Решение № 176 от 21.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И

Е № гр.Плевен,

21.02.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ………. Ивайло Цветков .……….. и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 1162 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1807/30.09.2019г. по гр.д. №

2969/2019г. на РС гр.П./ПлРС/ съдът е осъдил, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.С., ул.***№***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.К.Т.,***, сумата от 1 459,40лв., представляваща възнаграждение за положен 221,793 часа извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода 14.05.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 14.05.2019г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният претендиран размер от 1 800,96лв.,

ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.С., ул.***№***, да заплати на Т.К.Т.,***,, сторените разноски в размер на

382,97лв. - по компенсация.

Осъдил на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.С., ул. ***№***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, сумата от 58,38лв. - държавна такса, върху цената на уважения иск.

Срещу така постановеното решение пред

Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.***№ *** чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк. С. Н., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от

14.05.2016г. до 31.03.2019г. твърдят, че са действали три Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07. 2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР.

Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на чл.187 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреждат изрично редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и препращане към тези елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.

Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за генериране на извънреден труд.

Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно – вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като извънреден.

Като представят писмено становище ведно с Протоколи за положен труд за месеците от процесния период, претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск или да отмени първоинстанционното решение в Частта му за периода от 01.01.2018 година до 17.07.2018 година, през който период не се е извършвало твърдяното от ищеца преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция.

Ответникът по въззивната жалба Т.К.Т. ***, ЕГН ********** в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му присъди разноските.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:

В отхвърлителната Част на решението не е постъпила жалба и същото не е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.

Между страните няма спор, че ищецът Т.К.Т. *** е в служебно правоотношение за процесния период от 14.05.2016г. до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

Намерил, че в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Тази от 2016г. обаче е отменена с Решение № 16 766 от 10.12. 2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.

За процесния период същата е действала, а отмяната й води до липса на уредба занапред.

ПлрС счел, че текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове, положен труд между 22:00 и 6:00 ч., за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2 от Наредбата. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

Приел, че липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата-/НСРОЗ/, обн. ДВ от 26.01.2007г., в нормата на чл.9, ал.2 от която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения, счел исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и отчетен като извънреден, за доказана по своето основание. Приел, че коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба, законодателят е възприел подхода, установен в КТ и в

НСОРЗ. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.

Поради изложеното, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца, следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намерил, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8, за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a0bf607-5380-4779-80a9-d5a47fb7b078