Решение № 156 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя А. при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя А. Въззивно гражданско дело № 20231000502541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Община Перник и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 02.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 07.06.2023 г.) обжалва изцяло в неговата осъдителна част Решение № 240/29.05.2023 г., постановено по гр.д.

№ 702/2022 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което съдът е осъдил ответника да заплати на В. К. С. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, получени в резултат на травма на левия крак, получена на 03.07.2020 г. при падане поради дупка на тротоара на пресечката на ул.

„Люлин“ с ул. „Синчец“ в гр.Перник, ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е подадена чрез кмета на Община Перник-С. В..

Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ, представен по делото с молба от 23.06.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

1

Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона.

Поддържа се неоснователност на приетото от първоинстанционния съд, че е възникнал деликт от наличието на дупка на тротоара на пресечката на ул.

„Люлин“ и ул. „Синчец“ в гр.Перник. Твърди се, че искът е останал недоказан, поради липсата на преки доказателства за наличието на причинна връзка между състоянието на ищцата и състоянието на пътната настилка, където се твърди, че е настъпило увреждането. Поддържа и възражението си за принос от страна на ищцата, с твърдението, че същото неправилно не е уважено от първоинстанционния съд. Поддържа прекомерност на определеното от съда обезщетение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се разноските направени пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по тази жалба страна.

Ищцата В. К. С. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 14.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 28.06.2023 г.) обжалва изцяло в неговата отхвърлителна част Решение № 240/29.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 702/2022 г. по описа на Пернишки окръжен съд за сумата от 16 000 лв., представляваща разликата над уважената част от 14 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2020 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Т.

Х. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, представено с молба от 14.08.2023 г. Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд № 69/20.01.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивницата-ищца поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, в резултат на което е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не 2 съответства на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди. Във въззивната жалба се развиват подробни аргументи по съществото на спора и във връзка с въведеното възражение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълния претендиран размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК Община Перник чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. депозира отговор. Към последният е приложено и пълномощно, удостоверяващо процесуалните правомощия на юрисконсулт Адриана А..

Ответникът по тази жалба я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

С оглед постъпилите въззивни жалби, Решение № 240/29.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 702/2022 г. по описа на Пернишки окръжен съд, се обжалва в неговата цялост.

Страните, редовно призовани, не изпращат представители. Депозират писмени молби със становища по съществото на спора. И двете страни претендират разноски, съобразно представените с молбите списъци на разноски по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди, предявен от В. К. С. срещу Община Перник.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел3 очевидец В. К. М., се установява, че инцидентът с ищцата станал на 03.07.2020 г. непосредствено пред неговата врата. Свидетелят и ищцата са съседи. Ищцата вървяла на място, което трябва да е тротоар, но мястото е като в пустинята, дупки, камъни, трева, обраснало, няма плочки и настилка. В дупката, в която ищцата стъпила с левия си крак и паднала, непрекъснато падат хора. Свидетелят лично запълнил дупката с пясък, която дупка се намира на четиринадесет крачки от вратата на дома му. След падането си ищцата не можела да стъпва на крака си, поради което свидетелят я отвел до дома й, който се намира зад неговия. Ищцата се обадила на дъщеря й, която веднага се притекла на помощ.

Свидетелката Л. В. Д.-дъщеря на ищцата установява, че отишла при майка си непосредствено след нейното обаждане. Майка й плачела, била притеснена и уплашена, левият й крак бил оттекъл и тя не можела да стъпва на него. Свидетелката се обадила на брат си и двамата закарали майка си в болницата.

От приетия по делото амбулаторен лист № 001285/03.07.2020 г., се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е прегледана от лекар и й е поставена диагноза „счупване на метатарзална кост“. При прегледа лекарят е констатирал нарушена статодинамика, щадяща накуцваща походка, локален оток, палпаторна и функционална болка в областта на пета метатарзална кост. Поставен гипс за 30 дни. Назначена медикаментозно лечение, включително с обезболяващи. Препоръчан покой.

След сваляне на гипса, ищцата е провела физикална терапия и рехабилитация за времето от 31.08.2020 г. до 08.09.2020 г. в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД, гр.Перник.

Свидетелката Д. установява, че след болницата прибрала майка си в къщи. В продължение на три месеца свидетелката обслужвала ищцата ежедневно, защото тя не можела да извършва самостоятелно никакви ежедневни дейности-не можела да се преоблече, да отиде до тоалетна, баня, не можела да сервира храна. Ищцата изпитвала силни болки и постоянно вземала обезболяващи. Наложило се да спазва специална диета. Свидетелката установява, че майка й принципно живеела сама. Качеството й на живот след инцидента се влошило. Преди това ищцата била контактен и деен човек, а след това се затворила в себе си и до ден днешен не общува пълноценно с 4 роднини и приятели. Страхува се да излезе сама навън. И към момента ищцата не е преодоляла травмата, кракът я боли, не може да ходи пеша, не може да изкачва стълби и все още пие обезболяващи. Има болки в крака при промяна на времето или при натоварване. Чувства се безполезна и напрегната.

От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Ч. се установява, че от медицинската документация се установява, че се касае за незначително разместено счупване в основата на пета предноходилна кост на ляво стъпало, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, като в значителна степен са били засегнати и ограничени основните функции на долния крайник, а именно опорната и ходенето за период от време по-голям от един месец. Касае се за индиректна травма, която е възможно и отговаря да е получена в резултат на падане върху терен при инцидент настъпил на 03.07.2020 г. и по начин и по време посочени в исковата молба. Вещото лице сочи, че травмата в областта на ляво стъпало е в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Вещото лице установява, че ищцата е изпитвала значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, който е бил с продължителност около три месеца, като болките са били с по-голям интензитет в първите дни и седмици и са намалявали по сила в периода на възстановяване. Очаква се и за в бъдеще ищцата да изпитва физическа болка при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия. Към момента оздравителният период при ищцата е завършил, като са налице данни за възстановен в пълен обем движения на левия долен крайник.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан и основателен, приел е неоснователно на възражението на ответника за принос от страна на пострадалата и уважил иска за сумата от 14 000 лв., приемайки че ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ищцата и ответника в

5 първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Община Перник е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул. „Синчец“ и ул.

„Люлин“ в гр.Перник.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищца та тя следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е 6 отговорност пред пострадалите трети лица.