Решение № 116 от 02.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ловеч, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20254300500364 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление ****, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от юрисконсулт П. Д.К. С., с която моли да се отмени действието на ЧСИ И. Л., с рег. № 903 по Изпълнително дело № 20219030400337, обективирано в Постановление от 18.10.2024 г. в частта, с която е възложено задължение на „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати разноски по изпълнението в размер на 3 579.30 лева с вкл. ДДС, от които 3425. 90 лева - такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 96. 00 лева - такса с вкл. ДДС- 8 бр. по т. 4 от ТТРЗЧСИ 36. 00 лева с вкл. ДДС, по т. 10 от ТТРЗЧСИ 36.00 лева с вкл. ДДС по т.10 ТТРЗЧСИ и 21.40 лева по т. 31 /ДТ заличаване възбрана/ от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателя излага, че с молба с вх. № 000009/03.01.2023 г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и връщане на оригинала на изпълнителния лист, като в същата молбата е посочено, че с оглед пълното удовлетворяване на ПИБ АД като взискател и изрично е отбелязано след изплащане от длъжникът на всички дължими към ЧСИ такси, разноски и задължения по принудителното 1 изпълнение изпълнителното дело да бъде прекратено.

Сочи, че с Постановление от 19.12.2024 г. /година след подадената от ПИБ АД молба за прекратяване/ ЧСИ И. Л. е прекратил изпълнителното дело и е възложил на взискателя „Първа инвестиционна банка" АД разноските по изпълнителното дело в общ размер на 3 579.30 лева с вкл. ДДС, част от които е начислена такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 425. 90 лева.

Счита, че начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 425.90 лева не е дължима и не следва да бъде възлагана на взискателя в производството, тъй като към момента на прекратяване на изпълнителното дело /една година след подаване на молбата по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК/, не са постъпвали плащания по дълга, нито при ЧСИ, нито при взискателя, а извършените преди тази дата плащания на дълга не са събрани по инициатива на частният съдебен изпълнител.

Прави се възражение, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Сочи, че в настоящия случай изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради искане на взискателя, плащания от длъжникът не са извършвани към ЧСИ И. Л., а са на база сключено между ПИБ АД и длъжникът споразумение от 26.05.2022 г.

Посочва, че съгласно т. 5 от цитираното споразумение длъжникът се задължава да погаси задълженията си ПИБ АД и по изпълнителното производство, посочени в т. 1 от споразумението. Счита, че от текста на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ и т. 6 от тарифата следва, че таксата се дължи само при изпълнение на парично вземане, т.е. при реално събиране на същото, като размерът й се определя в зависимост от събраната сума.

По делото са постъпили мотиви от И. Л. - ЧСИ peг. № 903, в които приема жалбата за неоснователна.

Излага, че съдебна практика, когато плащането на задължението е извършено при висящо дело, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи, като без значение дали плащането към взискателя е направено по изпълнителното дело или директно на взискателя. Позовава се на: Решение № 2

640 от 04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС 4-то ГО с докладчик съдията С.Ц.; Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, както и Определение № 241 от 09.03.2013 г. в по гр. дело № 6040/2015 г. на ВКС 4-то ГО с докладчик съдията З.А..

ЧСИ приема, че като последица от искането на взискателя да се прекрати изпълнението, както и да се вдигнат наложените запори на МПС-та се явява отговорността вече на взискателя за разноските по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК. Излага, че по отношение отговорността за разноските в изпълнителният процес е налице специална уредба, отличаваща се от тази в общия граждански процес. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и представляват част от неговото задължение, освен в изрично изброени хипотези, една от които е уредена в чл.

79, ал. 1, т. 2 предложение първо от ГПК- изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, т. е при изоставяне на изпълнението от взискателя, разноските по него се понасят от взискателя. Позовава се на молбата на взискателя с вх. № 004794/01.06.2022 г. (л. 98) съдържа изрично искане за „вдигане на наложените запори“, което е действие, с което взискателят демонстрира по категоричен начин, че се е дезинтересирал от изпълнението и го е изоставил. Застъпва тезата, че достатъчно е изпълнителното дело да е било образувано, по него да са били предприети действия по събиране на вземането от ЧСИ и взискателят е получил пълно плащане на задълженията.

Приема, че е без значение интерпретацията на взискателя дали действително е събрал вземането си сам и се позовава на Решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г. на IV ГО с докладчик съдията С.Ц..

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

По молба с вх. № 009767/24.09.2021 г. на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** , ПК 1784, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20/11/2017 г. по ЧГД № 2419/2017 г. на Районен съд - гр. Ловеч, в кантората на ЧСИ И. Л., peг. № 903, е образувано изпълнително дело № 20219030400337/2021 г. срещу длъжника В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес:

****, за сумите: 413.27 лева - главница, ведно със законната лихва върху 3 главницата, считано от 24/09/2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 9 154.12 лева - договорни лихви, 34 144.19 лева - наказателни лихви, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 24.09.2021 г. на ЧСИ е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника и да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника.

ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника В.Ц.Ц., която му е връчена на 03.11.2021 г.

Наложена е възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника длъжник, ипотекиран в полза на взискателя, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, находящ се ****, със застроена площ от 81.41 /осемдесет и едно цяло четиридесет и една стотни/ кв.м., състоящ се от основно търговско помещение с полезна площ от 60.30 кв.м. (шестдесет цяло и тридесет стотни кв.м.), склад с полезна площ 12.52 кв.м. (дванадесет цяло петдесет и два кв.м), и санитарен възел с полезна площ 2.04 кв.м. (две цяло и четири стотни кв.м.), с кадастрален № *** /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, четиристотин двадесет и четири, точка, едно, точка, едно/ по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със заповед № РД18-10 от 20.04.2007 г. на изп.директор на АК, попадащ в сграда № ***, в поземлен имот № ***, при съседни самостоятелни обекти по схема № 1433 от 26.07.2007г. на служба по кадастъра ****: на същия етаж № *** и № ***, над обекта № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общински ИМОТ.

В последствие е наложена възбрана на имот:

1/2 ид. част от

САМОСТОЯТЕЛЕН

4

ОБЕКТ в

СГРАДА с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрение на КККР със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ****, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1, с площ от 91.12 кв.м. /деветдесет и едно цяло и дванадесет квадратни метра/, състоящ се от две спални, хол, кухня, баня, клозет, килер, коридор, тераса, заедно със съответните сервизни помещения при граници: двор, двор, Д.П.М., коридор, асансьор, отдолу -М.Д.Т., отгоре Т.В.Т. с 1/2 ид. ч. от ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 /четири/ при граници: двор, Т.П.П., коридор, Д.И.Д., отгоре - магазини, ведно с 1/2 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 /седем/, при граници: двор, К.Г.М., коридор, машинно помещение, отдолу - апартаменти, отгоре - покрив, заедно с 4.231% ид. части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавен терен, съставляващ парцел I /първи/, в квартал 33 /тридесет и трети/, по плана на **** с площ от 1450 кв.м. /хиляда четиристотин и петдесет квадратни метра/, при граници: ул. ****, ул. ****, В.Х.В., Ц.И.Г. и Х.Б..

Наложени са и запори върху притежавани от длъжника МПС-та:

МЕРЦЕДЕС/207, с Peг. № OB **** АА, ОПЕЛ/КОРСА, с Peг. № OB **** АК, ОПЕЛ/МОВАНО, с Peг. № OB **** ВН, ПЕЖО/807, с Peг. № OB **** ВС и ФОЛКСВАГЕН/НЕУКАЗАН, с Peг. № OB **** BP (л. 81).

На основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател за сумите, посочени в Удостоверението по чл. 191 от ДОПК / с изх.

№110372103198723/07.10.2021 г. за сума в размер на 6 395.36 лева.

ЧСИ е изпратил показана за доброволно изпълнение на длъжника, с която го е уведомил за наложените обезпечителни мерки (запори, възбрани), за присъединяването на Държавата като взискател за дължимите публични задължения /л. 82-85/.

На 01.06.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с вх. № 004794/01.06.2022 г., с която е уведомил ЧСИ за сключено споразумение за плащане от страна на длъжника и е поискал за отмяна на наложените запори върху четири моторни превозни срества.

На 03.01.2023 г. по делото е депозирана молба от взискателя с вх. № 000009/03.01.2023 г., с която е уведомил ЧСИ за пълното удовлетворение поради изплащане на задължението, за което е образувано изпълнителното дело и е поискал да се прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от 5

ГПК /л. 107/.

С Постановление от 19.12.2024 г.ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е прекратил производството по изпълнително дело № 20219030400337 и на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК е възложил разноските в производството в тежест на Взискателя - ПИБ АД /л. 140/.

За издаденото Постановление ЧСИ е уведомил взискателя на

20.12.2024 г. /л. 141-142/, ТД НАП В.Търново и длъжника, което му е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК /л. 164-165/.

Жалбата е подадена от взискателя в срок и разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че следва да се отмени обжалваното Постановление.

ЧСИ следва да прекрати производството по изпълнително дело №

20219030400337 спрямо първоначалния взискател и да възложи разноските в тежест на длъжника. На основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател за сумите, посочени в Удостоверението по чл. 191 от ДОПК / с изх. №110372103198723/07.10.2021 г. за сума в размер на 6 395.36 лева. ЧСИ е изпратил показана за доброволно изпълнение на длъжника, с която го е уведомил за наложените обезпечителни мерки (запори, възбрани) и за присъединяването на Държавата като взискател за дължимите публични задължения /л. 82-85/. Изпълнителното производство следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател и ЧСИ следва да извърши преценка дали изпълнителното производство следва да продължи с участие на държавата. В тази връзка е Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, в което е прието „Въз основа на удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК държавата се конституира в изпълнителния процес по ГПК като присъединен взискател по право, за да участва в разпределението и да се удовлетвори в това изпълнително производство с оглед реализиране на привилегията й по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК легитимира държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК само като присъединен взискател, то не е сред изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него. В закона е уредена обаче възможност публичните вземания да се възложат за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК /чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК вр. чл. 2, ал. 2 и 3 ЗЧСИ/, като се представи изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК. По аргумент от по-силното основание за публичните вземания може не само да се образува изпълнително дело по ГПК с представянето на акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК, материализиращ публичното вземане, но и 6 държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл.