Решение № 2849 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. М. като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100110338 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. М. Ч. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу нея наказателно производство, което е било прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 27.02.2015 г. срещу нея било образувано ДП № 65/2015 г. по описа на СГП, СЗ „Антикорупция“ за извършени от нея две престъпления – по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 288 от НК, като всяко от тях било за нейни действия, извършени в качеството й на магистрат – съдия в СГС.

Първото от обвиненията било за тежко престъпление, извършено в условията на продължавана престъпна дейност. Шумните медийни коментари повлияли негативно върху личността и авторитета й. Колегите й започнали да я отбягват, а някои от тях били разпитвани. Служители на ДАНС посещавали периодично деловодството на СГС за събиране на документи по разглежданото от нея т.д. № 6907/2014 г. и за разпит на деловодители. След отстраняването й от длъжност се затворила в дома си, срещала се само с найблизките си хора и изпаднала в състояние, което наложило прием на успокоителни лекарствени средства. И до момента името й се свързвало с т.нар. казус „Белведере“ в негативен смисъл. Поради негативното отношение на обществото, преустановяване на нормалните контакти с хората от обкръжението й, сривът на репутацията й като съдия и подозрителното и дистанцирано отношение на познати, приятели и колеги променило начина й 1 на живот, увредило психиката й и я лишило от очаквания, планове и надежди.

Мотивите, с които наказателното производство било прекратено през 2017 г. допълнително я разочаровали, тъй като в тях се съдържали неверни констатации. Това допълнително разколебало доверието й в компетентността и справедливостта на органите на досъдебното производство и прокуратурата.

На 13.11.2015 г. била привлечена като обвиняема за това, че в периода 20.03.2012 г. – 04.07.2012 г. не изпълнила служебните си задължения, забавяйки изпращане на наказателно дело с постъпил частен протест на въззивната инстанция, с цел да набави за другиго облага и от това настъпили значителни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

По това обвинение разследването протекло изключително бавно и неритмично, извън разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Обвинение й било повдигнато девет месеца след образуване на досъдебното производство при наличие на писмени доказателства относно администрирането на протеста. Това допълнително поставило ищцата в състояние на стрес и недоверие към работата на прокуратурата. Две години по-късно се оказало, че умисъл като елемент от състава на престъплението липсвал и досъдебното производство било прекратено.

Разследването продължило 2 години и 7 месеца, като се водело неритмично и по него се извършвали изолирани процесуално-следствени действия.

Разгласяването на образуваното срещу Ч. досъдебно производство, многобройните участия на близките на пострадалите в телевизионни предавания и медийните публикации с некоректни и обидни внушения формирали в обществото силно негативно отношение към ищцата. Това се отразило крайно негативно на служебния и обществения й авторитет, на психиката, кариерата и бъдещето й. При явяването си пред органите на ДАНС, прокуратурата и следствието изпитвала чувство на срам, несправедливост и безнадеждност. Изпитвала страх за бъдещето, за възможностите си за професионална реализация и развитие.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лева за търпените неимуществени вреди от незаконните обвинения, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 65/2015 г. до окончателното изплащане.

Ответникът ПРБ е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Срещу Ч. била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за стила и начина на отразяване и разпространение на факти в медийното пространство. Оспорва описаните в исковата молба вредни последици за живота на ищцата.

Отделно от това, в периода на висящност на ДП № 65/2015 г. е водено и 2 друго наказателно производство за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и това обосновавало по-нисък интензитет на отрицателните преживявания във връзка с прекратеното досъдебно производство, за което се претендират вреди в настоящото производство.

Счита за прекомерен претендираният размер на обезщетението.

По отношение на претенцията за мораторна лихва възразява за погасителна давност на това акцесорно вземане преди 04.10.2019 г. – три години преди подаване на исковата молба.

В отговора е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, при условие, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени вреди от действия на органите на Прокуратурата – повдигане на обвинение за извършване на престъпления по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 288 от НК, производството по които е било прекратено.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.

Не се спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че на 27.02.2015 г. срещу Р. М. Ч. е образувано досъдебно производство за извършено в периода 17.10.2014 г. – 28.11.2014 г. продължавано престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с образуване и разглеждане на т.д. № 6907/2014 г. по описа на СГС 3 и за извършено през 2011 г. престъпление по чл. 288 от НК като докладчик по НОХД № 1961/2010 г. по описа на СГС.

В хода на досъдебното производство квалифицираното като престъпление по чл. 288 от НК е преквалифицирано на престъпление по чл.

282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и като с постановление от 13.11.2015 г. Р. М. Ч. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че в периода 20.03.2012 г. – 04.07.2012 г. в гр. София, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия при СГС, председател на 29-ти съдебен състав в НО, не изпълнила служебните си задължения по чл. 344, изр. 2 вр. чл. 342, ал. 2 от НПК – не изпратила своевременно НОХД № 1061/2010 г. по описа на СГС, 29 наказателен състав, ведно с частен протест от 16.12.2011 г., определение по реда на чл. 309, ал. 2 от НПК, с което е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия И.В.Т., след изтичане на седмодневния срок по чл. 342, ал. 2 от НПК, на компетентния да се произнесе по реда на глава 22 от НПК като въззивна инстанция САС, с цел да набави за другиго – И.В.Т. облага – да не му бъде взета мярка за неотклонение, както и мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България и от това са настъпили значителни вредни последици – увреждане на нормалното функциониране на дейността на съда – възпрепятстване своевременното произнасяне на въззивния съд по исканията в частния протест за вземане на мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, което е довело до сериозно накърняване на авторитета на съда и разколебаване доверието на гражданите в него.

На 18.11.2015 г. Ч. е била разпитана като обвиняемо лице и с постановление от същата дата й е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 26.06.2017 г. взетата на Р. Ч. мярка за неотклонение „подписка“ е отменена.

С постановление от 26.09.2017 г. разследването по ДП № 65/15 г. срещу Р. М. Ч. е прекратено. Основанието за прекратяване на разследването за извършеното в периода 17.10.2014 г. – 28.11.2014 г. продължавано престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с разглеждането на т.д. № 6907/2014 г. по описа на СГС е липса на достатъчно доказателства за вината на обвиняемата, а за прекратяване на производството 4 по обвинението за престъпление във връзка с движението по НОХД № 1061/2011 г. по описа на СГС – несъставомерност на деянието поради липсата на елемент от субективната страна на престъплението по чл. 282 от НК.

При така установените по делото факти, съдът приема за доказано деянието, от което ищцата твърди да са й причинени вреди – образуване на наказателно производство за извършени от нея престъпления, което е прекратено.

Ищцата следва да докаже и че е претърпяла описаните в исковата молба вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното повдигане на обвинения.

Събраните по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена промяна в начина на живот на ищцата. Дадените от свидетелите О.М. и Д. М. показания са последователни и подробни относно търпените от Ч. негативни последици от воденото срещу нея досъдебно производство – принудителна изолация от хората, чувство на срам, безсилие и отчаяние, преживени паник атаки, влошени отношения със съпруга й и последвалата между тях раздяла и цялостен психически дискомфорт.

Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.

Престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т.

7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години. В случая обвиненията са били две, като обвинението по едното от тях е било за извършването му при условията на продължавано престъпление. Това обстоятелство, както и обвинението за престъпления в качеството й на длъжностно лице – съдия, е повишило интензитета на претърпените от ищцата негативни преживявания, свързани със засягане на 5 авторитета й в професионалните среди. От магистрата, повече от всеки друг, се очаква да действа законосъобразно, воден изцяло и единствено от закона.

Обвиненията, че Р. Ч., именно в качеството си на съдия, е престъпила задълженията си по служба допълнително накърнява достойнството й.

Естествена реакция е и ограничаването на социалните контакти поради чувството на срам, обида и унижение.

Личният й живот и здравословно състояние също са негативно повлияни.

От показанията на свидетеля М. се установява, че той е бил неин защитник по наказателно дело в Специализирания наказателен съд.