Решение № 272 от 27.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300503100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 35176/17.11.2023г. от адв. И. Н.

Н., ЕГН ********** против решение № 3921 от 29.09.2023г., постановено по гр. д. № 11656 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че Д. И. Д., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Теленор България“/, ЕИК 130460283, следните суми: сума в общ размер от 365, 83 лева, от които: 39, 85 лв. – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода от 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължимо по Договор за мобилни услуги от 26.01.2019г. с предпочетен номер ***; 116, 49 лв. – лизингови вноски за периода от 10.01.2020г. до 09.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 26.01.2029г., по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство Nokia 2. 1 Dual Blue Copper; 42, 84 лева – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода от 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължими по Договор за мобилни услуги, сключен на 24.12.2019г., с предпочетен номер ***; 132, 78 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от 10.01.2020г. до 09.06.2020г. по Договор за лизинг от 24.12.2019г., по силата на който на ответника е предоставено устройство TABLET LENOVO Tab M7 4G Black ;

33, 87 лева – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода от 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължими по Договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 2325/29.03.2022г. по гр. д. № 3920/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.Осъжда се Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сторените разноски в първоинстанционното производство в общ размер 925 лева, както и сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3920/2022г. по описа на Районен съд Пловдив в общ размер на 385 лева.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно.Излага се довод, че не била обявена надлежно предсрочната изискуемост по договора за лизинг, поради което претенцията за неустойка се явявала неоснователна.Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

С писмения отговор на въззивната жалба се изразява становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за заповедното, исковото и въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Д. И. Д., ЕГН **********, за сумата в общ размер от 365, 83 лв., включваща 39, 85 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 116, 49 лева лизингови вноски за периода 10.01.2020г. до 09.06.2020г. по договор за лизинг от 26.01.2019г., по който е предоставено мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Blue Copper; 42, 84 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г. по договор за мобилни услуги от 24.12.2019г. с предпочетен номер ***; 132, 78 лева лизингови вноски за периода 10.01.2020г. до 09.06.2020г. по договор за лизинг от 24.12.209г., по който е предоставено устройство TABLET LENOVO Tab M7 4G Black; 33, 87 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г. по договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. с предпочетен номер *** и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

2

Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 3920/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, образувано по подадено заявление от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 против Д. И. Д., ЕГН **********, въз основа на което е издадена заповед № 2325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2022г., за сумата от 39, 85 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; сумата от 116, 49 лева лизингови вноски за периода 10.01.2020г. до 09.06.2020г. по договор за лизинг от 26.01.2019г., по който е предоставено мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Blue Copper; сумата от 42, 84 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължима по договор за мобилни услуги от 24.12.2019г. с предпочетен номер *** и сумата от 132, 78 лева лизингови вноски за периода 10.01.2020г. до 09.06.2020г. по договор за лизинг от 24.12.209г., по който е предоставено устройство TABLET LENOVO Tab M7 4G Black ; сумата от 33, 87 лева незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.01.2020г. до 09.04.2020г., дължима по договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. с предпочетен номер *** и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 13, 31 лева за ДТ и 191, 78 лева за адвокатско възнаграждение.Заявлението е отхвърлено за сумата от 23, 42 лева неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, за сумата от 32, 46 лева неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната по договор за мобилни услуги от 24.12.2019г. с предпочетен номер *** и за сумата от 155, 67 лева неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен н о м е р ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.

Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК при наличие на предпоставките за това, съотв. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Съобщението за това е връчено на 18.07.2022г., а исковата молба е подадена на 10.08.2022г. в рамките на едномесечния срок, с оглед на което искът е допустим.

С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство чрез назначения особен представител е оспорил претенциите по основание и по размер.Оспорва действителното потребление на посочените услуги от ответника.Не била ясна и методологията за изчисляване на претендираните суми.Не било ясно и в чие държане се намирали процесните мобилни устройства, респ. отправяно ли е искане за връщане на вещите.Не било ясно и как са формирани търсените суми по договорите за лизинг.Не била обявена надлежно и предсрочната 3 изискуемост по договорите за лизинг.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца; по договор от 26.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 12, 99“, стандартен месечен абонамент в размер на 12, 99 лева; по договор за лизинг от 26.01.2019г., по който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Nokia 2.1 Dual Blue Copper с обща лизингова цена в размер на 243, 57 лева, дължима чрез заплащане на 23 лизингови вноски в размер 10, 59 лева; по договор за мобилни услуги от 24.12.2019г. с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 15, 99“, месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 13, 99 лева и в размер на 15, 99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора, по договор за лизинг от 24.12.2019г, по който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab M7 4G Black с обща лизингова цена 137, 77 лева, дължима чрез заплащане на 23 лизингови вноски в размер на 5, 99 лева.Решаващият съд е приел въз основа на ангажираните доказателства по делото, че претендираните абонаментни такси изначално се дължат ежемесечно въз основа на всеки от сключените договори, независимо от потреблението на предоставяните срещу заплащане такси и услуги, поради което и реалното им ползване е ирелевантно.Предаването на лизинговите вещи било установено от съдържанието на самите договори, като при доказателствена тежест на ответната страна, не било установено плащане на сумите за абонаментни такси и вноските по договорите за лизинг.Сумите станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок от фактурирането на всяка сума, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия, както и с настъпването на падежа на последната вноска по всеки от договорите за лизинг.Решаващият съд е приел още, че в процесните договори ясно е посочена цената на еднократната вноска, периода, за който се претендира, посочена и преференциалната цена по договорите за лизинг и цената на устройствата без абонамент.Относно предсрочната изискуемост на задълженията по процентите договори, в решението е обосновано, че такава не се твърди от ищеца, а задълженията са станали изискуеми, тъй като срокът на договорите бил изтекъл.По тези съображения исковете са счетени за основателни и уважени.

Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на ангажираните в производството доказателства.Правилни са и изводите за наличие на валидно възникнали облигационни отношения между страните със сключването на процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг.Цената на абонамента по договорите за мобилни услуги е възнаграждение за самото 4 право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат, както при изходящи, така и при входящи повиквания, като за доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план.В случая уговорените цени на месечните абонаменти съответстват на начислената цена на услугите в издадените фактури от оператора, поради което съдът намира, че в полза на въззиваемото дружество е възникнало вземане за договорените абонаментни такси и изводът на районния съд в тази насока е правилен.

Относно изискуемостта на вземането за заплащане на лизингови вноски, настоящият състав на съда взе предвид, че се касае за периодични плащания.Денят за изпълнение на месечното задължение е определен и е бил известен на длъжника, поради което покана за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на отделните месечни вноски, не е била необходима.Лизинговите вноски са изискуеми, тъй като срокът на договора за лизинг от 26.01.2019г. и на договора за лизинг от 24.12.2019т., уговорен в чл. 2 от същите, в размер на 23 месеца от подписването им, към настоящия момент, а и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е изтекъл.Доколкото няма данни, а и не се твърди лизингополучателят да е упражнил правото да придобие собствеността върху предоставените му за ползване устройства, нито да е заплатил дължимата цена за ползването им през претендирания период, настоящият състав на съда също приема, че исковете са доказани по основание и размер, съотв. че потребителят дължи заплащане на претендираните месечни абонаментни такси и лизингови вноски за предоставените му услуги. Относно неустойките за виновно неизпълнение на задълженията по процесните договори и във връзка с прекратяването им по вина на абоната, заповед по реда на чл. 410 от ГПК не е издадена, респ. такива претенции не са предмет на иска по чл. 422 от ГПК.