Решение № 1018 от 28.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501487 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба н а ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - гр. София – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №140/28.06.24г. постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№985/23г., с което е въззивникът е осъден да заплати:

- на И. И. Р., сумата 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР, съставляващо по 12 месечни възнаграждения всяко по 1969, 11 лв.;

- на Н. Р. Р. сумата 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР ,съставляващо по 12 месечни възнаграждения всяко по 1969, 11 лв.;

- на Д. Р. Р., сумата 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР, съставляващо по 12 месечни възнаграждения всяко по 1969, 11 лв.

- на всички ищци сумата от 6563, 62 лв. представляваща направените от тях съдебни разноски по настоящото гр. дело №985/2023 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.1 от ГПК

- на Районен съд Карнобат общата сума от 2835, 52 лв. представляваща държавна такса, както и сумата от 5 лв. представляваща държавна такса за издаването на всеки изпълнителен лист по делото.

Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, 1 с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва извода на съда, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила по време и по повод изпълнение на служебните му задължения, независимо че е в резултат на заболяване, а не от травматична причина. В тази връзка извършва анализ на извършената СМЕ, видно от която смъртта е в резултат на „масивна тромбемболия“, евентуална последица от ковид 19, като наследодателят е във високорискова група, като страдащ от артериална хипертония, освен това видно от експертизата, концентрацията на алкохол в кръвта е 5.25промила. Според въззивника, съдът неправилно е тълкувал и приложил нормите на §1, т.8, вр.т.5 и т.6 ДР ЗМВР – в тази връзка цитира нормите, за да обоснове извод, че смъртта на наследодателя е настъпила в резултат на общо заболяване, несвързано с вида и характера на служебните задължения и не при тяхното изпълнение.

Въззиваемите – ищци И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р., чрез адв. Каров представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор, с който заявяват, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Намират за приложима нормата на §1, т.5 ДРЗМВР, т.к. след преболедуване от ковид 19, наследодателят е изпратен в командировка, което, видно от СМЕ е довело до усложнения на здравословното му състояние, като в тази връзка считат за неотносимо обстоятелството относно установеното количество в кръвта му, както и обстоятелството относно заболяването от артериална хипертония, от каквото страдат хиляди хора, в т.ч. и служители на МВР.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, представените писмени доказателства и извършената съдебно – медицинска експертиза, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ищците И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р. на наследници (съпруга и деца) на Радостин Николов Р., който е бил служител на Главна Дирекция „Жандармерия , специални операции и борба с тероризма“ в териториално поделение Зонално жандармерийско управление Бургас. Съдът е установил, че наследодателят на ищците е починал на 09.02.2022г. в хотел „Билдникс“ – гр.Малко Търново, като установената причина за смъртта е „масивна белодробна и сърдечна тромбемболия на базата на описаните изменения на белия дроб и сърдечно – съдовия апарат“. КРС е установил, че смъртта на наследодателя е настъпила по време на служебна командировка за периода 26.01.2022г. – 09.02.22г., в Гранично полицейско управление Малко Търново, съгласно Заповед № 6811з – 77/25.01.2022 г. на Началника на Зонална жандармерийско управление – Бургас. Поради това въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение осн. чл.272 ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК – отм. намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което то е валидно и допустимо. След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на районния съд, основани на закона и съдебната практика, въззивната инстанция споделя и в тази им част на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже:

Фактите по делото не са спорни. Спорът по делото от правна страна и във въззивното производство касае въпроса дали смъртта на наследодателя на ищците е настъпила при или по повод изпълнение на служебните му задължения. По своята същност командировката е изпълнение на същата трудова функция извън мястото на постоянна работа, на която работника полага своя труд. Въззивната инстанция намира, че периода, в който е бил в командировка (чл.181а ЗМВР), наследодателят на ищците е бил в хипотезата на §1, т.5 ДРЗМВР. Независимо че към момента на смъртта си той не е бил на дежурство, не е изпълнявал пряко си служебните задължения, същият е бил след дежурство (почивка след дежурство), в период на командировка. Поради това 2 извършваните от него действия и/или бездействия в периода на командировката, които не са съставлявали изпълнение на задълженията му, произтичат непосредствено от заеманата длъжност и ги следват по време и са и в пряка причинна връзка с тях, поради следното. Видно от Заповед №661з-77/25.01.22г. за командироване, последното е наложено за „провеждане на СПО по противодействие на незаконна миграция в зоната за отговорност на РДГП – Елхово“. Следователно командированите служители са изпълнявали високорискова и стресова дейност. Следва да се отчете и обстоятелството, че при командировка с преспиване в друго населено място се налага промяна в рутината и стереотипа на служителя, а оттам - промяна на режима на почивка и възстановяване след дежурство, което само по себе си съставлява допълнителен стрес – фактор.

Ето защо, всички действия и бездействия на служителя в рамките на командировката, следва да се квалифицират като такива „по повод изпълнение на служебни задължения“. А съобразно нормата на чл.238, ал.2 ЗМВР, когато служител на МВР е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения, наследниците му имат право да получат посоченото в нормата обезщетение.

Поради изложените съображения исковете са основатели. Решението на Районен съд Карнобат, с което са уважени е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски за въззивното производство, в размер на общо 7500 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №140/28.06.24г. постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№985/23г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“ гр. София ул. Патриарх Герман № 202, ЕИК 129011017, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р., съдебно – деловодни разноски във въззивното производство, в размер на 7500 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3