Определение № 15851 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15851 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20251100506239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Жалбоподателката Т. Л. обжалва определение от 15.05.2025 г. по гр. д. № 7731/2025 г. на СРС, 165 състав, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск, както и с оглед неизпълнение на дадените от съда указания по редовността на исковата молба. Жалбоподателката посочва, че е изпълнила указанията на съда по редовността на исковата молба, като е посочила кое лице представлява насрещната страна. Излага и съображения относно наличието на правен интерес от предявения иск за оспорване на решения на общото събрание на етажната собственост, като посочва, че с тези решения се потвърждават действия, извършени по изпълнително дело, образувано срещу нея (и по-конкретно в производство по подадена от нея жалба срещу действията на съдебния изпълнител), като също така се взема решение за извършване на разходи за адвокат, който е упълномощен от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Поради това жалбоподателката счита, че оспореното от нея решение на общото събрание пряко я засяга, тъй като е свързано с одобряването на разноски, които или тя ще трябва да заплати във връзка с изпълнителното производство срещу нея (ако подадената по това дело нейна жалба не бъде уважена), или ще бъдат заплатени от общия бюджет на етажната собственост. Счита, че разгледаните от съда въпроси са свързани със съществото на спора, т.е. със законосъобразността на приетото от общото събрание решение, и по тях съдът е следвало да се произнесе със съдебното решение, а като е прекратил производството съдът е лишил жалбоподателката от правото на достъп до съд. Допълнително излага и подробни съображения във връзка с отношенията в етажната собственост, които представляват основания на иска за отмяна на взетите решения на общото събрание и поради това нямат пряка връзка с настоящото производство по проверка на правилността на прекратяването на производството по предявения иск за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост.

1

Ответниците по жалбата собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. **** не изразяват становище по жалбата.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателката, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на жалбоподателката Т. Л. с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на общо събрание на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, ул. ****, проведено на 05.02.2025 г. Видно от представения по делото протокол от събранието, както и от изложените от жалбоподателката в исковата молба обстоятелства, а също и от направените от нея допълнителни уточнения относно интереса от оспорването на решенията (в молба от 20.02.2025 г.), след дадени от съда указания, на посоченото общо събрание са взети решения, свързани с изпълнително производство, водено от името на собствениците на самостоятелни обекти срещу жалбоподателката за заплащане на дължими към етажната собственост суми, за които тя е осъдена с влязло в сила съдебно решение. С решенията на общото събрание, предмет на оспорване с предявения иск, се потвърждават извършени действия от професионалния управител на етажната собственост, включително във връзка с изпълнителното производство, като се възлага и сключването на договор с адвокат за осъществяване на процесуално представителство във връзка с подадена от жалбоподателката жалба срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнителното производство срещу нея, както и да се заплати на адвоката определено възнаграждение.

Жалбоподателката, отново във връзка с дадените от съда указания, е посочила и кое лице, според нея, е настоящият управител на етажната собственост (доколкото тя оспорва и надлежното сключване на договор с професионален управител). Приемайки, че оспорените решения на общото събрание не засягат пряко интереса на жалбоподателката, както и че посоченото от нея лице не е надлежен представител на етажната собственост (с оглед на становището на ответниците в отговора на исковата молба), с обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска и поради неизпълнение на указанията по редовността на исковата молба.

Правото на достъп до съд, чието основно проявление в исковия граждански процес е правото на иск, безспорно е сред основните човешки права, защитени и от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и от Конституцията, както сочи жалбоподателката. Всички основни права обаче (с изключение на правото на живот) могат да бъдат ограничавани (видно както от разпоредбите на Конвенцията, така и от Конституцията). По отношение на правото на иск тези ограничения са наличието на предвидените в закона процесуални предпоставки за неговото съществуване и за надлежното му упражняване. Сред тях на първо място следва да се постави наличието на правен интерес от предявяването на съответния иск, която предпоставка за съществуването на правото на иск е изрично посочена в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, in fine ГПК.

Следователно, и в конкретния случай преди съдът да пристъпи към разглеждане на 2 съществото на спора относно законосъобразността на проведеното общо събрание на етажната собственост от 05.02.2025 г. и на взетите на него решения, той трябва първо да установи дали за жалбоподателката (ищца в първоинстанционното производство) е налице правен интерес от предявяването на иска за отмяна на тези решения. Това означава да се установи дали за ищцата е възникнало правото на иск в този случай, т.е. дали тя може валидно да сезира съда с искане за разглеждане и разрешаване на този спор. Липсата на правен интерес води до липса на право на иск и съответно до недопустимост на исковия процес, при което съгласно чл. 130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Тази разпоредба обаче не очертава всички предпоставки за съществуването на правото на такъв иск, т.е. не е достатъчно само да е налице взето решение от общото събрание и ищецът да е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост (въпросът за незаконосъобразността на решението е въпрос по съществото на спора). Необходимо е да съществува и посочената обща предпоставка за съществуване на правото на иск – правен интерес за ищеца. Правният интерес се разбира като наличие на правен спор, т.е. на спор, който е свързан със съществуването или упражняването на права на ищеца, спор, който засяга личната или имуществена сфера на ищеца. Поради това не е достатъчно да е взето решение на общото събрание на етажната собственост, което всеки от собствените може да оспори пред съда.

Необходимо е това решение пряко да засяга имуществената сфера на съответния собственик или правата му, свързани с участието в управлението на етажната собственост. Такива са например решенията, които предвиждат определени финансови задължения за собствениците (напр. за извършване на вноски за ремонти или за разходи за поддръжка и управление на общите части и др.), или засягат правото им на собственост (напр. свързани с разпореждане с общите части), или относно участието на собствениците в управлението на етажната собственост (напр. за избор на управител). Извън посочените категории решенията на общото събрание поначало нямат пряко отражение върху правната (лична и имуществена) сфера на конкретния собственик, поради което тяхното съществуване или отмяна не би имало пряко значение за неговата правна сфера. Поради това и евентуален спор за законосъобразността на такива решения, които не влияят пряко върху правната сфера на отделния собственик, не представлява правен спор в смисъла, влаган от теорията на гражданския процес (по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК). Липсата на правен спор в посочения смисъл означава и липса на правен интерес от предявяване на иск, т.е. липса на право на иск за ищеца, а съответно и недопустимост на исковото производство.

В случая оспорените от жалбоподателката решения не са такива, които пряко засягат нейната правна (и по-конкретно имуществена) сфера. Не са взети решения, с които да се изисква извършването на вноски от собствениците. Заплащането на възнаграждение на адвокат може да бъде направено от вече наличните средства за управление на етажната собственост, тъй като воденето на съдебни и изпълнителни производства във връзка със 3 задълженията на собствениците по закон (включително задълженията за заплащане на дължимите вноски към етажната собственост) и ангажирането на процесуален представител по тях е именно действие на управление, което може да бъде извършено самостоятелно от управителя на етажната собственост – чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС., Изтъкнато от жалбоподателката обстоятелство относно това, че самото изпълнително производство срещу нея и евентуалните разноски, които тя би могла да заплати за възстановяване на разноските за заплатеното от собствениците адвокатско възнаграждение (в производството, инициирано по жалба на жалбоподателката срещу действия на съдебния изпълнител в изпълнително производство, образувано от името на собствениците на самостоятелни обекти в сградата срещу нея), не представлява пряка връзка на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, с имуществената сфера на жалбоподателката. Понасянето на разноски в съдебно или в изпълнително производство е свързано с процесуалното поведение на съответната страна в производството, а не зависи от взетите решения от насрещната страна за ангажиране на процесуален представител за защитата и съответно за заплащане на възнаграждение.

От изложените съображения следва, че оспорените от жалбоподателката решения на общото събрание на етажната собственост не засягат пряко нейната правна сфера, поради което за нея липсва правен интерес от предявяването на иска за отмяна на тези решения.

Поради това искът е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. При установената недопустимост на исковото производство безпредметно е да се изследва въпросът дали искът е надлежно предявен, т.е. относно редовността на исковата молба.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. М. Л. срещу определение от 15.05.2025 г. по гр. д. № 7731/2025 г. на СРС, 165 състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4