Определение № 86 от 14.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500081 по описа за 2024 година Производството с правно основА.е чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 110 от 16.01.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 1976 по описа за 2023 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, срещу длъжника А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Александрово, кв.“Покой“ №15, за сумата от 2 990.45 лв. главница, ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащането й, 761.92 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 2511.2023 г., 817.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.11.2022 г. до 07.12.2023 г., както и за присъждане на разноски по делото.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез юрисконсулт Мартин Недков. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквА.я на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение.

Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.2 от договора стрА.те са договорили, че при сключване на застраховки, предлагА. от кредитора в качеството му на 1 застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желА.е и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагА. от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желА.ето на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендирА.те със заявлението суми срещу длъжника А. Д. А..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1976/2023 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника А.

Д. А., ЕГН **********, за следните парични вземА.я: 2 990.45 лв. главница, ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащането й, 761.92 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 2511.2023 г., 817.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.11.2022 г. до 07.12.2023 г., както и за присъждане на разноски по делото. ПретендирА. са и разноски в размер на 91.39 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изисквА.ята на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит № 720031110975 от 06.09.2022 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, информационен документ за застрахователен продукт, информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и сертификат № 17200311100752022.

С Разпореждане № 2624 от 28.12.2023 г., Ловешкият районен съд е 2 оставил заявлението без движение на основА.е чл.411, ал.2, т.2 ГПК и дал на заявителя конкретни указА.я за отстраняване на констатирА.те нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендирА.те вземА.я и начина на тяхното формиране.

Заявителят е подал в указА.я срок молба вх. № 257/09.01.2024 г., в която уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 3170.91 лв., в която е включена предоставения кредит за ползване в размер на 2750.00 лв. и 420.91 лв. за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“. Изложени са подробни пояснения относно същността на застрахователната премия като парична равностойност на допълнителната услуга и посочено, че по процесния договор е извършено едно плащане на 25.01.2023 г. в размер на 288.64 лв.

За да отхвърли заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане ЛРС е приел, че не е посочено от общо претендираната сума по главница каква част съставлява вземане по отпуснатия кредит и каква във връзка със заплащане на премии по договор за застраховка, както и относно начина на формиране на вземането за възнаградителна лихва. Направен е извод, че след като не са наведени твърдения в тази насока, съдът не може да изпълни задължението се да прихване изпълнение с вземА.я по договора, произтичащи от неравноправни клаузи.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

3

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителния план, премията по застраховката се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска. Констатирайки това, заповедният съд е дал подробни указА.я на заявителя да наведе твърдения относно размер на претендирА.те вземА.я, как са формирА., размера на всяко вземане и дали при определяне на ГПР са взети предвид разходите за предоставени допълнителни услуги.

Въпреки дадените от ЛРС подробни указА.я, заявителят не е отстрА.л констатирА.те нередовности, което препятства съдът да изведе мехА.зма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи, като прихване изпълнението в размер на 288.64 лв. с вземА.я по договор. В приложеното извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК главницата, договорната лихва и обезщетението за забава също са посочени общо, което е пречка да се направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне на основА.е чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 110/16.01.2024 год. по ч.гр.дело № 4

1976 по описа за 2023 година на Районен съд - Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5