Решение № 1386 от 19.04.2022, Софийски районен съд

Мотиви към решение № 1386/19.04.2022 г. по НАХД №

3105/2022г.:

Софийска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание по чл.78а от НК срещу Б. В. В. ЕГН ********** за това, че на 14.02.2021 г., около 15.20 часа, в гр. София, ж.к.

„*********** В. нанесъл удари с юмруци в главата и лицето на Н.Т.Г., с което й причинил лека телесна повреда , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, изразяваща се в оток и анамнестични данни за болка при палпация на носната пирамида, оток и кръвонасядания на долните клепачи на двете очи, като деянието е извършено в условията на домашно насилие предшествано е от системно упражняване на психическо насилие и е извършено от В. , който е бил във фактическо съжителство с пострадалата Г. , като по заявления на Г. са били образувани пр.пр. № 16055/20 г. на СРП за това ,че на 23.02.2020 г. след възникнал конфликт с В. в дома им , същият й нанесъл удари по тялото и отправил обиди спрямо личността й , пр. пр.№ 21047/2020 г. на СРП за това ,че на 21.05.2020 г. била бита и псувана от Б. В. в дома им , пр.пр. № 39271/2020 г. на СРП за това ,че на 30.05.2020 г. била бита и обиждана от Б. В. в дома им , пр.пр. № 35955/2020 г. на СРП за това ,че на 09.08.2020 г. била бита и обиждана от В. в дома им – престъпление по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 130 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред СРС държавното обвинение не изпраща представител.

Обвиняемият, редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обв. Б. В. В. е с ЕГН **********, българин е, с българско гражданство, средно образование, работи, неженен, неосъждан, живее в гр.София, ж.к. ********* Свидетелят Н.Т.Г. живеела на семейни начала заедно с обв.Б. В. В. в жилището на Г. в гр.София, ж.к. ............. и В. се били запознали чрез социални мрежи в интернет, като след известно време В. се преместил да живее в жилището на Г., тъй като дотогава не живеел в София. Г. и В. често употребявали алкохол при съвместното си съжителство и между тях възниквали скандали, при които В. отправял обиди към Г. и й нанасял удари. При възникване на скандалите, Г. търсила съдействието на служители на МВР , които констатирайки осъщественият спрямо Г. тормоз, задържали В. в районното управление.

На 23.02.2020 г. след възникнал конфликт с В. в дома им в гр.София, ж .к. ********* , същият нанесъл удари по тялото на Г. и отправил обиди спрямо личността й. На 21.05.2020 г. Г. била бита и псувана от Б. В. в дома им в гр.София , ж .к. *********. На 30.05.2020 г. Г. била бита и обиждана от Б. В. в дома им в гр.София , *************** . На 09.08.2020 г. Г. била бита и обиждана от В. в дома им в гр.София, ж .к. *********.

На 14.02.2021 г. , Б.В. отишъл около обяд до магазин и купил алкохол- бира и ракия, за да се почерпят с Г. за празника , като се прибрал в дома им на горепосоченият адрес – *************** , където била св.Н. Г.. Двамата започнали да консумират алкохола. След няколко часа , В. отишъл да купи още алкохол и двамата продължили да пият. Около 22.00 ч.

1

, между В. и Г. възникнал поредния скандал, при който В. започнал да псува и обижда Г., при което същата , в качеството си на собственик на жилището, в което живеели, казала на В., че след като не му изнася да си тръгва, а същият започнал да я обижда , като й казвал „Боклук и курво“ и че няма да си ходи, при което започнал да й нанася удари с юмруци в лицето и гърба, от които Г. паднала на земята, излязла през входната врата на жилището и се обадила на тел. 112. На място дошли полицейски служители - св.еЕ.К. , Х.Е. и Г.Т., които видели,че Г. има видим и следи от удари по лицето и от носа й течала кръв, като задържали Б.В., който пред служителите на МВР казал, че в действителност е ударил Г., тъй като я ревнувал

От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза е установено, че получените от Н.Т.Г. увреждания се изразяват в лека телесна повреда - причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в оток и анамнестични данни за болка при палпация на носната пирамида, оток и кръвонасядания на долните клепачи на двете очи, като може да се получи по начин, съобщен от пострадалата. Увреждането е причинило на Г. временно разстройство на здравето , неопасно за живота.

Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя напълно от доказателствата от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 378, ал.2 от НПК, а именно обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Г., К., Е., Т., Р., Ж.К., постановления за отказ да се образува ДП, СМЕ, СТЕ и другите писмени доказателства,приобщени по делото.

В хода на разпита си в качеството на обвиняем подсъдимият признава, че е извършил деянието, в което е обвинен и изразява съжаление за стореното. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на свидетеля Ж.К., които съдът кредитира, от показанията на самата пострадала – свидетелката Г. и останалите доказателства и доказателствени средства по делото.

От показанията на Г. се установяват предходните случаи на домашно насилие, които обуславят признака системност на насилието. Същата посочва точните дати на упражнено спрямо нея физическо и психическо насилие. От показанията на тази свидетелка се установяват и събитията, развили се на инкриминираната дата – 14.02.2021г. Показанията са логични, ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви и съдът им дава вяра.

От показанията на свидетеля Кадир, син на пострадалата, се установява, че са били налице и други актове на домашно насилие, извършени от обвиняемия спрямо неговата майка. Свидетелят живее в едно домакинство с майка си и нейния интимен партньор, съответно съдът дава вяра на лично възприетото от него, което подкрепя съобщеното в хода на ДП от неговата майка.

От показанията на свидетелите К., Е. и Т. се установява, че действително са посетили адреса на посочената от държавното обвинение дата, като се установява, че действително пострадалата Г. е била бита, имала е кръв по лицето, И тримата свидетели са възприели обективираното признание на обвиняемия, че е нанесъл побой над своята партньорка с юмрук. Съдът кредитира тези показания като обективни, а свидетелите намери за незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът кредитира изготвената СМЕ, като отговаряща на поставените задачи и обоснована. От заключението на вещото лице се установяват уврежданията на пострадалата следствие на нанесения ѝ побой.

Наличието на системно домашно насилие от страна на обвиняемия спрямо интимната му партньорка, с която живее на семейни начала в нейното жилище, в едно домакинство, се установява от показанията на свидетелката Г., която подробно дава информация за датите на предходните инциденти.

2

Свидетелят Р., макар и да не е пряк очевидец на инциденти, съобщава, че е чувал скандали като техен съсед, като неговите показания подкрепят заявеното от самата Г. и нейния син, свидетеля Кадир.

Съдът кредитира и изготвената СТЕ, от която се установяват телефонните обаждания към номер 112 от страна на пострадалата.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С действията си обв. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 14.02.2021 г., около 15.20 часа, в гр. София, ж.к. „*********** В. нанесъл удари с юмруци в главата и лицето на Н.Т.Г., с което й причинил лека телесна повреда , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, изразяваща се в оток и анамнестични данни за болка при палпация на носната пирамида, оток и кръвонасядания на долните клепачи на двете очи, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - предшествано е от системно упражняване на психическо насилие и е извършено от В. , който е бил във фактическо съжителство с пострадалата Г..

От обективна страна, категорично се установява, че на 14.02.2021 г., около 15.20 часа, в гр. София, ж.к. „***********, в условията на домашно насилие, обв. В. е причинил другиму – на Н. Г., с която живее във фактическо съпружеско съжителство, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", защото е установено, че е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществено спрямо лице, с което обвиняемият живее във фактическо съпружеско съжителство. В този смисъл е чл. 93, т. 31 от НК, според който престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Наличието на такова насилие е видно от показанията на разпитаните в ДП свидетели, които съдът анализира по-горе. Установи се по делото, че предходни актове на домашно насилие обвиняемият е осъществил, както следва:

На 23.02.2020 г. след възникнал конфликт с В. в дома им в гр.София, ж .к. ********* , същият нанесъл удари по тялото на Г. и отправил обиди спрямо личността й. На 21.05.2020 г. Г. била бита и псувана от Б. В. в дома им в гр.София , ж .к. *********. На 30.05.2020 г. Г. била бита и обиждана от Б. В. в дома им в гр.София , ***************** . На 09.08.2020 г.

Г. била бита и обиждана от В. в дома им в гр.София, ж .к. *********.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е извършила деянието, съзнавайки, че тази негова деятелност е запретена от закона, че поведението м у е противоправно и е в разрез с установените в обществото норми, правила и морал, но въпреки това е извършил процесното деяние. Извършване на престъплението е предшествано от упражнено системно домашно насилие от обвиняемия спрямо пострадалата, съобразно разпоредбата на чл. 93, т.

31 от НК.

3

В тази връзка, съдът намира, че е налице квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено в условията на домашно насилие.

С оглед изложеното съдът прие, че Б.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновна по предявеното обвинение.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

Непосредствен обект на престъпно посегателство са обществените отношения, които са свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и отношенията в семейството. Следва да се отбележи и факта, че този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в нашето общество.

Съдът, след като взе предвид изложеното и това, че към момента на извършване на престъплението обвиняемият е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност, че не са настъпили имуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 78а от НК, освободи обв. В. от наказателна отговорност и му наложи по чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание "глоба" в минималния размер от 1000/хиляда/лв., доколкото личността на обвиняемия не е с висока степен на обществена опасност, макар и извършеното от него да е с висока степен на укоримост. Същият изразява съжаление за стореното, трудово ангажиран е, като съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че следва да наложи наказание в минимален размер. Според съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл. 36 от НК.