Определение № 1218 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300501157 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. П. Б. от с.Д., обл.Пловдив, чрез адв.Л.Н. от АК Пловдив срещу определение № 253/14.03.2022г. по гр.д. № 1482/2021г. на РС Карлово, ІІІ гр.с., с което е прекратено производството по гр.д. № 1482/2021г. на РС Карлово поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят Б. излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че не е налице идентичност на спора по това дело и по приложеното по делото арбитражно решение на арбитражен съд в гр.София. Сочи се, че е налице правен интерес от водене на иска защото са накърнени добрите нрави като правен принцип и се касае до две различини вземания по настоящото дело и по арбитражното решение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обосновано е виждането на РС Карлово, че е налице хипотезата на чл.299 ал.1 от ГПК и е налице сила на пресъдено нещо по казуса обусловена от влязлото в сила решение на Арбитражен съд от дата 13.03.2014г. Казусът е между същите страни по делото и със същия предмет на делото – дължимостта на сумите по договора за потребителски заем. Това решение е влязло в сила преди изменението на чл.19 от ГПК, забраняващ възможността 1 за уговаряне на арбитражна клауза по потребителски договори. Видно от решението на арбитражния съд по него се е присъдила главницата и договорната лихва по договора за револвиращ заем от 01.08.2012г. При това положение по въпроса за действителността на договорката за договорна лихва и нейната дължимост има сила на пресъдено нещо от горното арбитражно решение. Като този въпрос не може да се пререши от съд на различно основание, което не е въведено и разгледано при решаването на делото. Това е процесуална последица от силата на пресъдено нещо – непререшаемост на правния спор. Ето защо на основание чл.299 ал.2 от ГПК първата инстанция правилно е прекратила съдебното дело пред себе си.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 253/14.03.2022г. по гр.д. № 1482/2021г. на РС Карлово, ІІІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2