Разпореждане № 130583 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 130583 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско дело № 20231110151432 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ …/ …

20.10.2023г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на 20.10.2023г., в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №51432 по описа за 2023г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на кредитора „***, срещу К. Г. Ч., за парични суми, произтичащи от договор за паричен заем, сключен между страните, в които се включва задължение за главница, такса за експресно разглеждане на искането и разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл.13 от сключения договор.

Претендират се сторени съдебни разноски.

Заявлението се явява процесуално допустимо и частично неоснователно, на основание разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради следните съображения:

На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането с добрите нрави 1 представлява основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката се явява нищожна при накърняване на добрите нрави, както и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави, въз основа на критерии, изведени от съдебната практика на ВКС.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.

Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на суми за такси противоречи както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Така уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора. Претенциите за заплащане на такси за експресно разглеждане на искането, с оглед размера й и този на заемната сума и такса за разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането представлява по същество прикрити неустоечни клаузи.. Следва да се посочи, че в.13 от сключения договор не се съдържа подобни клаузи.

С оглед на горното искането за издаване на заповед за изпълнение се явява частично основателно и заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за останалите суми, представляващи главница.

Така мотивиран, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „***, срещу К. Г. Ч., ЕГН:**********, в частта за следните суми: сума от 110 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искането и сума от 105 лв., представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането, като неоснователно.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на заявителя.

Районен съдия:

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3