Решение № 26 от 03.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20253200500048 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №22486/25.11.2024 г. на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, преди „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, а след депозиране на жалбата с наименование „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, с ЕИК 203037835.

Жалбата е срещу решение №855/25.10.2024 г. по гр.д. №2760/2023 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р. Д. С. с ЕГН ********** иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания, предмет на заповед за изпълнение №584/09.06.2023 г. на ДРС, в размер на 239.68 лева, платена сума по договор за поръчителство, сключен между „Мъни Плюс Корп“ЕАД и „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане от 17.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението 06.06.2023 г. до окончателното плащане , както и въззивникът е осъден да заплати на Р. Д. С. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

По реда на чл.250 от ГПК е постановено решение №266/04.04.2025 г. по гр.д. №2760/2023 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Елдрон Технолоджи“ ЕАД /преди „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ срещу Р. Д. С. иск за установяване на вземания, предмет на заповед за 1 изпълнение №584/09.06.2023 г. на ДРС, в размер на 60.78 лева – лихва за забава върху главницата от 239.68 лева за периода 13.11.2020 г. – 01.06.2023 г.

Допълнителното решение не е предмет на въззивно обжалване по чл.250 ал.3 от ГПК.

По реда на чл.248 от ГПК е постановено определение №2167/13.08.2025 г. по гр.д. №2760/2023 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на „Елдрон Технолоджи“ ЕАД /преди „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ за изменение на постановеното по делото решение №855/25.10.2024 г. в частта на присъдените в полза на Р. Д. С. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не е обжалвано по чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалваното решение №855/25.10.2024 г. по гр.д. №2760/2023 г. на ДРС въззивникът счита за неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че не е извършено надлежно уведомяване на въззиваемата за извършеното от въззивника – поръчител плащане на задължението й. Посочено е, че въззивникът положил усилия да уведоми въззиваемата – длъжник за извършеното плащане, но, дори и уведомлението да не било достигнало до нейното знание, то изпълнение на задължението от нейна страна липсва и същата не получава никакви права срещу изпълнилия поръчител. Възразява и срещу извода в обжалваното решение, че към датата, на която платил задължението на насрещната страна, въззивникът нямал качеството на поръчител. Обратното на приетото от първоинстанционния съд следвало от представения с исковата молба договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него за продължаване срока на действието му, всички валидно сключени в изискуемата писмена форма и с ясно индивидуализиран предмет, в чийто обхват е включено и поръчителството за задължението на насрещната страна. Неправилно било прието и, че, като извършено след изтичане на шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД, плащането от поръчителя е без основание и това изключва правото на поръчителя на регресна претенция срещу длъжника. Застъпено е, че позоваването на чл.147 от ГПК не е предвидено да бъде противопоставено от длъжника на платилия поръчител.

Настоява се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковата претенция се удовлетвори.

В писмен отговор въззиваемата Р. Д. С., чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и иска атакуваното решение на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на 2

„Мъни Плюс Корп“ ЕАД, преди „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, с която срещу Р. Д. С. по реда на чл.422 ал.1 от ГПК са предявени искове по чл.143 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба е изложено, че на 17.04.2019 г. бил сключен договор №504502280 за продажба на изплащане, с който „А1 България“ЕАД продал на ответницата Р. Д. С. апарат Handset Huawei P Smart 2019 Blue. Като купувач, ответницата имала задължение да заплати цената за продажбата по погасителен план, посочен в договора. Поради неплащане в срок и в съответствие с предвиденото в т.12.3 от договора същият бил прекратен предсрочно и непогасената част от задължението за цената в размер на 239.68 лева станала предсрочно изискуема.

На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД бил сключен договор за поръчителство, с т.3 от който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД, като поръчител, се задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „А1 България“ЕАД. С приемо-предавателен протокол от 11.03.2020 г., съставляващ справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство, кредиторът „А1 България“ЕАД предявил на поръчителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД списък с абонатите и техните просрочени задължения по договори, обезпечени с поръчителството на ищеца; в списъка било включено и задължението на ответницата. На 13.11.2020 г. поръчителят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД платил на кредитора „А1 България“ЕАД задълженията по списъка, в т.ч. задължението от 239.68 лева на ответницата по договора за продажба на изплащане №504502280/17.04.2019 г.

За така извършеното от него плащане на задължението поръчителят изпратил уведомление до длъжника Р. Д. С..

Вземането на „Мъни плюс корп“ ЕАД, като поръчител, за платените от него 239.68 лева за погасяване на задължението на Р. Д. С. към „А1 България“ЕАД по договора №504502280/17.04.2019 г., не било платено от длъжника Р. Д. С.. Считано от датата на извършеното от поръчителя плащане 13.11.2020 г., длъжникът бил в забава да възстанови на поръчителя платеното и обезщетението за забава, в размер на законната лихва върху главницата, възлизало на 60.78 лева.

На 01.06.2023 г. „Мъни плюс корп“ ЕАД подал заявление за издаване заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. Д. С.. Образувано било ч.гр.д.

№1402/2023 г. на ДРС, в което исканата заповед по чл.410 от ГПК била издадена. Длъжникът Р. Д. С. възразила срещу заповедта.

Въз основа на изложените обстоятелства ищецът „Мъни плюс корп“ ЕАД иска да бъде установено съществуването на вземанията му от ответницата Р.

3

Д. С., за които по ч.гр.д. №1402/2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, а именно – сумата 239.68 лева, която ищецът, тогава с наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД, като поръчител, платил за погасяване на задължението на ответницата по договор за продажба №504502280/17.04.2019 г. на кредитора „А1 България“ЕАД, – сумата 60.78 лева, съставляваща законна лихва за забава за периода, считано от 13.11.2020 г. до 01.06.2023 г.

Ответницата Р. Д. С. е оспорила предявените срещу нея искове.

Задължението й по договора за продажба №504502280/17.04.2019 г., който сключила с „А1 България“ЕАД, било платено от нея, като тя не била уведомявана за предсрочно прекратяване на договора, за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а така също и за плащане на задължението от друго лице, като поръчител. Договорът за поръчителство, на който се позовавал ищецът, нямал действие по отношение задължението на ответницата, произтичащо от договора за продажба на изплащане. Както било предвидено в него, договорът за поръчителство обезпечавал задълженията по договори за продажба на изплащане, сключени след извършен от поръчителя кредитен скоринг и въз основа на дадено от него одобрение. Това не било изпълнено касателно сключения от ответницата договор за продажба на изплащане, поради което и задължението й по този договор оставало извън обхвата на договора за поръчителство.

Установено е по делото, че на 17.04.2019 г. е сключен договор №504502280 за продажба на изплащане, с който „А1 България“ЕАД продал на ответницата Р. Д. С. апарат Handset Huawei P Smart 2019 Blue. Срещу това ответницата се задължила да заплати цена в размер на 359.52 лева, платими на равни вноски от по 14.98 лева, от които една първоначална и двадесет и три месечни вноски по погасителен план, обективиран в договора. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първоначалната вноска /при сключване на договора/ и първите седем месечни вноски по погасителния план, общо в размер на 119.84 лева са платени така, както е предвидено в договора. Осмата вноска от 14.98 лева по погасителния план не е била платена на падежа 27.12.2019 г. На 13.01.2020 г.

„А1 България“ЕАД издал фактура за целия останал размер на задължението 224.70 лева, с падеж 28.01.2020 г. Общият размер от 239.68 лева на непогасената, съобразно предвиденото в договора, част от задължението по него е погасена чрез плащане от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ ЕАД, извършено на 13.11.2020 г.

На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД /тогава с наименование „Мобилтел“ЕАД/ и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД е сключен договор за поръчителство. В т.3 от договора „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД се 4 задължил да отговаря като поръчител за задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „А1 България“ЕАД „в резултат на получено одобрение от СБС в рамките на извършен скоринг по този договор“.

Договорът е сключен за срок от една година, който срок с допълнителни анекси е продължаван неколкократно. Последно срокът на договора за поръчителство е продължен до 30.09.2020 г.

Представен е приемо-предавателен протокол №279/11.03.2020 г., с който „А1 България“ЕАД предал на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД справка – списък на абонатите и техните просрочени задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД по договора от 07.11.2014 г. Представен е приемо-предавателен протокол №328/06.01.2021 г., с който „А1 България“ЕАД предал на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД списък с абонатите, чиито задължения, произтичащи от договори, гарантирани по договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, като поръчител, платил на 13.11.2020 г. В приложените към двата протокола списъци фигурира задължението на ответницата по договора за продажба №504502280. Както се посочи от експертизата, неплатената, съобразно предвиденото в договора, част от задължението в размер на 239.68 лева е погасена чрез плащане от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на 13.11.2020 г.

Представен е документ – уведомление до ответницата Р. Д. С. за това, че, считано от 13.11.2020 г. задължението й към „А1 България“ЕАД по договор за продажба на изплащане №504502280 в размер на 329.68 лева е преминало към „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г. Доказателства това уведомление да е връчено на ответницата /а и изобщо да е изпращано/ няма.

По заявление с вх. №10015/06.06.2023г. е образувано ч.гр.д. №1402/2023 г. и е издадена заповед №584/09.06.2023 г. по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Р. Д. С. следва да заплати на „Мъни плюс корп“ЕАД /преди „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД/, както следва: - сумата 239.68 лева, която „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ЕАД, като поръчител, платил за погасяване на задължението на ответницата по договор за продажба №504502280/17.04.2019 г. на кредитора „А1 България“ЕАД, – сумата 60.78 лева, съставляваща законна лихва за забава за периода, считано от 13.11.2020 г. до 01.06.2023 г.

Искът по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на акцесорното задължение за мораторна лихва за забава в размер на 60.78 лева, за което е издадена заповедта за изпълнение, е отхвърлен с решение №266/04.04.2025 г. по гр.д. №2760/2023 г. на Добричкия районен съд. Това решение е допълнително постановено по реда на чл.250 от ГПК и, както се 5 отбеляза по-горе, не е предмет на въззивно обжалване.