Решение № 2635 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2635 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100507685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 68287/29.02.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Решение № 2852/18.02.2024 г., постановено по гр. д. № 33128/2022 г., по описа на СРС, 88 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от жалбоподателя срещу К. Ц. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1067,71 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ******** за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 160,03 лв. за периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 36,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 6,68 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми, представляващи 4/6 ид.ч. от общо заявената 1 претенция, спрямо К. Ц. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г., по описа на СРС, 88 състав.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд въпреки, че е установил обстоятелството, че ответницата К. Ц. Д. е един от титулярите на правото на собственост върху топлоснабдения имот, неправилно е приел, че доколкото партидата е открита на името на другата ответница М. М. С., то исковете, предмет на обжалваната част от решението, са неоснователни. Твърди, че тъй като не се установява останалите собственици да са дали изричното си писмено съгласие за откриване на партидата на един от съсобствениците, сумите са дължими от всички титуляри на правото на собственост, съразмерно на притежаваните от тях права в съсобствеността. С оглед изложеното, отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявените срещу К.

Ц. Д. искове да бъдат уважени в цялост. Претендира стойността на сторените в хода на делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. Ц. Д.. В открито съдебно заседание, чрез назначения за особен представител адв. А., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззиваем, трето лице – помагач „Бруната“ ООД (с настоящо наименование „Далсия“ ООД).

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

От изслушаното по делото и прието без възражения от страните заключение по допуснатата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е топлофициран и че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира същият, е присъединена към топлопреносната мрежа. От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 03.01.1990 г., е видно, че процесният топлоснабден имот, представляващ апартамент № 82, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. ********, е закупен по силата на описания договор от М.Ц.Д. и К. Ц. Д. на 03.01.1990 г. Доколкото не са налице данни за датата на сключване на граждански брак между купувачите, както и предвид липсата на твърдения в обратен смисъл, съдът намира, че купувачите са придобили правото на собственост върху процесното жилище при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях. От намиращото се на л. 16 от първоинстанционното дело Удостоверение за наследници с изх. № 02349/17.03.2016 г., издадено от СО – Район „Подуяне“ се установява, че М.Ц.Д. е починал на 16.01.2005 г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица: К. Ц. Д. – съпруга, Ц.М.Д. – син и М. М. С. – дъщеря. Ето защо и предвид липсата на доказателства за последващо разпореждане с придобитите по силата на настъпилото наследствено правоприемство права, съдът намира, че след 16.01.2005 г. титуляри на правото на собственост по отношение на процесното жилище са били лицата К. Ц. Д. (за 4/6 идеални части), Ц.М.Д. (за 1/6 идеална част) и М. М. С. (за 1/6 идеална част). Като писмено доказателство по делото е прието и заявление – декларация от 29.06.2017 г., подадено от М. М. С. до „Топлофикация София“ ЕАД за промяна на партида за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 82, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. „******** с абонатен № ********, като се иска същата да се прехвърли на името на заявителката.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, 3 климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка такива да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент) по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като един от начините за това е да се установи, че спрямо ползвателя е открита индивидуална партида при топлопреносното дружество. Следва изрично да се посочи, обаче, че облигационната връзка не се презумира с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот от това трето лице. В мотивите на тълкувателното решение е разгледана и хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Подобна е хипотезата на възникнала обикновена съсобственост върху топлоснабденото жилище на друго основание, каквото би могло да е и настъпилото наследствено правоприемство, в който случай също е възможно само единият съсобственик са сключи договор с топлопреносното предприятие за целия имот и тогава само той се явява задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия.

От доказателствата по делото, събрани в хода на първоинстанционното 4 производство, се установява, че след възникване на съсобствеността между ответниците, т.е. след настъпване на смъртта на общия наследодател М.Ц.Д. на 16.01.2005 г., ответницата М. М. С. е подала заявление - декларация от 29.06.2017 г. за промяна на партидата за имота, като същата бъде прехвърлена на нейно име.

Видно от представените по делото документи от третото лице – помагач на страната на ищеца, както и от представените съобщения към фактури и приетите заключения по допуснатите съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, в рамките на предявения с исковата молба период партидата за процесния топлоснабден имот се е водела на името именно на ответницата М. М. С.. Предвид това може да бъде направен обоснован извод, че в съответствие с цитираните погоре тълкувателни постановки, по делото е надлежно доказано възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия с един от съсобствениците – М. М. С., на името на която е открита партида, въз основа на изрично нейно волеизявление, поради което и само тя се явява задължена за заплащане на стойността на потребената енергия за цялото жилище.

Доводите във въззивната жалба, че доколкото не се установява да е било налице предварително дадено писмено съгласие от останалите съсобственици за откриване на партида на името на само един от тях, настоящият въззивен състав намира за неоснователни. С оглед представените съобщения към фактури се установява, че топлопреносното дружество е открило партида на името на ответницата М. М. С., като липсват данни по делото да са изисквани допълнителни документи от лицето – потребител. Предвид действията на „Топлофикация София“ ЕАД, ирелевантно се явява обстоятелството спазени ли са изискванията на чл. 63, ал. 2 от общите условия на дружеството, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Отклонението от последните не би могло да доведе до недействителност на постигнатото между дружеството и ответницата М.

М. С. съгласие, още повече, че по делото не се твърди и не се установява някой от останалите двама съсобственици да се е противопоставил на така извършеното прехвърляне на партидата на името само на един от тях.

Ето защо, в настоящия случай се установява съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот единствено между „Топлофикация София“ ЕАД и М. М. С., с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. При липсата на установено облигационно отношение между ищеца и ответницата К. Ц. Д. (въпреки че последната е титуляр на правото 5 на собственост върху 4/6 идеални части от топлоснабдения недвижим имот), исковете, предявени срещу последната, следва да се отхвърлят.