Решение № 4730 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110203285 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Д. Н. Д. ЕГН ********** от град София, ж.к.”*************”, бл.********** обжалва наказателно постановление № 24-4332-003166 от 19.02.2024г., издадено от Г. В. Б. на длъжност Началник група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което са наложени: глоба от 200 лева, глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, съответно за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител развива съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на 1 жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 06.02.2024г., около 11:20 часа в град София, по ул.”Тодорини кукли”, с посока на движение от ул.”Стефан Богориди ”към ул.”Река Велека” Д. Н. Д. управлявал собствения си лек автомобил”******* ”с рег.№ *********, като на пешеходна пътека пред блок 21, не пропуснал и реализирал ПТП с пресичащата отляво надясно пешеходка Н. Е., която бутала бебешка количка с намиращото се в нея новородено бебе.Управлявания от Д. автомобил ударил с предната си лява част коша на количката.При удара, майката изпуснала дръжката на количката, чиито колела се завъртели.Въпреки, че нямало други щети освен видими одрасквания по количката, Е. била силно уплашена, а детето й не можело да спи пълноценно в следващите дни.Д. напуснал местопроизшествието, без да окаже помощ на пешеходката и без да уведоми компетентните органи.Е. се обадила на съпруга си, двамата сигнализирали за случилото се и на телефон 112, съобщавайки номера на автомобила, чиито водач причинил процесното ПТП.На място пристигнал полицейски екип и полицейските служители В. А. и А. Д. установили по подадените данни водачът на автомобил”******* ”с рег.№ *********, който потвърдил, че в района на пазара на ул.“Тодорини кукли“ е ударил бебешка количка, но не спрял.Полицейските служители изпробвали водача за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.В о.с.з.на 09.06.2025г., свидетелите С. А. и А.

Д. по категоричен начин заявяват, че жалбоподателят е водача на процесния автомобил ”******* ”с рег.№ *********.

За констатираното нарушение, свидетелят А. Г. Д. съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени 2 процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Действащата към датата на нарушението -06.02.2024г. разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДвП съдържа изискване водачът на МПС да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Съгласно константната съдебна практика/към 06.02.2024г./ правото на предимство на пешеходците при преминаването им по пешеходна пътека, се активира в момента на стъпването им върху нея.От страна на жалбоподателя пред полицейските служители А. и Д. не е бил оспорен факта, че майка с бебешка количка е преминавала през пешеходната пътека и, че между управлявания от него автомобил и бебешката количка е имало удар, както и, че като водач на МПС, той не е спрял и не е останал на местопроизшествието, нито е уведомил органите на МВР за случилото се.

В докладна записка от мл.инспектор А. за Д. се сочи:»Лицето обясни, че порано през деня, жена с детска количка се е ударила в автомобила му, в района на пазара на ул.»Тодорини кукли», но той не е спрял.».В показанията си, дадени в о.с.з.на 09.06.2025г.свидетелят А. Г. Д. твърди:»На място ни чакаше жена с детска количка, която ни разказа, че докато пресичала на пешеходната пътека, лекия автомобил я ударил детската количка, не я пропуснал и продължил…Същата посочи, че е звъннала на телефон 112 и посочи номера на автомобила, извършил нарушението.Няколко минути по-късно колеги от 05 РУ СДВР са намерили автомобила на водача в кв.»Левски-В».Отидохме на място и съставихме акт на водача.Той не отрече това, което се е случило, но каза, че много е бързал.»

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, непротиворечиви, безпристрастни и кореспондиращи на останалия доказателствен материал.

В конкретния случай Д. Н. Д., с мотива, че бързал, не пропуснал преминаващата през пешеходната пътека пешеходка – майка с бебешка количка и я ударил.Ето защо по категоричен начин се установява, че 3 жалбоподателят е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Доказано се явява и второто, посочено в НП нарушение – по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП. Съгласно чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

Когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на МВР.

От показанията на свидетелката Е. се установява, че вследствие настъпилия удар между автомобила и бебешката количка, детето се ударило в стените на същата и се разплакало силно, но въпреки това водачът на джипа не спрял, за да види какво е съС.ието на бебето, а пред свидетеля Д. посочил като причина за това, че не спрял –факта, че бързал.

Нарушенията са доказани по безспорен начин, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за тях.

При съдебния контрол относно преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че всяко от констатираните нарушения не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения, а напротив – на изключителен риск и опасност били изложени здравето и живота на новородено дете.

Наложените наказания глоби и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с 179, ал.2, вр.с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което съдът намери, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на АНО следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-4332-003166 от 19.02.2024г., издадено от Г. В. Б. на длъжност Началник група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Д. Н. Д. ЕГН ********** от град София, ж.к.”*************”, бл.********** са наложени: глоба от 200 лева, глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, съответно за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А Д. Н. Д. ЕГН ********** от град София, ж.к.”*************”, бл.********** да заплати на СДВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5