Решение № 273 от 13.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Казанлък, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20265510200905 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. Г., срещу наказателно постановление № ********/ ******** г., издадено от началник група при ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на жалбоподателя, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движението по пътищата(ЗДвП), е наложено административно наказание- глоба в размер на 51,13 евро, равностойни на 100 лв., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като акцентира върху липсата на достатъчно конкретно описание на мястото на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.

1

Актосъставителят и свидетелят, участвал при установяване на нарушението, са разпитани като поддържат констатациите относно неизползването на обезопасителен колан от водача.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На ********* г. около 10:15 ч. в гр. Г. жалбоподателят Г. Н. Г. управлявал лек автомобил марка „********“, с рег. № ********. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № ******** от ********* г. от полицейски служител при РУ-К., въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

В АУАН и в НП нарушението е описано като управление на автомобил по ул. „********“, на кръстовището с ул. „********“, в посока изток-запад, без водача да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

В съдебното заседание актосъставителят Р. Е. Т. поддържа констатациите в акта. Свидетелства, че полицейския автомобил се движел по ул. „********“ в посока юг-север и при разминаване с автомобила на жалбоподателя, който се движел в посока изток-запад, двамата полицейски служители визуално забелязали, че водача не използва обезопасителен колан.

След подаден сигнал автомобилът бил последван и спрян. При проверката било установено, че колана е закопчан в закопчалката, но водача не го използвал по предназначение.

Разпитаният свидетел П. С. Ф. също заявява, че двата автомобила се движели с ниска скорост и че възприел водача като лице, което не използва обезопасителен колан. Посочва, че след спирането на автомобила колана бил закопчан към закопчалката до седалката, за да не се задейства звуковия сигнал, като водача се облягал върху него. Свидетелят заявява още, че нарушението било заснето с камерите, но по делото не е приобщен видеозапис.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно обстоятелствата по извършената проверка, доколкото те са последователни по отношение на основния факт, че при разминаването си с автомобила са възприели водача като лице, което не използва обезопасителен колан. Тези показания обаче следва да бъдат обсъдени във връзка с останалите доказателства и с изискванията към съдържанието на акта и наказателното 2 постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа дата и място на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съответно, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Посочените реквизити не са формални изисквания без самостоятелно значение, а гарантират правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Чрез тях се индивидуализира конкретното административно нарушение и се осигурява възможност на санкционираното лице да разбере за какво точно деяние е наказано и да организира защитата си срещу същото.

В конкретния случай в АУАН и в наказателното постановление мястото на нарушението е посочено като гр. Г., ул. „********“, на кръстовището с ул.

„********“, при движение на автомобила в посока изток-запад. От събраните в съдебното производство гласни доказателства обаче не се установява с необходимата конкретност точното местоположение на автомобила на жалбоподателя в момента, в който полицейските служители са възприели твърдяното нарушение.

Актосъставителят заявява, че полицейския автомобил се е движел по ул.

„********“ в посока юг-север и се е разминал с автомобила на жалбоподателя на кръстовището с ул. „********“, като последния се е движел именно по тази улица, в посока изток-запад. Свидетелят Ф. посочва, че автомобила на жалбоподателя се е движел по ул. „********“ в посока изток-запад, в близост до кръстовището с ул. „********“. Така изложените показания не позволяват да се установи с необходимата конкретност точната позиция на автомобила при възприемане на нарушението, включително дали разминаването е 3 настъпило непосредствено в кръстовището или в участък от улицата в близост до него.

Съдът отчита, че посочването на кръстовище и посока на движение не е непременно недостатъчно за индивидуализиране на мястото на нарушението.

В случая обаче описанието следва да бъде преценено съобразно конкретните доказателства и възможността чрез тях да се провери фактическата обстановка, при която е констатирано твърдяното нарушение. Неуточненото точно местоположение следва да бъде обсъдено и във връзка с начина, по който свидетелите твърдят, че са възприели поведението на водача при разминаването на двата автомобила.

Съдът отчита и довода на въззиваемата страна, че използването на обезопасителен колан по време на движение не е обусловено от конкретното пътно място. Това обстоятелство само по себе си обаче не освобождава административно-наказващия орган от задължението да посочи мястото на нарушението по начин, позволяващ достатъчно ясно индивидуализиране на деянието и ефективна защита срещу административно-наказателното обвинение. В случая неяснотата относно конкретното местоположение следва да бъде обсъдена в съвкупност с останалите доказателства относно начина, по който свидетелите са възприели твърдяното неизползване на обезопасителния колан.

Независимо от изложеното, при преценката на доказателствата съдът намира, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че твърдението на свидетеля П. Ф. за заснемане с камери не е подкрепено с приобщен по делото видеозапис.

Доказателствената тежест за установяване на административното нарушение е върху наказващия орган, като административно-наказателната отговорност не може да се основава единствено на предположения. Макар показанията на полицейските служители да представляват допустими доказателствени средства, тяхната преценка следва да бъде извършена с оглед конкретните условия на възприемане, последователността на изложението и наличието или липсата на други подкрепящи доказателства. В случая свидетелите са категорични, че водача не е използвал обезопасителен колан, но същевременно установяването е извършено визуално при разминаване на два автомобила, а след спирането е установено единствено, че колана е бил 4 закопчан в закопчалката. Самото положение на колана след спирането не е достатъчно самостоятелно доказателство, че той не е бил използван по време на движение. От друга страна, твърдението за заснемане с камери не е подкрепено с представен запис.

При съвкупната оценка на доказателствата съдът намира, че не е налице достатъчно надеждна доказателствена основа за безспорно установяване на всички релевантни факти, обосноваващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Събраните доказателства не позволяват съмненията относно конкретната фактическа обстановка и възприемането на твърдяното нарушение да бъдат преодолени по несъмнен начин.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № ********/ ******** г., издадено от началник група при ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на Г. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес : гр.Г., обл. С.З., ул. „********“ ****** на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание- глоба в размер на 51,13 евро, равностойни на 100 лв., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд-С.З..

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5