Решение № 82 от 04.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. ХАСКОВО, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100559 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. В. Г. от град Симеоновград, Хасковска област, с която срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ , във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумата 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 07.06.2020 година, ведно със законните лихви върху тази главница от 20.07.2021 година до завеждане на исковата молба; както и сумата 659,99 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно настъпилото застрахователно събитие: На 07.06.2020г. около 21.20 часа в гр.Симеоновград, на кръстовището, образувано между ул.”Цар Освободител” и ул.”Шейновска” настъпило ПТП между лек автомобил марка “*********” с рег.№ ******, управляван от водача Д.К.Д. с ЕГН ********** и лек автомобил марка “*********” с рег.№ *********, управляван от ищеца В. В.

Г. с ЕГН **********, при което л.а. “*********” с рег.№ *********, управляван от водача Д.К.Д., не спрял на пътен знак „Б2”, не пропуснал и ударил движещия се по път с предимство л.а.“*********” с рег. № *********, управляван от ищеца В. В. Г..

Ищецът пострадал при ПТП-то, бил откаран и приет по спешност в отделението по Неврохиругия при „МБАЛ-Хасково”АД - Хасково с диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Обективно било 1 установено кръвонасядане по предна гръдна стена с палпаторна болка и охлузване по лицето. Били назначени и направени изследвания, проведена медикаментозна терапия. На 10.06.2020 година пострадалият бил изписан с негативен неврологичен статус с препоръка терапия за дома - аналгетици при нужда. Поради продължаващи оплаквания и силни болки в областта на гръдния кош и кръста, ищецът направил допълнителни изследвания на дати 14.06.2020 година и 23.06.2020 година в МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски”АД – Кърджали. При прегледа били установени: фрактура - луксация в областта на псевдоартроза на хрущялната част на дясно първо ребро, фрактура на десни напречни израстъци на Л1, 2, 3, 4 прешлени, фрактура на манубриум стерни.

Впоследствие бил извършен преглед при д-р Мариус Кирков, който поставил диагноза: травма на неуточнени нерви от гръдния кош и била назначена терапия - поставяне на лумбостат в рамките на 3 месеца, аналгетична терапия, съпроводена с изследвания.

Поради продължаващи оплаквания от световъртеж, главоболие, безсъние, болки във врата, гърба и кръста на 04.09.2020 година и на 01.10.2020г година били извършени прегледи на ищеца при д-р Славка Тончева, която констатирала световъртеж от централен произход, посттравматична церебрастения, силна спонтанна и палпаторна болка в тилната област и ухото в дясно, болка в дясна гръдна половина и в лумбалната област, дискоординационен синдром-Ромберг/+/ полож., залитане в неопределена посока, атактична походка. Във връзка с това отново била назначена терапия за дома с медикаменти. Последвал преглед при д-р С.Бозалиев-ортопед-травматолог, който констатирал палпаторна болка в областта на първа костернална става в дясно, усилваща се повече при дълбоко вдишване на въздух и при кашлица- синдром на титце; контрактура в областта на страничните израстъци Л1, 2, 3 и 4 в дясно; торзия, флексия и екстензия в лумбалната област ограничени и болезнени; парастезии в зоната на нервус ишиядикус в дясно. Била назначена терапия за дома с медикаменти и провеждане на физиотерапия.

През периода 26.01. - 02.02.2021 година ищецът преминал физиотерапия в отделението по Физикална и Рехабилитационна медицина при „СБПЛР-Любимец”ЕООД гр.Любимец, където му били извършени рехабилитационни процедури.

Във връзка с провежданото лечение по повод травматичните увреди, резултат от описаното ПТП, ищецът извършил разходи: 71.99 лева - за лумбостад, 480 лева - за магнитно резонасна томография, 58 лева - за 2 потребителски такси и 50 лева - за прегледи или общо в размер на 659.99 лева.

Ищецът твърди, че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето с множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си самостоятелно след инцидента, изпитвал трудност при придвижване, при минимални движения чувствал силна болка в областта на гърба и кръста, както и болки в гръдния кош - при дишане, кихане и кашляне. Често получавал световъртежи както в спокойно състояние, така и при резки движения. Страдал от главоболие и безсъние, лесно се уморявал и имал нестабилна походка. Дълго време бил зависим от грижите на своите близки. Възстановителният период му се отразявал емоционално лошо, уврежданията го направили затворен и тревожен.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал негативно върху общото и емоционално и психическо състояние - ищецът станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Животът му бил променен изцяло, а последиците щели да останат до края на живота му. Към настоящия момент възстановяването му все още не било приключило.

Позовавайки се на Присъда №10 от 26.04.2022г. постановена по НОХД № 414/2021г. по описа на PC-Харманли и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 22/08.06.2020 година, ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него има само водачът Д.К.Д., признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква ”б”, предл. 2-ро, чл.342, ал.1 от НК.

Твърди, също, че ответникът е сключил задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/22/119001944080, с валидност от 12.07.2019 година до 11.07.2020 година за увреждащия автомобил “*********” с рег.№ *********. Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се предявява за сумата 70000 лева, а за имуществени – за сумата 659,99 лева.

Претенциите за обезщетение са съединени с тези за лихви: върху главницата по обезщетение за неимуществени вреди – за периода от 20.07.2021 година до завеждане на исковата молба, а върху обезщетението за имуществените 3 вреди – от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Оспорва допустимостта на иска с довода, че ищецът не е представил всички поискани от застрахователя документи за определяне на обезщетението, както и че не е бил постановен отказ да се изплати обезщетението. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/119001944080, с валидност от 12.07.2019 година до 11.07.2020 година за лек автомобил “*********” с рег.№ *********. В същото време заема становище за неоснователност на предявените искове и оспорва всички твърдения в ИМ относно обстоятелствата на ПТП. Оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „*********“. Счита, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизмът, довели до настъпване на ПТП, какви са били действията на ищеца, коя от маневрите е допринесла за настъпване на ПТП като първопричина.

Алтернативно ответникът въвежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че той е изложил на риск живота и здравето си, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, не е подсигурил маневрата си за преминаване през кръстовище, не е предприел „аварийно спиране”, с което е съпричинил в значителна степен настъпилия вредоносен резултат. Във връзка със същото възражение ответникът твърди, че ищецът не е управлявал автомобила вдясно в пътната лента и не е използвал правилно поставен обезопасителен колан. Счита, че пострадалият е имал възможност и е бил длъжен да съобрази движението си с л.а. „*********“, и да избегне произшествието като спре/заобиколи препятствието. В тази връзка ответникът моли съда да приложи правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и да намали обезщетенията с процента на съпричиняване 60%. На самостоятелно основание се оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените телесни увреждания на ищеца, както и че от тези травми за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди: вид и характер уврежданията, медико биологичния им характер, продължителност на лечението и възстановителния период. Ответникът счита, че не са налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца, или да е провеждано допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба.

Счита, че е недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по 4 характер, вид, интензитет и продължителност оплаквания, които при това са бъдещи и хипотетични.

Исковете се оспорват и по размер, с доводи за прекомерност и липса на съответствие на принципа по чл. 52 ЗЗД. По иска за обезщетение за имуществени вреди ответникът твърди, че направените от ищеца разходи за лечение не са били необходими.

Оспорват се и претенциите за лихви. Ответникът настоява, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи всички необходими за приключване на щетата документи, следователно е налице кредиторова забава и застрахователят не дължи лихва.

Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или, алтернативно, да присъди значително по-ниско от претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 10/26.04.2022 година, постановена по НОХд № 414/2021 година по описа на Районен съд – Харманли, влязла в законна сила като необжалвана на 11.05.2022 година, Д.К.Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.06.2020 година в гр. Симеоновград, обл. Хасково, на кръстовището, образувано между ул. „Цар Освободител“ и ул.

„Шейновска“, при управление на МПС - лек автомобил „*********“, с рег.№ *********, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно: чл.

6 т. 1 от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“; чл. 13 ал. 1 от ЗДвП - „За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.“; чл. 50 ал. 1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“; чл. 46 ал. 1 от 5

ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“ и чл. 47 от ЗДвП - „водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“, - и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. В. Г. от гр. Симеоновград, обл. Хасково изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупването на странични израстъци на четири от поясните прешлени, изкълчване в хрущялната част на първо дясно ребро и счупване на дръжката на гръдната кост-престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателен кодекс.

Разпечатката съдържа 29 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a12ed74-7971-47af-9e72-c066f1ee5b08