Решение № 298 от 27.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. ЛЕВСКИ, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100320 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. П. кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва:

1. срещу ответника „***“ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***/26.07.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД, при условията на евентуалност за признаване за установено, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 ЗЗД;

- срещу ответника „***“ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция №*** от 26.07.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 ЗЗД;

- срещу ответника „***“ООД с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на ищеца С. Д. П. на сумата в размер на 143,21 лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК/, като получена без правно основание по Договор за потребителски кредит №***/26.07.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до 1 пълното погасяване на вземането;

- срещу ответника „***“ООД с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на ищеца С. Д. П. на сумата в размер на 292,00 лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК/, като получена без правно основание по Договор за предоставяне на гаранция №*** от 26.07.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до пълното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че на 26.07.2023г. сключил с ответното дружество „***“ ООД Договор за потребителски кредит №***. Във връзка със сключения Договор и условието в чл.4, ал.3, с което Заемателят се задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора - издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на 2397 лв. със срок на валидност до 28.12.2024г., С. Д. П. сключила Договор за предоставяне на гаранция №*** с втория ответник „***“ ООД.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Излага аргументи, че поетото от потребителя задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция представлява разход по кредита, който съществено е оскъпил ползвания от него паричен ресурс. Възнаграждението за гаранция по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в договора допълнителни плащания заобикалят и изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Излага аргументи, че възнаграждението за гаранция е следвало да бъде включено в ГПР като общ разход по кредита, тъй като отговаря на дефиницията за такъв. Задължението за сключване на договор с одобрено от Заемодателя Дружество - гарант е предвидено в общите условия на кредитора.

За допълнителния разход на кредитополучателя за заплащане на 2 възнаграждение за дружеството гарант се знае от кредитора още към момента на сключване на договора. Позовава се и на Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23, съгласно което разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Навежда довод за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за паричен заем, с която Заемателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки - и на самостоятелно основание, а именно чл.21, ал.1 от ЗПК - като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Посочва, че така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях) и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждение за дружеството-гарант, което води до скрито и значително оскъпяване на кредита. Сочи се още, че възнаграждението за гарант е в размер на 2040 лв., при главница по кредита от 1800 лв. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Счита, че аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от съдържащата се публична информация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, собствениците и на двете дружества /дружеството заемодател и дружеството гарант са едни и същи лица.

Навежда довод, че клаузата, с която Заемателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя 3 гаранционни сделки от процесния договор за кредит, е неравноправна и нарушава изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Сама по себе си, така уредена, клаузата от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Твърди още, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно изискването на чл.147, ал.1 от ЗЗП, включително и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Сочи като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП, посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Навежда довод за нищожност на Договора за предоставяне на гаранция, сключен с „***“ ООД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, както и за противоречие на договора с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение условието на „***“ ООД за обезпечаване на договора за кредит, при което обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере гарант, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/.

Навежда довод, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл.26, ал.2, предл.1 и 4 от ЗЗД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата 4 на основание /кауза/ по смисъла на чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за паричен заем.

Предвид нищожността на главния договор - Договорът за паричен заем и акцесорния характер на Договора за предоставяне на гаранция, то последният се явява нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „***“ООД.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит и на клаузата на чл.4 от същия.

Сочи, че ответникът не е включил разход за възнаграждение за гарант при изчисляването на ГПР по договора, тъй като обезпечаването на заема не е задължително условие за неговото сключване. При положение че съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ГПР по договора за кредит се изчислява към момента на сключване договора, не може да се очаква от кредитора да калкулира разход, който обективно не съществува.

Излага аргументи, че разхода за възнаграждение на гаранта не отговаря на изискванията на общ разход по кредита, поради което не следва да бъде включено като разход в ГПР.

На следващо място изразява становище, че надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до недействителност на целия договор (чл.19 , ал.5 и ал.6, вр. с ал.4 ЗПК). Позовава се на практика на СЕС, от която сочи извод, че съдът не може да обяви договора за кредит за недействителен, ако правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, може да се възстанови като същевременно договорът продължи да се изпълнява.

Аргументира се с обстоятелствата, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви. С предоставянето на сумата чрез усвояване на кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което дружеството придобива вземане за стойността на отпусната сума, заедно с уговорените лихви. За обезпечаване на събирането на вземането финансовата институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена 5 възможност дори и при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение, респективно да обяви кредита за предсрочно изискуем. Навежда довод, че на този етап от развитието на правоотношението за „***” ООД започват да настъпват вреди при евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя да представи надлежно обезпечение по чл.4, ал.3 от договора. Позовава се на чл.133 ЗЗД, съгласно който цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора, за неговото удовлетворение в случай на неизпълнение.