Решение № 5321 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5321 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100512717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1.подадена от А. Е. Н. чрез процесуалния му представител адв. Д. С. срещу решение № 16757/12.09.2025г. постановено по гр.д. № 30513/2024г. на СРС, ГО, 164 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове:

- с правно основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 294,81 лв., представляваща цена ½ от общата стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, - с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 44,45 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г. върху главницата за топлинна енергия,

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12,06 лв., представляваща ½ част от цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, -с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав и с което е осъден да заплати на правените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията по СТЕ и ССчЕ, изготвени въз 1 основа на документи, които не са представени по делото, което е достатъчно обстоятелство дискредитираща тяхната доказателствена стойност, като в СТЕ вещото лице не е съобразило основни физични закони и принципи. Отделно от горното в експертизите вещите лица се произнасят по правни въпроси, което следва да бъде направено от съда с обосновани и логични могиви изведени от доказателствата по делото, което не е сторено. Твърди, че в нарушение на служебните си задължения, районният съд след като е приел, че е налице облигационно правоотношение между страните, не е преценил и посочил множеството неравноправни клаузи в договора сключен въз основа на общи условия и съответно липса на изпълнение на задължението на топлоснабдителното дружество, за да възникне задължение за потребителя за заплащане на съответна стойност на потребена услуга. Прави оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил йерархията на нормативните актове, като е приложил подзаконов нормативен акт, който е и отменен, противоречащ на закона и Конституцията на РБ.

Предвид изложеното, въззивникът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния аакт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2.подадена от Л. И. Н. чрез процесуалния Й представител адв. А. С. срещу решение № 16757/12.09.2025г. постановено по гр.д. № 30513/2024г. на СРС, ГО, 164 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове:

- с правно основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД за сумата о т 294,81 лв., представляваща цена ½ от общага стойност на на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, -с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 44,45 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г. върху главницата за топлинна енергия,

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12,06 лв., представляваща ½ част от цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, -с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав и с което е осъдена да заплати на правените по делото разноски.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Въззивникът твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се приложи чл.6.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., но неправилно я прилага в останалата й част, доколкото макар и да има монтиран топломер в абонатната станция, липсват представени доказателства за неговата метрологична годност, в последствие издаденото удостоверение за годност на уреда е от фирма с отнет лиценз. Твърди, че неправилен е извода на първоинстанционният съд, че в ОУ на ищцовото дружество липсват неравноправни клаузи, като такива са относно цената на доставяната услуга, която е начислявана на максимална такава, а не на възможната по – ниска. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния аакт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззиваемата страна, получило препис от въззивната жалба не изразява становище.

2

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД предявени по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците А. Е. Н. и Л. И. Н.,че същите в качеството си потребители на топлинна енергия в топлоснабден имот ап.20, находящ се в гр. София, ж.к. *** абонатен № 336922, дължат в условията на разделност /по ½ част/ дължат заплащането на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ цена на потребена топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022г. и цена за услуга дялово дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022г., както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на главниците.

С първоинстанционното решение частично са уважени предявените искове, като в частта, с която са частично отхвърлени, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Относно възражението за липса на действително облигационно правоотношение между страните, поради неподписване на писмен договор:

От приложените по делото писмени доказателства, - договор за покупкопродажба на жилище, скл. по реда на чл.117 от ЗТСУ № 62/1994 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – 95/30.07.2008 г.,списък на етажните собственици към Протокол от ОС на ЕС от 10.10.2013 г. при избора на ФДР, в който за ап.20 е вписан ответника А. Н., приложените съобщения към фактури, както и обявения от първоинстанционния съд служебно известен факт - че ответниците са разведени от 20.10.2023 г., като след развода процесния недвижим имот – Ап.20 е станал по силата на одобреното от съда споразумение по чл.50 от СК, индивидуална собственост на съпругата и настоящ ответник Л. Н./ се установява, че през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответниците като съпрузи, са притежавали в режим на СИО апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ***, който имот е топлоснабден, като доколкото към настоящият момент не съществува брака и СИО, то задълженията за имота в процесния период следва да се поемат от бившите съпрузи по равно.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираните писмени документи придобиването на правото на собственост от ответниците в процесния период, като загубването/разпореждането със същото /но в рамките на проесния период/ следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.

Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, поради това при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на 3 съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде установен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответниците се легитимират като носители на вещно право на собственост върху процесния имот.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.