Решение № 63 от 20.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.128, т.2 вр. чл.222, ал.3 от КТ.

Делото е образувано по въззивна жалба от В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Сапарева баня, ул. „Опълченска“ 9, чрез пълномощника адв. К. Н. от АК – Кюстендил, с адрес за призовки и съобщения: гр. Сапарева баня, п.к. 2650, ул. ***, насочена против Решение № 220 от 09.05.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 377/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неснователни, предявените от В. А. Н. срещу ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 222, ал. 3 от КТ, за осъждане на ответното училище да заплати на ищцата сума в размер на общо 5075,70 лева, от които:

1586,15 лева - неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за положения от нея труд през периода 01.01.2023 г. - 05.06.2023 г., в размер на 386,82 лева на месец и 3489, 55лева - неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане. Осъдил е В. А. Н. да заплати на ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените разноски по делото за адвокатско 1 възнаграждение в размер на 800.00 лева.

Въззивницата обжалва първоинстанционния съдебен акт в цялост, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Оспорва като незаконосъобразен извода на ДнРС, че към датата на сключване на процесния анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор, ищцата – въззивница в настоящото производство, доколкото няма действащ трудов договор, респективно качество на заето лице, то същата няма право да се ползва от договореното увеличение, на което е придадена обратна сила от 01.01.2023 г. Поддържа, че решаващият състав е следвало да тълкува договора и по конкретно чл. 27, ал. 1 от процесния анекс, в смисъл, че за лицата, намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение в системата на предучилищното и училищното образование, се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

Твърди, че в противен случай би се стигнало до съществено накърняване на правата и интересите, и дискриминация на работници и служители, полагали труд към 01.01.2023 г. и прекратили трудовото си правоотношение към датата на сключване на анекса. Допълва, че в случая предложеното увеличаване на трудовото възнаграждение, освен на база колективния трудов договор, се основава и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в която с § 3 вр. § 2 е придадено същинско обратно действие по силата на чл. 14 ЗНА по отношение увеличението на трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г. Въззивницата възразява срещу извода на районния съд, че към датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г. тя е с прекратено членствено правоотношение с регионалния съюз на КТ „Подкрепа“ и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и поддържа, че въпреки записаното в удостоверение № 2/15.02.2024 г., членството й в синдиката не е прекратено на 04.06.2023 г. поради прекратяване на трудовото й правоотношение, предвид липсата на изрично волеизявление за такова прекратяване от нейна и от страна на синдиката.

Подчертава, че постигнатите договорености с чл. 27 от анекса към КТД се отнасят за заетите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, като правото на увеличение не е поставено в зависимост от членството им в синдикална организация.

Отбелязва, че в Наредба № 4/2017 г за нормиране и заплащане на труда също не е предвидено поставяне на размера на заплащането, респективно увеличение, в зависимост от членуването в синдикална организация. Счита, че първоинстанционният съд е интерпретирал превратно и алогично текста на ал. 2 от процесния анекс, в която разпоредба не се предвижда ограничение за наличие на трудово правоотношение към 10.08.2023 г Изтъква, че при постановяване на решението си районният съд неправилно е обосновал изводите си с приетото писмо от Министерство на образованието и науката, което тълкуване според въззивницата не съответства на изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗНА и не може да бъде възприето като акт на официално тълкуване на разпоредбите в анекса. Аргументира се, че то представлява автентично тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал акта, като същото становище следва да бъде преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото и при съобразяване на обстоятелството, че изхожда от институция – заинтересована от изхода на правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет към МОН. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с 2 което предявените искове бъдат уважени. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Основно училище „Христо Ботев“ с. Самораново, община Сапарева баня.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.222, ал.3 от КТ от В. А. Н. срещу ОУ „Христо Ботев“ с. Самораново, община Дупница.

В исковата молба ищцата В. А. Н. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново в периода от 13.09.2012 г. до 05.06.2023 г. на длъжност "старши начален учител". Правоотношението й било прекратено със Заповед № 285/05.04.2023 г. на директора на ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочва, че считано от 26.09.2022 г., когато е подписала Допълнително споразумение за увеличаване размера на работната й заплата, е получавала основно трудово възнаграждение в размер на 1533 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 36% върху основния размер, както и допълнителни възнаграждения за лекторски часове.

3

Посочва, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. било постигнато споразумение, съгласно което, считано от 01.01.2023 г. се определя увеличен размер на основната заплата за старши учител - на 1763 лева /чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса/. Съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда в § 2 е записано, че увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г. Счита, че в случая на нормата, с която е увеличен размера на основното трудово възнаграждение, е придадена обратна сила, съгласно чл. 14 от ЗНА, поради което след прекратяване на трудовия си договор, ищцата е отправила искане до работодателя да й изплати дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, преизчислени съобразно увеличението, ведно с дължимите мораторна и законна лихви. Отделно от това твърди, че от дълги години е член на Синдиката на българските учители, който е страна по КТД, поради което измененията му с Анекса от 10.08.2023 г. я ползва в качеството й на синдикален член.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че с ищцата са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 242/13.09.2012 г. и прекратено със Заповед №285/05.04.2023 г. на директора на ответното училище, считано от 05.06.2023 г., поради придобитото от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т.10 от КТ. Посочено е, че спорно между страните е обстоятелството дали изменението на КТД № Д 01-269/06.12.2022 г., извършено с анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023 г./ се прилага и за тези работници или служители, които към датата на приемане на анекса /10.08.2023 г./ вече са с прекратено трудово правоотношение. Становището на ответника по този въпрос е отрицателно, поради което счита, че предявените искове се явяват неоснователни. Излага подробни правни съображения в тази насока.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно ал.2 на чл.27 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата за предучилищно и училищно образование от 06.12.2022 г., увеличението се отнася само до заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на постигане на договореността, а именно 10.08.2023 г., т. е. с действащ трудов договор към този момент и имащи качеството педагогически специалисти и непедагогически персонал. Посочил е, че съгласно цитираната разпоредба, ищцата няма действащ трудов договор и не притежава изискуемото от КТД качество на заето лице, като педагогически специалист. Предвид на това е формирал извод, че ищцата няма и право да се ползва от договореното увеличение на което е придадена обратна сила от 01.01.2023 г. Дори да се приеме, че с анекса се придава обратно действие на изменената разпоредба на чл. 27 от КТД и че волята на страните е била да получат увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., то за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по 4 отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на синдикалната организация-в случая Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, страна по договора или на основание чл. 57, ал. 2 КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му.

В случая по делото не било доказало ищцата да е била член на синдикалната организация към 10.08.2023 г., за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД от 06.12.2022г., изм. с Анекс от 10.08.2023г. спрямо трудовото й правоотношение. Районният съд се позовава на представеното от ищцата Удостоверение с изх. № 002/15.02.2024 г., съдържащо данни, че Н. е членувала в регионалния съюз и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от м. септември 2013 г. до 04.06.2023 г., при което е приел, че членственото й правоотношение е прекратено преди сключване на Анекса от 10.08.2023 г. По тези съображения районният съд е отхвърлил изцяло исковете като неоснователни.