Решение № 132 от 29.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500140 по описа за 2026 година С решение № 19 от 09.01.2026г. по гр.д. № 646/2024г. по описа на ОСВелико Търново е осъден "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:

Живот и здраве" АД с ЕИК 200299615, да заплати на З. С. М. с ЕГН:

********** сумата от 15 338,76 евро (30 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 26.02.2024 г. между лек автомобил „Фиат" модел „Брава", рег. № ВТ 18****, в който тя е била пътник, и товарна композиция с влекач „Даф", рег. № ВТ 83**** и прикачено полуремарке, ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за разликата от присъдените 15 338,76 евро (30 000 лв.) до претендираните 25564,59 евро (50 000 лв.). Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД да заплати на З. С. М. сумата от 94,78 евро (185,37 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от същата имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП о т 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и 1

Здраве" АД да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв на адв. Ж. Д. Д. сумата от 1533,87 евро (3000 лв.), представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на З. С. М. пред първата инстанция. Със същото решение е осъдена З. С. М. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД сумата от 214,74 евро, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата от 617,34 евро (1207,41 лв.), представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 168.73 евро (330 лв.) направени по делото разноски от бюджета на съда, както и 2,56 евро (5 лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Ж. Д., като пълномощник на З. С. М. срещу решение № 19 от 09.01.2026г. по гр.д. № 646/ 2024г. по описа на ОС-В. Търново, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15338, 76 евро до сумата от 25564, 59 евро, и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 214, 74 евро разноски по делото. С жалбата се оспорва размерът на присъденото обезщетение и присъдените разноски по делото. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че първостепенният съд не е отчел в пълна степен търпените от ищцата боли и страдания, събраните по делото гласни доказателства, както и възстановителния период. Изложени са подробни доводи. Изтъква се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е присъден в противоречие със съдебната практика по сходни казуси, икономическата конюнктура в страната, застрахователните лимити и на понятието за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Възразява се и срещу присъдените в полза на застрахователното дружество разноски в размер на 214,74 евро. Моли въззивния съд да отмени решение № 19 от 09.01.2026г. по гр.д. № 646/2024г. по описа на ОС- Велико Търново в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за горницата над 15 338, 76 евро до размера от 25 564, 59 евро, ведно със законна лихва от 18.03.2024г. до окончателното й изплащане, и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД сумата от 214, 74 евро разноски по делото. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

2

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД - гр.София, чрез юрисконсулт И. Ц., срещу решение № 19 от 09.01.2026г. по гр.д. № 646/2024г. по описа на ОС- Велико Търново, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер над 15 000 лв. /7669, 38 евро/ до присъдените 30 000 лв. /15 338, 76 евро/. С жалбата се оспорва присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, като завишено и не отговарящо на понятието за справедливост. Сочи се, че същото не съответства на съдебната практика по сходни казуси, на реално претъпените боли и страдания от ищцата, на приноса на пострадалата за настъпването на вредоносните последици, на икономическата обстановка в страната и застрахователните лимити. Моли въззивния съд да отмени решение № 19 от 09.01.2026г. по гр.д. № 646/ 2024г. по описа на ОС-В. Търново, в частта, е която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на З.

С. М. за сумата над 15 000 лв. /7669.38 евро/ до присъдените 30 000 лв.

/15338.76 евро/. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата на ответника по нея З. С. М. от с. Добри дял, община Велико Търново .

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

3

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер.

Направените от жалбоподателите оплаквания са неоснователни:

Оплакването на жалбоподателя „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АДгр.София, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и че неправилно съдът е завишил същият, като не е отчел правилно конкретните икономически условия към датата на инцидента, вида и характера на травмите, претърпени от ищцата, периода на лечение и възстановяване, при което е налице несъответствие между действителния обем на претърпените неимуществени вреди и присъденото обезщетение, е неоснователно. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изцяло възприето от съда, на ищцата са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане по гърдите, кръвонасядания в хълбочната област, кръвонасядане по лява гривнена става, охлузни рани с кръвонасядания по двете подбедрици, закрита гръдна травма/постравматичен пулмонит двустранно/.

За горепосочените кръвонасядания и охлузни рани на двете подбедриц и срокът на лечение и възстановяване е около 25 дни, а за гръдната травма е около 30 дни. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че от извършената биопсия на млечна жлеза след извършена оперативна интервенция с № 8335/25.09.24 г. за премахване на туморни формации са установени следните п р о м е н и : фиброкистични промени, перидукална фиброза, хронична продуктивна възпалителна реакция със сформиране на липогрануломи, мастни кисти, калциноза, дуктален папилом переферен тип, дуктална хиперплазия на жлезистия паренхим. Вещото лице е заявило, че при извършения преглед на 07.03.24г. на ищцата е установен масивен дълбоко-мекотъканен хематом на лява гърда. Установените при хистологично изследване промени в паренхима на лявата гърда се наблюдават промени, които са характерни и се манифестират при обратното развитие на дълбоко-мекотъканни кръвозливи и 4 описаната хистологична картина е в пряка причинно следствена връзка с получена травма на лява гърда при инцидента на 26.02.24г., като само дукталният папилом е странична находка и не е във връзка с травмата.

Описаните туморни формации-травматичните кисти, са множествени, но липсват данни за малигнизация /злокачественост/. Съгласно заключението на СМЕ възстановяването след травмите от ПТП е с нормална за този тип травми продължителност от 30 дни. Следва да бъде отчетено и последващото оперативно лечение, което също е довело до болки и страдания при възстановяването на ищцата. От свидетелските показания се потвърждава, че ищцата е била принудена да спи на стол, поради болките, които е изпитвала и също така е трябвало да бъде обгрижвана в продължение на повече от месец.

След произшествието, ищцата е имала проблеми с дишането, които силно са ограничили физическата й активност – не е можела да работи, защото изпитвала болки и немощ. От заключението на вещото лице обаче се установява, че при ищцата е налице т.нар „теренно заболяване", тъй като тя страда от хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ и то е свързано със затруднено дишане. Получената от ищцата при процесното ПТП гръдна травма в случая е утежнила симптомите на това теренно заболяване, което е влошило още повече качеството й на живот и тя е изпитала неудобства и физически дискомфорт по-големи от тези, които би получила при липса на теренното заболяване. В с.з. експертът е посочил, че травматичният пулмонит /травматичната бронхопневмония/ е излекувана, но другото заболяване-ХОББ, е с хронично прогресиращ ход. Всичко изложено се е отразило и на психоемоционалното състояние на ищцата – изпитвала безпокойство и страх при пътуване с автомобил.

Всички тези релевантни факти са обсъдени и съобразени в тяхната значимост от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението, като е спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС. Размерът на обезщетението е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на определянето му. Няма данни по делото, които да обосновават присъждането на по-висок, или по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл е несъстоятелно и 5 оплакването на жалбоподателката М. за занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Оплакването на жалбоподателката М. срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 214, 74 евро, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК – ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. От изложеното следва, че когато искът бъде отхвърлен изцяло или частично, ищецът носи отговорност да възстанови на ответника направените от него съдебни разноски (в настоящия случай за изготвените по делото експертизи и платени депозити от ответника, съобразно отхвърлената част от иска). Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е последица от изхода на делото – страната, която е загубила спора изцяло или частично, понася разноските на насрещната страна в съответната част. В процесния случай и от представените доказателства по делото се установява, че ответникът е заплатил депозитите по допуснатите САТЕ И СМЕ експертизи. Искът е уважен за сумата от 30 000 лв. и отхвърлен за горницата до 50 000 лв., от което следва, че ищецът следва да заплати 40 % от направените от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска, както правилно е определил първостепенният съд в размер на 214, 74 евро.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a0aeb0e-80a2-4470-9c68-7e4674872019