отговор ответното дружество „ТИТАНИУМ“ АД – в ликвидация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на насрещната страна. Претендира за присъждане на разноски.

Подадена е касационна жалба и от ответника „ТИТАНИУМ“ АД– в ликвидация срещу въззивното решение - в частта, с която процесният договор е прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.576 ГПК, поради липса на форма за действителност. Според ответника решението в обжалваната от него част е недопустимо, евентуално - неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, приемайки неправилно, че с ИМ са въведени твърдения за нищожност на нотариалното удостоверяване.

По правилността на решението релевира оплакване, че гласните доказателства са обсъдени изключително едностранчиво и пристрастно, кредитирани са показанията на свидетелите на ищеца, без да бъде съобразена тяхната заинтересованост, а мотивите да не се даде вяра на показанията на свидетелите на ответника не кореспондират с доказателствата по делото, не са логични, а в част от тях дори са отразени неверни обстоятелства. Касаторът изтъква, че нотариалният акт, като официален свидетелстващ документ с материална доказателства сила, удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса, а в него е изрично записано, че е прочетен на 3 страните и е подписан от тях и от нотариуса. Релевира оплакване да не е обсъдено, че полагането на подпис пред нотариуса сочи на безспорно изявление за настъпване на посочените в документа правни последици и респективно на удостоверените в него факти, осъществили се пред нотариуса.

Поддържа, че са абсолютно нелогични показанията на свидетелките Н., В. и П., че не знаят за какво са отишли при нотариус и каква сделка сключват, което компрометира достоверността им. Като обобщение, касаторът намира, че ищецът не е провел пълно доказване, че нотариалният акт не е прочетен на страните и съответно не е оборил материалната му доказателствена сила. По тези съображения искането е за обезсилване на решението в обжалваната част и за връщане на делото за ново разглеждане, евентуално – за неговата отмяна и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 – вероятна недопустимост, са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 173/03.01.2016г. по т.д.№ 1689/2015г., II т.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г., II т.о., и решение № 202/21.12.2013г. по т.д.№ 866/2012г., I т.о.

2. Следва ли съдът да съобрази наличието на заинтересованост на свидетели от изхода на спора и да кредитира събраните по делото свидетелски показания на такива лица, без да обсъди дали съответстват или противоречат на останалите данни по делото?

По него са посочени решение № 159/29.12.2017г. по гр.д.№ 203/2017г., I г.о., и решение № 338/20.11.2013г. по гр.д.№ 1269/2012г., IV г.о.

3. Полагането на ръкописен подпис от страната, когато е извършено пред нотариуса, сочи ли на безспорно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици, както и респективно удостоверените в него факти, които са се осъществили пред нотариуса?

Според касатора даденото по него разрешение е в противоречие с решение № 316 по гр.д.№ 2371/2013г., III г.о.

С постъпилия в срок писмен отговор от синдика на „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД /н/ искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника се оспорват.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 8215/2013г. на СГС, е образувано по предявените от синдика на „ВИК инвестмънт“ ЕООД/н/ против 4

„Титаниум“ АД - в ликвидация/ производството против втория ответник „Леграно Бюти Център“ ЕООД е прекратено/ обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, за установяване недействителността на сключения между страните на 24.03.2008г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба за покупко-продажба № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008г.

С първоинстанционното решение № 260357/04.03.2021г. са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 24.03.2008г., на основание чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3, чл.26, ал.2, предл.2 и чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание, и договорът е прогласен за нищожен, като привиден. (Формиран е и диспозитив за оставяне без разглеждане исковете, с правно основание чл.26 ЗЗД, във вр. чл.475, ал.1 ГПКза нищожност, поради нарушена процедура, и по чл.40 ЗЗД - за относителна недействителност, поради сключване на договора във вреда на представлявания.)

Първоинстанционното решение № 260357/04.03.2021г. и постановеното по чл.250 ГПК решение № 260712 от 05.05.2021г., с което е отказано неговото допълване, са потвърдени с решение № 283/28.04.2022г. по т.д.№ 611/2021г. на САС.

С решение № 50001/05.02.2024г. по т.д.№ 2111/2022г., I т.о., въззивното решение № 283/28.04.2022г. по т.д.№ 611/2021г. на САС е отменено - в частта за потвърждаване на решение № 260357/04.03.2021г. по т.д.№ 8215/2013г. на СГС, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 24.03.2008г., на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД, поради абсолютна симулация. С отменителното решение са дадени указания по чл.294, ал.1 ГПК при новото въззивно разглеждане да бъдат обсъдени оплакванията и доводите на ответника „Титаниум“ АД - в ликвидация за допуснати при постановяване на първоинстанционното решение нарушения на чл.164, ал.1, т.6 ГПК.