Решение № 2917 от 27.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20221100510698 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. номер 65969/13.10.2022 по описа на СГС на Гаранционен фонд срещу постановление за определяне на разноски по изпълнително дело 20227800400211 на ЧСИ В.Л., с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя до размер на сумата от 200 лева. Сочи се, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал действие по изпълнителното прпоизводство, тъй като цялата сума е платено в срока за доброволно изпълнение. Иска се намаляване и таксите по т.26.

Взискателят Е.Ч. оспорва жалбата.

Частният съдебен изпълнител В.Л. е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че съгласно Наредба 1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение, с оглед размер на сумата, предмет на изпълнителното производство е 650,60 лева, а взискателят е поискал заплащане на сумата от 360 лева, което е под минимума.

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното:

1

Изпълнително дело д. № 20227800400211 е образувано на 09.09.2022 г. по молба на Е.Ч. чрез адв. Д.Й. въз основа на изп. лист по т.д. № 300/2022 г. по описа на АС-Пловдив за принудително събиране на сумата от 6 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпени телесни повреди на от ПТП, настъпило на 03.03.2022 година, заедно със законната лихва от 10.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. В молбата е поискано да се изпрати ПДИ и да се наложи запор върху сметките на длъжника.

Към молбата е приложено пълномощно за адв. Й. и договор за правна помощ и съдействие, според който са платени в брой 360 лева – адвокатско възнаграждение, с ДДС.

По делото е изпратена ПДИ на 09.09.2022 г., в която са включени и разноски в размер на 360 лева – за взискателя и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 738,88 лева.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД.

На 13.09.2022 е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар, и искане да се преизчисли таксата по т. 26 от Тарифата.

Видно от справка от Уникредит Булбанк АД, цялата сума по запорното съобщение е преведена по сметка на ЧСИ на 19.09.2022 година.

С постановление от 21.09.2022 г. ЧСИ В.Л. е отказала да измени размера на адвокатското възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая характер на такова постановление има постановление за разноските от 09.09.2022 г., инкорпорирано в ПДИ (аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

2

Относно жалбата за сумата над 200 лева до пълния присъден размер от 360 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя Според настоящата съдебна инстанция Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се прилага към всички възнаграждения, получавани от адвокати, регистрирани и практикуващи в Република България, съгласно българското законодателство.

С наредбата се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни производства, като съгласно пар. 1 от ДР на Наредбата, за непредвидените в тази наредба случаи, възнаграждението се определя по аналогия. Критерият, по който следва да се определи дали наредбата е приложима или не, е дали лицето, извършващо процесуалното представителство, притежава качеството „адвокат“ и дали осъществява възмездно представителство в хода на производството, за което са представени доказателства, а не дали случаят се отличава с правна и фактическа сложност. Последната характеристика се взима предвид, наред с други фактически обстоятелства, като критерий при извършване на преценка относно това, дали размерът на претендираното възнаграждение е справедлив.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (240 лева с ДДС –§2 от Наредбата).

В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез упълномощения адв. Й., за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е основателно именно за сумата над 240 лева, в какъвто смисъл са и доводите на жалбоподателя.

3

Взискателят е представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на изпълнително производство.

Реквизит на молбата е посочване на изпълнителния способ, поради което и за едно и също действие – молба за образуване на ИД, не следва да се определя и отделно адвокатско възнаграждение за предприемане на с цел удовлетворяване на паричните вземания.

От страна на взискателя не са извършвани други процесуални действия, свързани със събиране на процесната сума, доколкото плащането в пълен размер е осъществено в срока за доброволно изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед действително предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия процесуален представител по образуване на ИП на 09.09.2022 г., и обстоятелството, че плащането на пълния размер на сумите е осъществено след получаване на призовката за ДИ, без да е изготвяна сметка за разпределение поради достатъчност на средствата, и като съобрази размера на събраното вземане, Съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с основателно за сумата над 240 лева – минимума по Наредбата, доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В тази връзка, Съдът намира за необходимо да отбележи, че се опира на минималните размери, посочени в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед определяне на разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, но от друга страна намира, че не е обвързан от тези размери, по следните съображения:

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес.

Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат 4 национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел.

Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.

Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.

Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).

По изложените съображения, както бе изложени и по-горе, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния представител на взискателя, съпоставима с дейността по подаване на молба по дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране, справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя, според настоящата съдебна инстанция следва да се определи 240 лева.