Определение № 3016 от 13.03.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3016 гр. Варна, 13.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110108945 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 10375/07.02.2024 г., подадена от ответницата М.

Г. Х., действаща чрез адв. С. Б., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ищеца не бъдат присъждани съдебно – деловодни, на основание чл.78, ал.2 ГПК. В условията на евентуалност е направено искане за редуциране на размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца.

В молбата е изложено, че с отговора на исковата молба ответницата е заявила, че признава предявения иск за пълна трансформация на лично имущество, като счита, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответницата не е дала повод за завеждането на иска и с оглед на това не следва да бъде осъждана да заплати направените от ищеца разноски, които следва да останат за негова сметка. Изложено е и становище, че с Решение С-438/22г. на СЕС по повод на преюдициално запитване е прието, че ако съдът установи, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правилата на конкуренцията по чл. 101, параграф 1 и 2 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, поради което моли за редуциране на размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ищецът Н. К. К., чрез адв. Г. М., е депозирал отговор на молбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че съда правилно и законосъобразно е присъдил разноски на ищеца, като счита за неоснователни възражението на ответницата, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Изразява становище за неоснователност и на възражението на ответницата, че присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано поради прекомерност.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице - ищец по делото, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Според чл. 78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В мотивите на решението съдът е обосновал, че посочената разпоредба изисква кумулативно наличие на две предпоставки – признание на иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Съдът се придържа към вече изложеното, а именно, че втората предпоставка за приложение на чл. 78, ал.2 ГПК в случая не е налице, с оглед на предявения насрещен иск досежно семейното жилище, приет за съвместно разглеждане в бракоразводното производство по гр. д. № 6412 по описа за 2022 г. на РС-Варна. Видно е от ангажираните писмени документи, че ответницата както пред съда, така и извънсъдебно е претендирала, че процесният имот, доколкото е придобит по време на брака, то върху същия е учредена бездялова съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака била се трансформирала в обикновена съсобственост. Едва след получаване на препис от сезиралата настоящия съдебен състав искова молба, ответницата е признала правото на изключителна собственост на ищеца върху имота, придобит по време на брака, поради липса на принос от нейна страна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в отговора на исковата молба по гр. д. № 6412 по описа за 2022 г. на РС-Варна се твърди от ответницата, че семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „В.В., вх. 2, ет. 3, е придобито по време на брака в режим на СИО и представлява собственост на двамата съпрузи. Поради изложеното, съдът намира, че ответницата е дала повод за предявяване на настоящата искова претенция, поради което разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК се явява неприложима.

Съдът намира за неоснователно и направеното в условията на евентуалност искане за редуциране на размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца.

Съдът не споделя доводите на ответницата, че следва да намери приложение Решение С-438/22г. на СЕС по повод на преюдициално запитване, с което е прието, че ако съдът установи, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правилата на конкуренцията по чл. 101, параграф 1 и 2 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В Решение С-438/22 г. е разяснено, че съдът следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Поради това, съдът намира, че при определяне на размера на дължимия адвокатски хонорар, и в частност дали съдът да присъди такъв под минималния размер посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се държи сметка за времето и усилията за организиране на защитата на страната, която адвокатът представлява. В настоящия случай, претендираното адвокатско възнаграждение е договорен в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като извършената от адвоката работа съдът намира за съответна на възнаграждението, имайки предвид предмета на спора, обема на оказаното професионално съдействие от адв. Г. М..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10375/07.02.2024 г., подадена от ищцата М. Г. Х., действаща чрез адв. С. Б., за изменение на Решение № 76/08.01.2024 г., постановено по гр. д. № 8945/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, в частта относно присъдените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3