Определение № 842 от 27.11.2025, Районен съд - Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Севлиево, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. К. Г. против В. Е. П. установителен иск за прогласяване на нищожност на извършения от ответницата отказ от наследството на нейната майка – Я.Й.М..

В исковата молба се твърди, че ответницата В. П. - ****, на *** г . е направила отказ от наследството, оставено й от *** Я.Й.М., ЕГН*** , починала на *** г.в гр.С. , който отказ бил надлежно вписан в особената книга на РС-С. под № */*** г., за което било издадено Удостоверение по ч.гр.д.№**/*** г.

Ищцата поддържа, че така извършеният отказ от наследство от ответницата бил нищожен, представляващ едностранно волеизявление с невъзможен предмет, поради факта, че преди извършването му, същата предприела конглудентни действия, с които несъмнено е доказала, че вече е приела наследството на майка си Я. М. .

Горецитираните действия се изразявали в предприети от нея и брат й П.Е.П. разпоредителни действия с недвижимо имущество - 8 броя ниви в землището на гр.А., което недвижимо имущество останало в собственост по наследяване след смъртта на **** Й. М. на ** Я. М., от което наследство прави отказ майка ми В. П.. В конкретност на *** г.същата издала пълномощно с нот.заверка на подписа от консулска служба на Р.Б. в гр.Б., Г. на П.Е.П., с което го упълномощила да продава конкретно описани 8 броя недвижими имоти на *** Й. М. М. , от гр.А. .

Й. М. М. починал на ** г , за което имало издаден акт за смърт № *** / *** г. на ** - Севлиево, като оставил за свои наследници Я.Й.М. - *** и М .Й. М. - К. - *** . т.ст след датата на смъртта му , горецитираните *** получават в дял неговото наследство , движимо и недвижимо.

1

Я.Й.М. почива на *** г., за което има издаден Акт за смърт №**/** г на Община - Севлиево, като оставя за наследници **** В. Е. П. и **** - Т. Е. П. и *** П.Е.П. .

Отказът от наследство на ответницата бил направен на *** г ., а упълномощаването към брат й П.Е.П. за извършване от нейно име на продажбата на недвижимо имущество, получено на майка и Я.Й.М. от нейния баща Й. М. М. било с дата 18.06.2014 г. , близо 4 години преди извършването на отказа от наследство, които действия недвусмислено доказвали, че ответницата с конклудентните действия по разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в патримониума на майка си Я.Й.М. приела наследството оставено от нейната майка, поради, което така направеният по-късно отказ от наследство след извършено приемане на същото се явявал нищожен , и следвало като такъв да бъде обезсилен от съда с неговият съдебен акт.

Ищцата обосновава правния си интерес от провеждане на настоящото производство с твърдения, че правен интерес имали законните наследници на отказалия се от наследство, каквато била тя - нейната дъщеря, както и фактът, че с така направеният отказ от наследство се уголемявали дяловете на другите двама наследници - Т. Е. П. и П.Е.П. , а ищцата и сестрите й били лишени от наследственият дял от наследството на тяхната баба, който не бил в патримониума на майка им. .

Въз основа на изложените твърдения в исковата молба, съдът намира от правна и фактическа страна следното:

В правната доктрина и съдебната практика последователно се възприема разбирането, че предпоставка за допустимост на установителния иск /отрицателен или положителен/ е изискването за правен интерес от установяването, интересът от търсената защита е процесуална предпоставка на всички искове.

Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие.

Няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство ( т. 3 „д“ 2 от ППВС № 7/73 г.).

Установяването на нищожността на отказа може да се извърши инцидентно в исковото производство, по което е релевирано възражение за отказ от наследство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение, а когато страната не разполага с друг иск, може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа от наследство. В този смисъл са и Решение № 248/11.06.2012 г. по гр. д. № 470/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 310/9.04.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 179 от 30.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 157/2010 г., III г. о., ГК и много други.

В конкретния случай ищцата не попада в изключението визирано в Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума на ВС, а именно да е наследник, който не разполага с друг иск, тъй като самата тя изобщо няма качеството наследник на баба си, нито на майка си, която е жива към настоящия момент и е посочена като ответник в производството по делото.

Освен това в случай, че ищцата придобие качеството наследник на своята майка, каквото към момента няма и същото е бъдещо несигурно събитие, може да предяви иск за делба на наследството и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването срещу лицата ползващи се от извършения отказ и в рамките на това производство да се позовава на нищожност на отказа от наследство на своя праводател.

С оглед гореизложеното, така предявения иск се явява недопустим, поради което исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 6548/21.11.2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, на основание чл.130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1371 по описа на Районен съд Севлиево за 2025 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Габрово.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Севлиево, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. К. Г. против В. Е. П. установителен иск за прогласяване на нищожност на извършения от ответницата отказ от наследството на нейната майка – Я.Й.М..

В исковата молба се твърди, че ответницата В. П. - ****, на *** г . е направила отказ от наследството, оставено й от *** Я.Й.М., ЕГН*** , починала на *** г.в гр.С. , който отказ бил надлежно вписан в особената книга на РС-С. под № */*** г., за което било издадено Удостоверение по ч.гр.д.№**/*** г.

Ищцата поддържа, че така извършеният отказ от наследство от ответницата бил нищожен, представляващ едностранно волеизявление с невъзможен предмет, поради факта, че преди извършването му, същата предприела конглудентни действия, с които несъмнено е доказала, че вече е приела наследството на майка си Я. М. .

Горецитираните действия се изразявали в предприети от нея и брат й П.Е.П. разпоредителни действия с недвижимо имущество - 8 броя ниви в землището на гр.А., което недвижимо имущество останало в собственост по наследяване след смъртта на **** Й. М. на ** Я. М., от което наследство прави отказ майка ми В. П.. В конкретност на *** г.същата издала пълномощно с нот.заверка на подписа от консулска служба на Р.Б. в гр.Б., Г. на П.Е.П., с което го упълномощила да продава конкретно описани 8 броя недвижими имоти на *** Й. М. М. , от гр.А. .

Й. М. М. починал на ** г , за което имало издаден акт за смърт № *** / *** г. на ** - Севлиево, като оставил за свои наследници Я.Й.М. - *** и М .Й. М. - К. - *** . т.ст след датата на смъртта му , горецитираните *** получават в дял неговото наследство , движимо и недвижимо.

1

Я.Й.М. почива на *** г., за което има издаден Акт за смърт №**/** г на Община - Севлиево, като оставя за наследници **** В. Е. П. и **** - Т. Е. П. и *** П.Е.П. .

Отказът от наследство на ответницата бил направен на *** г ., а упълномощаването към брат й П.Е.П. за извършване от нейно име на продажбата на недвижимо имущество, получено на майка и Я.Й.М. от нейния баща Й. М. М. било с дата 18.06.2014 г. , близо 4 години преди извършването на отказа от наследство, които действия недвусмислено доказвали, че ответницата с конклудентните действия по разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в патримониума на майка си Я.Й.М. приела наследството оставено от нейната майка, поради, което така направеният по-късно отказ от наследство след извършено приемане на същото се явявал нищожен , и следвало като такъв да бъде обезсилен от съда с неговият съдебен акт.

Ищцата обосновава правния си интерес от провеждане на настоящото производство с твърдения, че правен интерес имали законните наследници на отказалия се от наследство, каквато била тя - нейната дъщеря, както и фактът, че с така направеният отказ от наследство се уголемявали дяловете на другите двама наследници - Т. Е. П. и П.Е.П. , а ищцата и сестрите й били лишени от наследственият дял от наследството на тяхната баба, който не бил в патримониума на майка им. .

Въз основа на изложените твърдения в исковата молба, съдът намира от правна и фактическа страна следното:

В правната доктрина и съдебната практика последователно се възприема разбирането, че предпоставка за допустимост на установителния иск /отрицателен или положителен/ е изискването за правен интерес от установяването, интересът от търсената защита е процесуална предпоставка на всички искове.

Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие.

Няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство ( т. 3 „д“ 2 от ППВС № 7/73 г.).

Установяването на нищожността на отказа може да се извърши инцидентно в исковото производство, по което е релевирано възражение за отказ от наследство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение, а когато страната не разполага с друг иск, може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа от наследство. В този смисъл са и Решение № 248/11.06.2012 г. по гр. д. № 470/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 310/9.04.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 179 от 30.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.