Решение № 3720 от 22.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3720 гр. Варна, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С. М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110113287 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Х-Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за ползването на лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, за периода 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата 1500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 5000 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 3.8.1 от Общите условия към договора за наем, дължима за неизпълнение на договора за наем от ответника, доколкото се е наложило спирането на автомобила от движение като доказателство по досъдебно производство, поради което същият не е бил във владение на наемодателя и не е работил по предназначение като автомобил за отдаване под наем, както и сумата 1800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за отдаване под наем на лек автомобил от 19.07.2024 г., изразяващи се в пропуснатата полза от невъзможността автомобилът да бъде отдаден под наем за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г. по договор за наем, сключен със С.Д., ведно със законната лихва върху сумата 1800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност, в случай че искът за пропуснати ползи бъде отхвърлен като неоснователен, предявява иск с правно основание чл.

232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 1200 лв., представляваща неплатени наемни вноски за периода 02.08.2024 г. – 1

09.08.2024 г.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 01.07.2025 г. ищецът „Х-Р.Б.“ ЕООД излага, че в изпълнение на обичайната си търговска дейност на 19.07.2024 г. сключил договор с ответника за отдаване под наем на лек автомобил, а именно „Рено Трафик“, с ДКН ******. Превозното средство е предоставено на наемателя за ползване в периода от 19.07.2024 г. до 10:00 часа на 22.07.2024 г. Договорено е възнаграждение в размер на 300 лв., платено от ответника при сключване на договора. Посочва, че в чл. 5 от договора за наем е уговорено, че за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на дружеството, представляващи неразделна част от договора, налични на интернет страницата на ищеца. С подписването на договора за наем и на основание чл. 6 от същия наемателят е декларирал, че е запознат с общите условия и приема същите в цялост. Въпреки договорения срок ответникът не е върнал автомобила на 22.07.2024 г. По тази причина на следващия ден е активирал инсталираното в автомобила проследяващо устройство /GPS/ и установил, че същият се намира на паркинг в МВР в гр. Д..

Бил уведомен от разследващите органи, че автомобилът е използван при извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК – противозаконно подпомагане на чужденци да преминат в страната в нарушение на закона, за което срещу П. М. е образувано досъдебно производство № ******2024 г. по описа на РДГП – Д. във връзка с прокурорска преписка № ******2024 г. по описа на ТО С. при РП К.. Във връзка с подадена молба от негова страна автомобилът е бил върнат на 09.08.2024 г. с прокурорско постановление. С протокол № 153/26.08.2024 г. е одобрено Споразумение между РП – К. и П. М., с което обвиняемият е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., около 15:20 часа, в землището на гр. Д., противозаконно е подпомогнал, като е превозвал 18 чужденци, да преминат в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС „Рено Трафик“, с рег. № ******.

Твърди, че в периода 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г. наемателят е продължил да ползва моторното превозно средство въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което му дължи и съответно обезщетение, формирано от подневния стандартен наем на МПС, който възлиза на 150 лв./ден, умножен по броя дни /10/, включени в периода /общо 1500 лв./.

Поддържа, че съгласно чл. 3.15 от Общите условия към договора наемателят е длъжен да обезщети наемодателя за всички претърпени щети, липси и пропуснати ползи изцяло, ако използва автомобила за извършване на умишлено престъпление, надлежно установено по предвидения в закона ред.

В чл. 3.8.1 от Общите условия е предвидено, че когато се налага спиране на автомобила от движение, включително и като доказателство по досъдебно производство, наемателят дължи наем за всеки от дните, в които автомобилът не е бил във владение на наемодателя, вследствие на което автомобилът за отдаване под наем не е работил по предназначение. В тези случаи към стандартната наемна цена от 150 лв./ден се добавя еднократна такса в размер на 5000 лв. При възстановяване на автомобила наемателят дължи сума, изчислена по формулата брой дни, умножени по 150 лв., плюс еднократна административна такса. Поддържа, че е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза от неизпълнението на договора за наем от страна на ответника, доколкото е сключил на 10.07.2024 г. договор за отдаване на процесния автомобил с наемателя С.Д. за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 2 г. срещу наемно възнаграждение в размер на 1800 лв., който не е могъл да изпълни – да предостави автомобила за ползване. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме, че искът за пропуснати ползи е неоснователен, моли да му бъдат заплатени наемни вноски за процесния период 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът П. С. М., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез особения му представител – адв. С. М.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че в сключения между страните договор от 19.07.2024 г. e уговорена наемна цена на ден в размер от 130 лв., поради което за десет дни наемът възлиза на сумата 1300 лв., а не на претендираната от ищеца 1500 лв. Излага, че автомобилът е бил върнат на наемодателя на 09.08.2024 г., тоест, три дни преди изтичане на уговорения срок /02.08.12.08.2024 г./ по договора на наем между ищеца и лицето С.Д.. Счита, че ищцовото дружество е могло да отдаде автомобила под наем още същия ден, при което вредите от неизпълнението на договора биха били значително помалки. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 3.8 от Общите условия, поради което ответникът би следвало да заплати сумата от 7 дневни вноски по 130 лв., съгласно сключения от него договор, за периода 02.0809.08.2024 г. Поддържа, че към датата на сключване на договора за наем посочената от ищеца разпоредба по чл. 3.8.1 от Общите условия, налични на уебсайта на дружеството, не съществува. Актуална към този момент е версията на общите условия, създадена на 14.06.2024 г., валидна до следващата промяна на 23.07.2024 г., където е включен този текст.

Следователно, ответникът не е бил запознат и не се е съгласявал с точка от общите условия, добавена след датата на сключване на договора. Излага, че общите условия са променяни още 2 пъти след сключване на договора, като последната версия е от 15.10.2024 г. При тази последна редакция ищцовото дружество е добавило текст, в който се упоменава, че „Настоящите Общи условия влизат в сила от 01.01.2021 г.“ Счита, че абсолютно некоректно и недобросъвестно ищцовото дружество въвежда в заблуждение относно действащите общи условия към датата на сключване на договора за наем на процесния автомобил. По изложените съображения моли така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер.

В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът се представляват от адв. И. Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок ищцовото дружество представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от назначения от съда особен представител – адв. С. М., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД:

Съгласно представения договор за отдаване под наем на лек автомобил 3 от 19.07.2024 г., сключен между ищеца и ответника, се установява, че наемодателят „Х-Р.Б.“ ООД е предоставил на наемателя П. С. М. лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, със задължение наемателят да върне превозното средство до 22.07.2024 г.

Наемателят обаче не е изпълнен задължението си за връщане на автомобила, доколкото, видно и от материалите по изисканото за послужване НОХД № ******2024 г. по описа на РС – С., е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между Прокуратурата и обвиняемия П.

С. М., с което същият е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., около 15:20 часа, в землището на с. Д., на път – 813, на около 3000 метра северозападно от РДГП – Д., противозаконно е подпомогнал, като е превозвал 18 чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ да преминат в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и шест месеца, изпълнението на което наказание е отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Доколкото процесният автомобил е послужил като средство за извършване на престъпление по НК, същият е бил задържан за целите на досъдебното производство – приобщен като веществено доказателство, надлежно описан, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 21.07.2024 г., и оценен след възлагане на автотехническа и оценителна експертиза.

С постановление на прокурор от РП – К., ТП – С., от 01.08.2024 г., по искане на собственика на автомобила – Е.А.К. /правоимащо лице/, е разрешено връщането на веществени доказателства по досъдебно производство № ******2024 г. по описа на РДГП – Д., както следва: 1 бр. лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, 1 бр. контактен ключ с дистанционно на автомобила и 1 бр. свидетелство за регистрация на автомобила – част 2.

В молбата си от 29.07.2024 г. собственикът изрично е посочил, че използва моторното превозно средство за отдаване под наем, свързано с професионалната му и трудова дейност, за което прилага и сключен между него и ищцовото дружество договор за управление от 01.05.2022 г., по силата на който Е.А.К. – възложител е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, срещу заплащане на наемна цена, определена съгласно договора, с правото автомобилът да бъде преотдаван за ползване многократно.

Видно от разписката от 09.08.2024 г., процесният лек автомобил е върнат на собственика му в РДГП – Д..

Тоест, действително съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че през процесния период 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г. реално наемателят – ответник е продължил да ползва вещта /същата е била приобщена като веществено доказателство по образувано срещу него досъдебно производство за извършено престъпление по НК/, въпреки противопоставянето на наемодателя – ищец, който е предприел необходимите мерки за установяване на автомобила, след което собственикът на вещта е депозирал молба за връщането му, на основание чл. 111, ал. 2 НПК.

Разпечатката съдържа 30 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a15e018-2327-4adf-bde8-697ae435aa70