Определение № 624 от 21.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Стара Загора, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500327 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и сл.

Образувано по частна жалба на Г. Н. М., действаща чрез адв. Е.И., срещу определение № 836/20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 468/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса за предявените искове.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира за неговата отмяна.

След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на Г. Н. М. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, а с нея са предявени пасивно субективно съединени искове за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит и нищожността на договор за поръчителство.

С разпореждане от 26.02.2025 г. съдът е дал указание на ищцата за заплащане на държавна такса, дължима при предявяване на исковете, в размер на 473,84 лв.

С молба от 14.03.2025 г. ищцата е поискала освобождаване от заплащането на държавна такса, поради невъзможност да я заплати.

Представила е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверяваща обстоятелствата, че не е семейна и няма деца; работи и получава месечни доходи в размер на 933 лв.; не притежава недвижими имоти и МПС, акции, облигации, влогове в банки и движими вещи на значителна стойност, няма вземания от трети лица; страда от заболяване, във връзка с което има ежемесечни разходи за закупуване на лекарства в размер на 273 лв.; има задължения към банки и кредитни 1 институции в общ размер от 20 000 лв.

С молбата е направено искане съдът да събере служебно доказателства от НОИ, НАП, Агенция по вписванията, както и относно кредитната задлъжнялост на Г. Н. М..

С обжалваното определение съдът е оставил искането за освобождаване от заплащането на държавна такса без уважение, т.к. е приел, че дължимата за внасяне такса е в размер на 248,86 лв., а основателността на искането предполага пълна невъзможност на страната да я заплати, а не единствено затруднение за плащането й. С оглед удостоверените от ищцата с декларацията доходи и недоказаност на декларираните разходи, съдът е приел, че Г. Н. М. е затруднена за заплащане на таксата, но не и в невъзможност да я плати.

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

По същество въззивният съд преценява жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Законът предвижда възможността съда да освободи ищеца от заплащането на държавни такси, ако установи, че същият не разполага с достатъчно средства за заплащането им.

Тази преценка се извършва въз основа на удостоверени от страната факти, относими към реализираните от нея и семейството й доходи, трудова заетост, притежавано имущество, задължения за собствена издръжка и издръжката на други оправомощени по закон лица – семейно положение, здравословното състояние на молителя и членовете на семейството му, за чиято издръжка той отговаря.

От значение е и обстоятелството, че ищцата предявява исковете за защита на свои имуществени права в качеството си на потребител, предвид съществуващата практика на Съда на Европейския съюз по приложението на закона /решение по обединени дела С-224-19 и С-259/19/, която обвързва и националните юрисдикции на страните-членки на ЕС, и повелява, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В аспекта на тълкуването на общностното право, дадено с цитираният съдебен акт, следва да бъде извършена преценка дали дължимите от потребителя държавни такси не са в такъв размер, че съпоставени с финансовите му възможности и стойността на имущественото благо, което цели да защити, да се явяват несъразмерно високи, и поради това да биха 2 представлявали пречка за упражняване на правото му на ефективен съдебен контрол при защитата му от неравноправни договори или договорни клаузи .

В настоящият случай въззивният съд намира, че Г. Н. М. не може да заплати следващата се от разпоредбите на ГПК и Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК държавна такса, т.к. дължимата при предявяване на исковете държавна такса е в размер на 4 % от цената на исковете, представляваща стойността на договорите, чието обявяване за нищожни се претендира - 473,84 лв., както е приел първоинстанционният съд в разпореждането си, с което е оставил исковата молба без движение, а не в размер на 248,86 лв., каквато сума е приел впоследствие като размер на дължимата държавна такса и е обсъждал в обжалваното определение при преценката си дали ищцата има или няма възможност да я заплати.

Ищцата надлежно е удостоверила обстоятелствата, че реализира месечни доходи под законоустановения размер на минималната работна заплата за страната, и наличието на влошеното здравословно състояние, обуславящо значителни по размер с оглед размера на доходите на лицето ежемесечни разходи за лекарства – над 1/4.

При това положение съдът приема, че Г. Н. М. е материално затруднена по начин, щото няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото ако следва да заплати дължимата при предявяване на исковете държавна такса.

Съдът приема, че невъзможността й за заплащане на дължимата държавна такса е пълна, т.к. дори и определяне на държавна такса в минималния предвиден в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК общ размер от 100 лв. /по 50 лв. за всеки един от двата иска/ се явява непреодолимо финансово бреме за ищцата, която следва да покрива разходите за задоволяване на жизнените си нужди със средства, надвишаващи незначително линията на бедност в страната, която за 2025 г. е 638 лв.

Задължавайки ищцата да заплати държавна такса и в минимален размер ще представлява пречка за упражняване на правото й като потребител на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на двата договора, по които тя е страна – договора за потребителски кредит и свързаният с него договор за поръчителство.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а Г. Н. М. следва да бъде освободена от заплащането на държавни такси в производството по гр.д.№ 468/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък до окончателно приключване на правния спор.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 836/20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 3

468/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата Г. Н. М., ЕГН – **********, с адрес: гр. М., *** от заплащането на държавни такси в производството по гр.д.№ 468/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък до окончателно приключване на правния спор.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4