Решение № 30 от 09.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Ихтиман, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241840200712 по описа за 2024 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. С. Б. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506300086, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

В жалбата и депозираното преди съдебно заседание заявление, се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като неоснователна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Подадена е от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Административнонаказващият орган е приел, че на 29.04.2023 г. в 01.48 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг., 1 брой оси 2, екологична категория ППС: евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 40000 кг. в общ.

Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, управлявано В. С. Б., като не е заплатена в пълен размер такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, тъй като е подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, което е създало електронен доклад и снимка.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

Във въззивното производство се установява, че незаплатената такса за сегмента, в който е установено нарушението е 1.84 лв., както и че НТУ към АПИ е може да предостави информация за маршрута на моторното превозно средство в деня на нарушението и общия размер на незаплатената такса.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка собственост на МПС.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20021 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси и доклад. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

От Писмо с вх. № 395/16.01.2025 г. от служител при Национално тол управление на АПИ се установява, че дължимата пътна такса за сегмента, където е установено нарушението, е в размер на 1,84 лв.

Не е спорно от декларацията по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП се доказва, че именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в 2 наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на неговата компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Не се споделят доводите в жалбата, че ЕФ издаден след изтичане на предвидения в чл. 34 ЗАНН давностен срок, тъй като разпоредбата не намира приложение в производство по издаване на електронен фиш.

По делото безспорно се доказва, че на 29.04.2023 г. в 01.48 часа по А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, с контролно устройство № 20032 (АПИ) е установено, че жалбоподателят В. С. Б. е управлявал пътно превозно средство влекач марка „Рено“, модел „Премиум“, с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг., брой оси 2, екологична категория ППС: евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 40000 кг., за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство, тъй като е подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 139, ал. 7 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3

17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).

(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).

(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).

(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв.

(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава 4 право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.

(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7—7к, разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.

Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е в разрез с този принцип на участие.

(52) Така, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при своята проверка, разглежданата в главното производство система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища.

(53) При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).