Протокол № 170 от 24.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Красимира Г. Кателиева

Сложи за разглеждане докладваното от М. Д. Данчев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600177 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Кателиева.

Осъденият М. Р. Д., редовно призован, не се явява.

Явяват се упълномощените му защитници адв. А. В. от АК-Г. с пълномощно приложено към искането за достъп и адв. Л. Ц. от АК-С. преупълномощен от адв. В., с пълномощно, което представя днес в съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Нямам възражения по даване ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Съдията докладчик докладва делото.

Производството пред настоящия съд е образувано по искане на временно изпълняващия функциите Главен прокурор с искане да се възобнови производството по НОХД № 176/2026 г. по описа на Районен съд - Царево, да се отмени постановеното по него определение, с което е било одобрено споразумение за решаване на делото по реда на Глава 29 НПК и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът пристъпва към изслушване на съдебни прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 176/26 г. на Районен съд-Царево е процесуално допустимо, а по същество е основателно.

Налице са предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. ,1 т.1 НПК, тъй като в определението, с което е одобрено споразумение, наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за престъплението по чл. 343б, ал. 6 НК е с наказанието лишаване от свобода, като последното е за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. Наказанието лишаване от право да управлява МПС е следвало да бъде наложено за срок не по-малък от 1 година и 4 месеца и не повече от 5 години и 4 месеца предвид актуалната редакция на чл. 49, ал.

2 НК и на чл. 343г, ал. 2 НК. Налагайки наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, тоест извън посочените в него, съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

За това предлагам да уважите искането на Главния прокурор, да 2 възобновите производството и да го върнете на друг състав на съда.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите искането на изпълняващия длъжността Главен прокурор за възобновяване на влезлия в сила съдебен акт, с който е одобрено споразумение. Единствената причина, поради която се иска възобновяване, е отнесена към наказанието лишаване от управляване на МПС и по-точно неговият срок. Твърди се, че този срок, който е одобрен в споразумение, е по-нисък от предвидения в цитираните от прокуратурата правни норми. Веднага бързам да кажа, че това фактически е точно така, но също така веднага трябва да кажем, че НПК предвижда възможността да се определи наказание под неговия минимум – това е общата форма на чл. 55 НК. Нещо повече, чл. 381, ал. 4 НПК предвижда, че при споразумение може да бъде определено наказание при условията на чл.55 НК, тоест под минимума и без да са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Точно това се е случило с одобреното споразумение. Ако обърнете внимание на споразумението, текстовете от него, абзаците, където се говори за наказанието лишаване от правоуправление на МПС, не е посочено правното основание – нито чл. 54 НК, нито чл. 55 НК, което означава, че не може по предположение да се приеме, че чисто аритметичното несъответствие на наказанието не е съобразено със закона, защото според мен трябва да се изследва, на първо място духа на закона и духа на сключеното споразумение. Видно от този раздел, страните са се споразумели и съдът се е съгласил точно това наказание да бъде под минимума. Обстоятелството, че при изписването на тази част от споразумението технически не е посочен текста на чл. 55 НК или на чл. 54 НК, не променя по никакъв начин факта, че страните желаят наказанието да бъде точно такова. Така определеното наказание не противоречи на закона, защото чл. 381, ал. 4 НПК изрично дава възможност за определяне на наказание под минимума.

На второ място, ако се стигне до уважаване на възобновяването ще се окаже, че търпяното до този момент наказание от осъденото лице М. Д. на хартия ще бъде отменено, но фактически той ще е изтърпял 4 месеца към настоящия момент от него. Едно възобновяване ще възстанови положението и той ще бъде наказан с последващ акт най-вероятно, който дори да бъде 3 определен в рамките на минимума на наказанието, той ще търпи наказание за срокове по-дълги от тези, които ще бъдат изписани на хартия. Вярно е, че законът не предвижда като пречка за възобновяването да се изследва въпросът дали се влошава положението на осъдения или не. Вярно е също, че трябва да държим сметка, на първо място за духа на закона и за действителната воля на сключващите споразумението и дали законът позволява то да бъде под минимума.

В тази връзка, моля да отхвърлите искането за възобновяване.

Алтернативно, ако прецените, че е налице такова основание за възобновяване, да определите Вие наказанието лишаване от правоуправление за определен срок.

Представям писмени бележки.

АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам казаното от колегата В.. Убеден съм в едно, при подготовката на искането на изпълняващия длъжността Главен прокурор, не са били обсъдени и вероятно в съдебния протокол и споразумението всички факти и обстоятелства.

Подходено е формално и формалният аргумент, че не е спазен материалният закон на искането, не следва да бъде уважено. Ще ми се да не Ви губя времето и ще си позволя само да маркирам фактите, които са били известни към момента на одобряване на постигнатото споразумение. Така посочените от мен факти ще ви дадат възможност да прецените реално налице ли е едно наистина законосъобразно постигнато между представителя на обвинението и защитата споразумение, мотивирано и основателно одобрено от първия съд.

М. Д. е с чисто съдебно минало. Село И. наброява 40 жители с адресна регистрация. Деянието е от месец април. Безспорно се касае, че възможността е единствено и само за държане на наркотично средство. Далеч сме от разпространение. В такова малко населено място, та дори и в град като Ц., наброяващ 4500 човека, това ще е ноторно известно. Наред с това, съдържанието на активното вещество, независимо от посоченото количество 6 грама и малко над 6 грама, активното вещество е изключително ниско и е въпрос на проста аритметика да се установи, че то не надхвърля 1,23 грама.

Или иначе казано, изправени сме пред държане за лична употреба. От поведението му няма настъпили никакви вредни последици. М. Д. е изразил съжаление от поведението си, осъзнал е вината си и е предложил заедно със 4 своя процесуален представител в лицето на адв. В. да бъде постигнато споразумение признавайки участието си в престъплението, вината и минавайки по този допустим от закона начин и предлагайки на съда напълно законосъобразно споразумение, тъй като и процесуалният закон предвижда при наличието на смекчаващи вината обстоятелства да се падне под минимума, какъвто е процесният случай.

Считам, че искането на изпълняващия длъжността Главен прокурор не намира своето основание във фактите по делото. То е формално, не отчита допустимите от НПК възможности в рамките на споразумението с представителя на обвинението при наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства да се слезе под определения законов минимум.

Одобрявайки в този вид постигнатото споразумение съдията в Районен съд – Царево си е дал реална представа за фактите по наказателното производство, което му е позволило да прочете едно законосъобразно и напълно мотивирано определение, с което да одобри постигнатото споразумение. Нямаме твърдяното противоречие със закона, защото то е формално. В противен случай бихме допуснали да поставим подзащитния ни при разглеждане и уважаване на искането в по-тежко положение. Връщането за ново произнасяне ще удължи вече започнатото търпяно от него наказание. Това е недопустимо.

Моля, като съобразите така изнесените от колегата и мен съображения, да отхвърлите искането и оставите в сила постигнато между страните споразумение одобрено с определение на Районен съд-Царево от 27.05.2026 г.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с въззивно решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20 часа.

Председател: _______________________

5

Секретар: _______________________

6