Решение № 639 от 14.12.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Казанлък, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510101076 по описа за 2023 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че между страните „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и С. Р. Д., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № *** на 10.10.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга 1 подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит *** от 10.10.2016 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Сочат, че на 10.10.2016 година длъжникът С. Р. Д., ЕГН: **********, сключил Договор за кредит № *** с К., по силата на който е получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150.84 лева в срок до ***018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Твърдят, че ответникът С. Р. Д., ЕГН: ********** бил сключил на 10.10.2016 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А.. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължил да сключи договор с трето за процеса лице - К. и да отговаря пред К. солидарно с С. Р. Д., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К..

2

На 10.10.2016 година А. и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А. се е задължило спрямо К. за всички задължения на С. Р. Д., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А. изпълнило задълженията си към С. Р. Д., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът С. Р. Д., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

К. е поканило А. да плати всички изискуеми задължения на С. Р. Д., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А..

На 23.02.2021 г. А. погасило дължимите от С. Р. Д., ЕГН: ********** на К. суми, както следва: 2000 лева /главница/ по Договор за кредит; 715.12 лeвa /договорна лихва/ за период 10.10.2016г до ***018 година; 961.89 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

Твърдят, че на 23.02.2021 г. А. уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 2034.18 лева, ведно със сумата от 720.65 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Сочат, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.“ ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „К.“ ЕАД като цедент и „А.“ ЕООД, ЕИК:

2***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „А.“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.

Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № *** /10.10.2016 г. е прехвърлено на „А.“ ЕООД, за сумата от 6431.84 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента 3 на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Молят съд, да приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът С. Р. Д., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Молят с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, съдът да приеме за установено, че ответникът С. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „А.“ ЕООД, с ЕИК 2*** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №2***г г., а именно сумата в общ размер от 6431.84 лв., формирана както следва: главница в размер на 2000 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2034.18 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 715.12 лв. за периода от10.10.2016 г до ***018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 961.89 лв. за период от 10.10.2016 г. до 23.02.2021 г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 720.65 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Твърдят, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „А.“ ЕООД да Ви сезира с настоящия установителен иск за 4 вземане в общ размер от 6431.84 лв. срещу ответника С. Р. Д., ЕГН **********.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника С. Р. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „А.“ с ЕИК 2*** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. П.Б., гореописаната сума в общ размер от 6431.84. По образуваното ч.гр.д. №2***г г. по описа на Районен съд - Казанлък Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А.“ ЕООД заплатило държавна такса в размер на 146.82 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 293.64 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, както и да осъди ответника С. Р. Д., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №2***г г. по описа на Районен съд Казанлък Гражданско отделение, II-ри състав, и по настоящото производство на обща стойност от 7072.28лв.