Определение № 1051 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20263110201991 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал.4 НПК и е образувано по жалба на Д. И. Г. против потвърдено от ВОП (с постановление от 22.04.2026г.) постановление на прокурор при ВРП от 17.03.2026г. за отказ от образуване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер.

С атакуваното постановление, предмет на настоящото съдебно производство, представителят на ВРП е приел, че в разглеждания случай липсват данни за престъпление от общ характер, като с оглед твърденията на жалбоподателката би могло да има данни единствено за такива от частен характер, които се преследват по друг процесуален ред, а именно чрез подаване на частна тъжба пред съответния районен съд, без участието на прокурора. На следващо място посочва, че всички изложени твърдения на жалбоподателкат ане се подкрепят от други гласни, писмени или други доказателства, поради което и няма основание за образуване на досъдебно производство.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на ВРП, впоследствие потвърдено с това на ВОП. Жалбоподателката чрез свой упълномощен повереник сочи, че постановлението на ВОП е немотивирано, тъй като в мотивите си то препраща към това на ВРП, поради което и се твърди, че ВОП не е извършила задълбочена проверка по подадената жалба. Наред с това се посочва, че никой от произнеслите се прокурори не е обсъдил наличието на психическо насилие над детето Матея, което преживявало страхови емоции при всяка своя среща с бащата, като в подкрепа на посоченото не били събрани доказателства по друго висящо гражданско дело между страните. Не ставало ясно и поради каква причина конфликтите между страните били квалифицирани като „битови“, след като по преписката има достатъчно данни за институционален тормоз от страна на З., който цели да очерни жалбоподателката пред нейни колеги и пред Инспектората на ВСС. Налице били и данни за системно следене по смисъла на чл.144а НК, обусловени от твърдения на жалбоподателката по друга преписка.

Претендира се изискването на доклади от ДСП Варна изготвяни във връзка с майката и детето и негативното въздействие върху двете от страна на дейността на В.З.. Поради 1 изложеното се моли за отмяна на постановлението и извършване на допълнителна проверка за изясняване на релевантните по преписката факти.

Като се запозна с жалбата и материалите, съдържащи се по досъдебното производство, настоящият състав намери, че жалбата, предмет на разглеждане, е подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, от лице, притежаващо качеството на пострадало такова по смисъла на чл. 213, ал.3, вр. ал.1, вр. ал.4 НПК, в законоустановения срок от получаването на преписа, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Д. Г. и В.З. сключили граждански брак, като по време на съвместното им съжителство се родила малолетната им дъщеря Матея Викторова З.а.

Бракът им бил прекратен по силата на съдебно решение по ****** г., с което били уредени въпросите по упражняването на родителските права от страна на майката и режимът на лични контакти на бащата с детето. Между страните съществувал продължителен конфликт, свързан с отношенията им като родители и осъществяването на режима на лични контакти между бащата и детето.

В жалбата си Г. сочи, че В.З. упражнявал спрямо нея тормоз, отправял заплахи в това число с огнестрелно оръжие, осъществявал неправомерно следене и на няколко пъти е проявил физическа агресия спрямо нея. В подкрепа на тези твърдения по преписката не са представени никакви писмени доказателства - медицински документи, удостоверяващи причинени телесни увреждания или други. Не са посочени и очевидци, които да са присъствали на описаните инциденти, нито са събрани други обективни доказателствени източници, които да потвърждават изложените твърдения.

По данни на жалбоподателката за случилото се тя е споделяла със свои близки, които обаче не са били преки свидетели на твърдените събития.

В хода на проверката са били изискани справки от районните управления на ОДМВР Варна, като от същите не се установява подаване на жалби срещу В.З. за подобни действия, както и не се установява подаване на сигнали на телефон 112 във връзка с твърдените инциденти.

По делото е приложена заповед за незабавна защита, издадена по реда на Закона за защита от домашното насилие, с която В.З. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето. Заповедта била връчена на З. на 24.11.2025 г. От събраните по преписката материали не се установяват данни за нарушение на тази заповед.

От сведенията на В.З. се установява, че възникналите между страните конфликти са по повод осъществяването на режима на лични отношения на бащата с детето, като същият отрича да е проявявал физическа агресия спрямо Г..

По преписката е налично становище на социалните служби от което се установява, че между родителите е налице силно изразен конфликт, който се отразява неблагоприятно на 2 детето, като се препоръчва ползване на социални услуги и консултации.

Видно от приложената справка за съдимост, З. е неосъждан. Съгласно приложената справка характеристични данни, срещу него няма заведени жалби и/или сигнали от съседи и живущи, като няма данни за З. за злоупотреба с алкохол и/или наркотични вещества.

Според предоставената информация от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, няма данни В.З. да е настаняван за лечение в психиатричните клиники на болничното заведение и да страда от психично заболяване, което да го прави опасен за околните и за него самия.

От извършената справка в ЕАР „КОС“ се установи, че на З. имало издадено разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси с № 20230896814/07.08.2023 г.

Впоследствие било издадено Решение за отнемане на разрешение за дейности с ОБВВПИ № 436р-38081/25.11.2025 г., като оръжието и боеприпасите са били предадени доброволно, като отнемането на оръжието се е наложило по повод на издадената заповед за защита от домашно насилие.

Горната фактическа обстановка, се установява безспорно и непротиворечиво от събраните по преписката сведения и писмени доказюателства, поради което не се налага анализ на всяко едно от доказателствата поотделно.

В този смисъл действително верен се явява изводът на представителя на ВРП (потвърден и от представителя на ВОП), че по делото не може да се установят еднозначно от обективна и субективна страна данни за извършването на деяние по чл. 144, ал.3 НК, чл.144а НК, чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130 и чл. 296 НК.

Досежно изводите за отсъствието на съставомерност на конкретно описаните деяния представителите на ПРБ (и в частност прокурора при ВРП) са изложили достатъчно подробни съображения както от фактическа, така и от правна страна, които настоящият състав не счита за необходимо да ги преповтаря, поради което и следва да отговори единствено на конкретните възражения, наведени от Г. в подадената от нея жалба срещу постановлението за отказ от образуване.

Този подход междувпрочем е бил избран и от представителя на ВОП, като принципно съдържанието на нейните мотиви е непроверимо пряко от настоящата съдебна инстанция, а единствено като краен извод съвпадащ с предмета на проверка – изключително ясно, конкретно, задълбочено и законосъобразно мотивираното на 5 страници от фактическа и правна страна постановление за отказ, издадено от страна на представителя на ВРП, което на практика обезсмисля преповтаряне на написаното от останалите ревизиращи дейността му инстанции.

По отношение на възражението, че представителя на държавното обвинение не е изискал и приложил по преписката доказателства по друго висящо гражданско дело между страните – съдебно психиатрична експертиза, както и доклади на ДСП настоящата съдебна инстанция намира, че такива не са необходими доколкото с нищо не биха променили крайните изводи по същество.

По делото няма никакъв спор, като това обстоятелство е било отчетено и от 3 представителя на ВРП, че между страните е налице тежък конфликт, който очевидно е довел до негативни психически изживявания (които без проблеми могат да се квалифицират и като тормоз) и у двете страни, а за съжаление понастоящем този тормоз рефлектира пряко и върху общото им дете, което на твърде ранна възраст е на път да се сблъска със сложни психологически предизвикателства. Това обстоятелство обаче не съставлява престъпление от общ характер, като призвани да опазят психологическия интегритет и правилното емоционално развитие на детето си имат именно неговите родители и тяхното отношение един спрямо друг, а не която и да е прокуратура или съд на територията на Република България.

На следващо място, при липсата на каквито и да е писмени, гласни или други доказателства които да подкрепят каквото и да е твърдение, е абсурдно да се очаква образуване на наказателно производство, като съдът намира за уместно да укаже на жалбоподателката, че в случай че твърди конкретни престъпления изразяващи се в проследяване, видеозаснемане и други ( в това число нарушаване на издадена Заповед за защита от домашно насилие) следва да ангажира недвусмислени доказателства за наличие на такива за конкретно време, място и начин на извършване.

Така мотивиран и на основание, чл. 213, ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА потвърдено от ВОП (с постановление от 22.04.2026г.) постановление на прокурор при ВРП от 17.03.2026г. за отказ от образуване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер.

Преписи от същото да се връчат на жалбоподателя и на ВРП.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4