Решение № 283 от 18.11.2019, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр.Д.,18.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шестнадесети октомври през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ПАВЛИНА

ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №484 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№10409/27.05.2019Г.на П.Д.М. - К. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, въззивна жалба вх.№10784/29.05.2019г. от В.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат М.И., двете срещу решение

№558/15.05.2019г. по гр.д.№4103/2018г. на ДРС, което всяка от страните обжалва съобразно интереса: П.Д.М. обжалва решението в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ в осъдителната му част предявеният от нея срещу Г.Д.М. с ЕГН **********

*** иск за ревандикация на недвижим имот-представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82,40 кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с ½ ид. ч от стълбище, равняваща се на 13,40 кв. м., изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от 16,30 кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от 13,80 кв.м, ведно с ½ ид. част от таванско помещение, равняващо се на 42,65 кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор 4781 в кв. * по плана на град Д., и иск за сумата от 10 500 лв. дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане; В.И.М. – в частта, с която са уважени предявените срещу нея ревандикационен иск и иска за сумата от 10 500 лв. дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

Съединена за общо разглеждане е и подадена от П.Д.М. частна жалба вх.№12138/17.06.2019г. срещу определение №1617/11.06.2019г. по чл.248 от ГПК в отхвърлителната му част за разликата от ***6.50 лева до 2 645.35лева .

П.Д.М. изразява несъгласие с изводите на съда за отхвърляне на претенцията и за осъждане на Г.Д.М. за предаване на владението на спорния имот и заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, като обосновани на доказателства-гласни и писмени, посочени след изтичане на преклузивния за това срока- разпитът на св.А. Е. бил допуснат в четвъртото по ред публично заседание, в което съдът приел и заверено копие от книгата на собствениците на жилищната сграда. Съдът не зачел показанията на св.Ц. А. и св.Р. Д. относно живеенето на ответника в процесиня апартамент. Отчел, че живеенето като факт е относимо и към задължението на ответника за издръжка и гледане на родителите му, но неправилно го интерпретирал в решението. Изпълнявайки задължението си по договора за издръжка и гледане ответникът М. не само бил адресно регистриран, но и живеел в процесния имот, нямало промяна в адреса му и понастоящем, този адрес сам той вписвал във всички документи.

В.И.М. счита, че при решаване на спора по предявените спрямо нея вещен и облигационен иск съдът направил грешни и неправилни изводи по събраните гласни и писмени доказателства, не се произнесъл по направени от нея възражения, неправилно изтълкувал правата на ищцата по отношение на нея. Не обсъдил обстоятелството, че с н.а.№***. тя и съпруга и дарили процесния имот на една от дъщерите си, а тя от своя страна го продала на сестра си. Създаденото облигационно отношение между сестрите не освобождавало дарената дъщеря от моралното и етично задължение, което съществувало между дарител и надарен.

Акцентира на обстоятелството, че ищцата и праводателката и са низходящи на въззивницата и съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1, т.2 от СК са длъжни да осигуряват помощ и издръжка на майка си. По твърдения на ищцата такава помощ била оказвана, което означавало, че е съзнавала своето морално и законово задължение, че е запозната с факта, че нейните родители, а за процесния период майка и обитава част от имота, в който живяла 60години. Следвало да се направи извод, че липсвали две от трите задължителни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск- липса на основание и наличие на незнание за ползване на част от имота от ответницата. Ползването на целия имот било оспорено още с отговора, доказано било и ползването на част от имота, а иска бил уважен за целия имот без коментар за това. Неправилен бил извода и относно обезщетението за ползване. Изводите на съда за правния характер на обезщетението противоречали на предявения иск, липсвала покана за доброволно заплащане, погрешно била присъдена по-голяма сума от приетата експертиза и частта на задължението на въззивницата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба на П.Д. е подаден от Г.Д., по въззивната жалба на В.И.- от П.Д..

П.Д. намира наведените доводи от В.И. за неоснователни. Не дължала издръжка на родителя си, която да я обвързва да осигури и безвъзмездно ползване на имота. Такова задължение имал ответникът Д.. Правилен въз основа на показанията на св.А. и Г.бил извода, че целия имот е зает и се ползва от въззивницата. Доводът, че обезщетение се заплаща след покана не касаел настоящата хипотеза, защото имотът не бил съсобствен.

Г.Д. намира жалбата на П.Д. за неоснователна. Възраженията и твърденията в нея противоречали на събраните доказателства. Доказано било, че адресната му регистрация на адреса на имота, в който живял до 1989г. била от навършването му на 14години. Събраните доказателства установявали, че притежава друг имот, в който заедно със семейството си живеел от ***г.

Изпълнението на задълженията му по договора за издръжка не изисквало съвместно живеене. Бил ***, в по-голямата част от годината на рейс, грижата по договора за издръжка и гледане се осъществявала и от съпругата му, колелото в двора на майка му било на детето му, което често я посещавало.

Освен майка му , никой друг не живеел на първия етаж. Дори и да се приемело за вярно твърдението за събрани доказателства в противоречие с чл.147 ог ГПК, то те не носели онформация, различна от останалите доказателства. Ищцата не доказала по отношение на него претенциите си. Излагат се морално-етични съображения и във връзка с претенциите и към майка и.

П.Д.М. е недоволна от определението по чл.248 от ГПК, в отхвърлителната му част за разликата от ***6.50лева до 3 213лева, като счита, че при уважен изцяло срещу В.М. иск по чл.108 от ЗС внесената държавна такса по този иск от 238.85лева и адвокатското възнаграждение от 800лева следвало да и бъдат присъдени изцяло, или следвало да и бъдат присъдени разноски от общо 2 645.35лева, а са и присъдени в размер на ***6.50лева.

Жалбите се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от