Решение № 261 от 22.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241720201801 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***, чрез адв. Д. против НП № №24-1158-002344 от 22.08.2024 г. издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с което:

1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;

2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП;

3. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3. б.

„в“ от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че са налице процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН.

На следващо място, посочва, че нарушението не е осъществено, тъй като от фактическата обстановка не се установява, че Г. е напуснал самоволно местопроизшествието, тъй като не е имало несъгласие между участниците.

Посочва, че лишаването от право да управлява МПС неправилно е определено над законоустановения минимум без да са посочени никакви мотиви.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от 1 адв. Д., който моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение. В писмена защита прави подробен анализ на свидетелските показания и счита, че не е доказано, че наказаното лице е напуснало района на ПТП. На следващо място посочва, че другия участник в произшествието е преместил автомобила си, което е било възприето като съгласие между участниците в произшествието.

Ответникът-началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.08.2024 г. в 18:10 ч. П. П. Г. управлявал личния си л.а. „Ауди“, модел „А4" с рег. номер ********, с прикачено ремарке за лек автомобил „Понгратц АТ 400" с рег. номер *******, по ул. „Елена“ и кръстовището с ул.

„Бродо“. Г. не се е съобразил с ясно видим пътен знак „Г 3“ и завил надясно по ул. „Бродо“, в посока към ул. „Св. св. Кирил и Методий“, като на стеснен участък от платното за движение пред бл. 1а при разминаване с правомерно движещия се срещу него л. а. „Мерцедес“ модел „Е 220 ЦДИ", с рег. номер ******** управляван от М. Л. В. не осигурил достатъчно странично разстояние при което се блъска със задната част на левия калник на ремаркето в лявата част на предната броня и преден ляв калник на другия автомобил, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът Г. не изпълнил задължението си като участник в ПТП и напуснал мястото на ПТП. Бил установен е на по-късен етап и се върнал на мястото на ПТП.

При така изложената обстановка бил издаден АУАН № GA1282912 от 08.08.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

По делото са разпитани св. Г. и св. Х., които заявяват, че установили, че водача е реализирал ПТП и е напуснал местопроизшествието. При пристигането си на мястото на сигнала установили другия водач, а Г. се върнал на по-късен етап. Посочва, че Г. е навлязъл в забранена улица и е реализирал ПТП поради стеснения участък.

По делото е разпитан и другия участник в процесното ПТП св. В., която посочва, че е настъпило ПТП с материални щети, което другия водач е възприел, като тя е спряла на първото възможно място, за да извика полиция.

Преместила е автомобила, тъй като се е образувало задръстване в еднопосочна улица. Свидетелства, че Г. й е казал, че бърза и напуснал местопроизшествието, въпреки, че няколко пъти му казала, че ще извика КАТ.

В своите показания, св. К., пристигнала непосредствено след реализирането на ПТП заявява, че е видяла разправия между Г. и св. В.. След това в телефонен разговор св. В. й е споделила, че Г. е напуснал местопроизшествието.

Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите, 2 тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Неоснователни са доводите на защита, че показанията на св. К. в частта, относно това, че св. В. й е споделила по телефона, че Г. е напуснал местопроизшествието не следва да се кредитират. Макар и не пряк свидетел на напускането, нейните възприятия относно напускането на Г. са косвени и се подкрепят от всички доказателства по делото.

В свидетелските показния на св. В. не са налице съществени противоречия. Следва да се отбележи, че нарушението е извършено на 08.08.2024 г., а В. е разпитана на 14.03.2025 г. – 7 месеца след настъпване на нарушението, поради което е нормално да има несъществени противоречия, като се отчете и с стреса от настъпилата ситуация.

По делото е изслушан и приет запис от подаден сигнал на тел.112 от страна на св. В., в който заявява, че е настъпило ПТП с материални щети и лицето самоволно е напуснало.

Прието е и писмо с Рег.№28025/12.12.2024г. от Общинска администрация Перник с приложена пътна схема на кръстовището на ул.

„Бродо“ и ул. „Елена“, от което се установява, че улицата по която е навлязъл Г. е еднопосочна.

Приети са и писма с Рег. №28860/23.12.2024г. и Рег.№642/10.01.2025г. от Национална система 112, с информация за постъпил сигнал на 08.08.2024г., ведно с запис на диск и материали към него.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

3

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП регламентира, че участниците в движението следва да съобразяват поведението си като водачи с пътните знаци. По делото се установи, че Г. е извършил маневра, която е бил забранена с ПЗ „Г 3“ движение само на ляво и завил на дясно, с което навлязъл в забранена улица. Наказанието е наложено законосъобразно съгласно чл. чл.

183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в законоустановения размер от 20 лева.

По отношение на второто нарушение чл. 44, ал. 2 ЗДвП, сочен за нарушен, установява задължение, ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, трябва да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Безспорно със своето поведение Г. не е пропуснал движещия се срещу него автомобил и е реализирал ПТП. Размерът на глобата е определен съобразно 179, ал. 2, вр., ал. 1, т. 5 ЗДвП, според която за нарушение на правилата за предимство, в резултат на което е настъпило ПТП, се предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Размерът на глобата е абсолютно определен.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените указания.

Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на 4 нарушителя/.

В конкретния случай безспорно се установи настъпило ПТП са причинени имуществени щети. Доказа се, че водачът Г. въпреки наличието на разногласия във връзка с ПТП, вината на участниците и последващите им действия, е напуснал произшествието без да е имало необходимост. Между участниците в ПТП-то не е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, което се доказа от свидетелските показания на св.

В.. Това, че същата е преместила автомобила си не води до недостоверност на нейните свидетелски показания. Наличието на несъществени несъответствия също не разколебават извода на съда за доказаност на извършеното нарушение. Показанията й се потвърждават и от изслушания и приобщен по делото запис от тел. 112, в който заявява, че Г. е напуснал процесното ПТП.

Този факт се потвърждава се и от свидетелските показания на пристигналите полицейски служители св. Г. и св. Х.. Разногласията между лицата реализирали ПТП се установява и от показаният на св. К., която е била свидетел на скандал между двамата участници в местопроизшествието, поради което остава недоказана версията, че Г. не е разбрал, че е налице несъгласие между участниците.

На следващо място логически и житейски необосновано е при наличието на съгласие между участниците и липса на самоволно напускане на ПТП един от участниците да подава сигнал до полицейските органи.

От анализа на доказателственият материал по делото категорично се установявам, че Г. е напуснал местопроизшествието при наличието на материални щети и несъгласие между участниците. От изложеното до тук следва, че доказано е реализиран фактическият състав на нарушението по чл.

123, ал. 1, т. 3, б "В" от ЗДвП от обективна страна.

Като не е останала на място, а е продължила пътя си Г. е осъзнава не само общественоопасния характер на стореното от нея, но и е искала да настъпят общественоопасните последици от поведението му, а именно да избяга от местопроизшествие, при което има настъпили щети по друго МПС.