Решение № 4247 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

*0233110116607 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Н. И. Н.

ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. Б. ***“ № **, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.

5 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответниците П. И. К. ЕГН **********, В. Л.

К. ЕГН **********, Г. М. С. ЕГН ***, И. И. С. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„Ц. Б.

***” **, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№ **, том *, per. № ***, дело №**/**.**.****г. на О. С., peг. № *** на НК, с район на действие-района на ВРС, вписан в СВ-Варна с вх. рeг. № **** от **.**.****г., акт № **, том ****, дело ***/**г., е нищожен, до размер на 1/8 /една осма/ идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, поради привидност на договора, като посочения договор за покупкопродажба представлява сделка, прикриваща дарение.

Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения, изложени в исковата молба и в уточнителна молба от 25.11.2024г .Сочи се, че по сделката, обективирана в нотариален акт № ** том * peг. № **** дело №**/**.**.****г. на О.О., с per. № *** на НК, с район на действие-района на ВРС, вписан в СВ-Варна с вх. рeг. № *** от **.**.****г., акт № **, том ***, дело ***/**г., продавачи са били родителите на ищеца - И. Н. С. и Г. М. С.. Продажната цена в процесния договор е била записана като 50 000/ петдесет хиляди/ лева, които са внесени по банкова сметка на майката на ищеца - Г. М.

С..

Договора за продажба се претендира, че е привиден, като прикриващ дарение, съответно му е била придадена форма на възмезден акт. Това, според ищецът се доказва от факта, че преведената по сделката продажна цена е била изтеглена на части от П. И., от сметката на майка им, видно от представения като писмено доказателство - отчет по сметка с титуляр е Г. М. С., изготвен на 17.01.2022г. от П.и.б. АД.

Излага се, че ответниците П. К. и В. К., са се разпоредили с придобития по 1 привидния договор недвижим имот и са получили реално парична облага в размер на 50 851.58лв. по нот. акт № ***, том **, per. № ***, дело №***/**.**.****г. на О.Ш., с peг. № *** на НК, с район на действие района на ВРС, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № *** от **.**.****г., акт № ***, том ***, дело ****/**г.

С гореизложеното се обосновава правния интерес от предявяване на исковата претенция.

В съдебно заседание поддържа исковата молба и всички уточнителни молби, като се отправя искане за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответните страни П. И. К. ЕГН **********, В. Л. К. ЕГН **********, чрез адв. Д. Й. – ВАК, с който се настоява за неоснователност на предявения иск. Оспорени са исковите претенции, както по основание, така и по размер. Сочи се, че не отговарят на обективната истина твърденията, че сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот №**, том *, рег.№***, дело№** от **.**.****г. е била привидна, като е прикривала дарение. Натояват, че сделката представлява покупко-продажба, така както е посочено в НА, подписан между страните. Това е била безсъмнено тяхната действителна воля, а не както е посочено в исковата молба. Сочи се, че по сделката са преведени суми по банковата сметка на продавача Г. С., още преди да бъде изповядана сделката, със съгласието на другия продавач – бащата И. Н. С., така както коректно е вписано в НА. Това обстоятелство считат, че се доказва от извлечението-отчет от банковата сметка на Г. М., док. №2 към исковата молба, от което ответниците сочат, че ще се ползват. В същото, според ответниците ясно са били посочени вносителя, основанието за внасяне, сумите, както и лицето, което ги е изтеглило на каса.

Предвид изложеното и с оглед представените с исковата молба доказателства, се настоява, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том *, рег.

№***, дело№** от **.**.****г., не е нищожен на посочените основания, като обективираната сделка е отразявала действителната воля на страните.

Настоява се при изложеното, за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло иска на Н. И. Н., ЕГН********** срещу П. И. К. ЕГН ********** и В. Л.

К. ЕГН **********, като недоказан и неоснователен.

Претендират се за присъждане съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

Със становище № 15410/18.02.2025г., ответниците П. И. К. ЕГН ********** и В. Л. К. ЕГН **********, сочат, че по делото няма писмен документ, който да установява, че процесната покупко-продажба е прикривала дарение, нито начало на писмено доказателство, което да води до подобен извод. Налице са само твърдения на насрещната страна в тази посока. Настояват, че процесната сделка е покупко-продажба, както е обективирано в НА.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна Г. М. С. ЕГН ***. По делото е постъпил отговор с вх. № 75154/1.09.2024 г. от Г. М., но същият е представен извън срока по чл. 131 ГПК, поради което съдът приема, че не следва да взема предвид изложените твърдения в този отговор.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна И. И. С. ЕГН **********, конституирана като ответник в производството с разпореждане № 48684/27.11.2025 г., като наследник на починалия И. Н. С. /единият от продавачите по сделката, чиято привидност се претендира/. С отговора се изразява становище за допустимост и основателност на предявената искова претенция. Сочи се, че действително родителите на страните по делото - И. Н. С. и съпругата му Г. М. С., са взели решение да разпределят притежаваното от тях недвижимо имущество приживе, като са взели решение 2 притежавания от тях апартамент да бъде дарен на тяхната дъщеря П. К., а притежавания от тях недвижим имот, ведно с изградените в него сгради, да бъдат разделени между двамата им синове И. С. и Н. Н.. Поради това, излагат, че Г. С. и И. С. са завещали на двамата си синове притежаваните от тях поземлен имот и изградените в него сгради, находящи се в гр.

В., ул. Ц. Б. *** № **, доколкото към него момент същите са смятали, че имотът е придобит в режим на СИО. Действително заплащането на продажната цена по привидната сделка, се излага, че е било извършено със средства на Г. С., която е изтеглила сумата от 5000лв., която ответницата П. К. е внасяла многократно до достигане на размера на продажната цена.

При изложеното, е отправено искане за уважаване на исковата претенция, съответно за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор за покупко - продажба, обкетивиран в нотариален акт№ **, том *, peг. № ***, дело №**/**.**.****г. на О.О., с peг. № *** на НК, с район на действие-района на ВРС, вписан в СВ-Варна с вх. рeг. № *** от **.**.****г., акт № **, том ***, дело ***/**г., И.

Н. С. и съпругата му Г. М. С. са продали на своята дъщеря и ответница по делото П. И. К. апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент.№*** по ККР, одобрени със Заповед № РД - 18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с предназначение на жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: имот с идент.№***, под обекта - няма и над обекта - имот с идент.№***, както и 11,9744% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, както 94,27 кв.м. идеални части от ПИ с идентиф.№***, находящ се в гр. В., район П. , кв.В., ул. “Г.” № *, целият с площ 489 кв.м., от които 81,77 кв.м. идеални части са прилежащи към апартамента и 12,50 кв.м., съответно са обособени и се използват като Паркомясто № 6. Продажната цена на така описания недвижим имот, се излага че е посочената в нотариалния акт сума от 50 000 /петдесет/хиляди лева. Недвижимият имот е бил придобит в режим на СИО между ответниците П. И. К. и В. Л. К..

Сочи се с отговора, че по делото е представена писмено доказателство - отчет по сметка от П.и.б.” АД, в който са обективирани операции по внасяне на суми по банковата сметка на Г. М. С., в която са преведени суми преди изповядване на сделката, чието основание е покупка на жилище, находящо се на ул.“Г.” № *. С посоченото, според ответниците се установява плащането на цената по сключения договор за покупко-продажба, което е станало със съгласието на другия продавач, което е обективирано и нотариалния акт.

И. Н. С. впоследствие е починал, като оставил за наследници - Г. М. С. /преживяла съпруга/ ответник по делото, Н. И. Н. - син и ищец, и И. И. С. - конституиран ответник.

В случая доказателствената тежест се носи от ищцовата страна, която следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин твърдяната относителна симулация, твърдението, че волята на страните е била да сключат договор за дарение, вместо обективирания външно в нотариалния акт договор за покупко-продажба.

Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД.Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Целта е да се създаде привидност пред третите лица/не и между страните/, за това какви са действителните отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице относителна симулация.

При относителната симулация са налице две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения между страните, и прикрито, такова, което урежда действителните отношения.

3

Както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор е нищожен на основание чл.26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния договор страните прикриват друго съглашение, то по силата на чл.17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правомощието на съда произтича от материалноправната норма на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и от основните начала на гражданския процес.

Нормата на чл. 17 ал. 2 от ЗЗД, намира пълното си приложение именно при пълната, абсолютната симулация с оглед правата на третите лица. Обикновено при относителната симулация резултата и от двете сделки е тъждествен, само че настъпва на различно основание.

Съдът, при анализа на събрания доказателствен материал, при неговата преценка поотделно и в съвкупност, приема, че ищецът не успя да докаже в пълнота твърденията си в исковата молба. В подкрепа на твърденията, че процесният договор за продажба е симулативен, като прикриващ дарение, ищецът е представил документ- писмено доказателство отчет по сметка с титуляр Г. М. С., изготвен на 17.01.2022г. от П.и.б. АД. С него ищцовата страна се домогва да докаже факта, че преведената по сделката продажна цена реално не е платена, тъй като купувача е превеждала една и съща сума от 5000 лева, която след като е внасяла по сметка на майка си, впоследствие същата сума е била изтеглена от Г. С. и отново предавана на П. К.,а докато сумата не достигне размера на продажната цена. С този писмен документ Н. И. обоснова вероятност на поддържаната симулация на покупко-продажбата, обективирана в процесния нотариален акт. Друг писмен документ, ообосноваващ вероятно наличие на симулация не е представен по делото от Н. И. Н..

Съдът приема в случая, че процесния документ - отчет по сметка с титуляр Г.