Решение № 4563 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4563 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20265330101021 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. И. П. с ЕГН:

**********, с адрес в гр. П., ул. „Г. И.“ № **, ет. *, ап. ** срещу „Микро Кредит“ ЕАД с ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Младост, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от Т. Ц., с която е предявен иск за прогласяване на недействителността на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на Договор за заем № **** – ****/**** г. и на Договор за допълнителни услуги към заем № **** – ****/ **** г. сключен между страните и съдът да приеме, че ищцата на основание чл. 23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност по кредита.

В условията на евентуалност съдът е сезиран с искане на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 21, ал. 1 от ЗПК поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да прогласи нищожността на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем № **** – ****/**** г. сключен между страните.

Твърди се в исковата молба, че на **** г. между страните е сключен Договор за заем № **** – *****, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 700 лева или 407,80 евро за срок от 7 месеца, платима на седем месечни вноски, при фиксиран лихвен процент по кредита 40,48% и ГПР 48,90%.

На същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем № **** – ****/****г., по силата на който била постигната договорка кредиторът да й предостави за срок от 7 месеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ при месечна вноска от 72,70 лева или 36,92 евро. По този начин дължимата сума по кредита значително се увеличила, за което ищцата не била информирана при сключване на договора и допълнителното споразумение.

Твърди се в исковата молба, че ищцата има качеството на потребител и съответно правоотношенията между страните се уреждат от Закона за потребителския кредит.

1

Излагат се в тази връзка съображения, че процесните договори са недействителни, защото не отговарят на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК ищцата следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

Ищцата счита, че договорът за заем на първо място е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои компонентни точно са включени при посочването му в размер на 48,90%. В посочената величина следва по ясен,недвусмислен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко вързани с кредитното правоотношение.

Неизпълнението на това задължение в случая поставя потребителя в положение да не знае точно /като сума в евро или лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това се изразява недействителността в случая.

На следващо място сочи, че със сключения на същата дата Договор за допълнителни услуги към заема е уговорено и предоставянето на допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 72,20 лева или 36,92 евро. По този начин се нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да изисква да му бъдат заплащани такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая услугите, предоставяни по силата на допълнителния договор представляват именно действия по усвояване и управление на кредита и заплащането на възнаграждението не зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води според ищцата до нарушаване на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето.

На практика според ищцата тези такси представляват „скрито възнаграждение“ за кредитора, без да става ясно дали тези разходи за допълнителен пакет „Комфорт“ са включени при изчисляване на посочения в договора ГПР. По този начин кредиторът всъщност цели да заобиколи забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва.

Съгласно цитираната от ищеца практика на Съда на Европейския съюз това означава, че в договора въобще не е посочен правилен ГПР, което от своя страна налага прилагане на последиците на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и следователно длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност на предоставения финансов ресурс, в който смисъл ищцата цитира редица съдебни актове.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че целият договор е недействителен, то се излагат съображения в подкрепа на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на т.3 от Договора за допълнителни услуги.

Въз основа на гореизложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за паричен заем № **** – *****, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 700 лева или 407,80 евро за срок от 7 месеца, платима на седем месечни вноски, при фиксиран лихвен процент по кредита 40,48% и ГПР 48,90%, както и Договор за допълнителни услуги към заем № **** – ****/**** г., по силата на който е постигната договорка кредиторът да й предостави за срок от 7 месеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ при месечна вноска от 72,70 лева или 36,92 евро.

Като писмени доказателства по делото са приети процесните договори за заем и за 2 допълнителни услуги към него и погасителен план.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че по силата на Договора за заем от **** г. на ищцата е предоставена в заем сумата от 700 лева за срок от 7 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40,48% и ГПР 48,90%. Общата сума за плащане по кредита включваща главница и лихва възлиза на 797,58 евро. На същата дата между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към заема, съгласно който ищцата дължи за предоставения пакет „Комфорт“ възнаграждение платимо на седем месечни вноски в размер на 72,20 лева всяка.

Размерът на ГПР по процесния договор, изчислен съобразно формулата на ГПР в Приложение № 1 към ЗПК, при включване само на разходите за лихва е 42,06% - по-нисък от посочения в договора ГПР.

Ако към разходите за лихва се прибавят и вноските по Договора за допълнителни услуги, сключен към процесния договор за заем в размер на общо 505,40 лева, то тогава изчисленият от експертизата размер на ГПР ще възлезе на 483,04%.

За погасяване на вноските по заема е извършено едно плащане в размер на 186,14 лева, с което е погасена главница по първа вноска в размер на 90,33 лева, 23,61 лева лихва по първа вноска и 72,20 лева вноска № 1 по Договор за допълнителни услуги.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява факта на сключване на процесния договор за паричен заем и пакет за допълнителни услуги към него, получаването на сумата от 700 лева в заем от ищцата, както и правата и задълженията на страните по договорите.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност договора, респективно на клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги „Комфорт“ в размер на 72,70 лева месечно за срок от 7 месеца, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му с нормата на чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:

3

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за потребителски кредит. В процесния договор е предвидено възнаграждение за пакет допълнителни услуги, без да е ясен техния вид и брой, нито е разграничена стойността на всяка от тях, като същевременно е определен възнаграждение, чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една погасителна вноска.

Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.

Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от ответника право на безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на ответното дружество, безплатното предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждането до минути, правото на преференциално обслужване, правото на участие в специални промоции или посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска.

В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет „допълнителни услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на чл. 19, ал.

1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до определяне на ГПР, а видно от договора за заем в същия заблуждаващо за потребителя е посочено, че при изпълнение на договора няма дължими разходи. Напълно се споделят от съда съображенията на ищеца за нищожност на договора за кредит и допълнителното споразумение към него, предвиждащо възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието им с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, поради което предявения иск е основателен и следва изцяло да се уважи.

Предвид уважаване на главния иск, то съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск, предвид несбъдване на условието, ход което е предявен.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищцата и същите се констатираха от съда в размер на 200 евро, представляващи заплатено по делото адвокатско възнаграждение.