Решение № 821 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Г.а в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100402 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Ю. Б. Х., ЕГН ********** от *** срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 248б.“а“, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда №21/04.04.2022г., постановена по НОХД № 857/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила на 27.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.12.2019г. – датата на повдигане на обвинение на ищеца за престъпление от общ характер до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 13.12.2019г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248б.“а“, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 НК за това, че е предоставил неверни сведения, за което престъпление е предвидено наказаните „Лишаване от свобода“ за срок от осем години. След внасяне на обвинителния акт в съда е образувано НОХД № 857/2021г. на ВОС, по което е постановена оправдателна присъда №21/04.04.2022г. Присъдата е била протестирана от ответника, при което е образувано ВНОХД № 141/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което е постановено решение № 2/06.01.2023г., с което постановената оправдателна присъда на първоинстанционния съда е потвърдена. С постановяване на посочената присъда, същата влязла в сила на 27.01.2023г., ищецът бил окончателно оправдан по така повдигнатото му обвинение за постъпление от общ характер. Излагат се твърдения, че ответникът е осъществил незаконосъобразни действия, с които му е причинил неимуществени вреди под формата на болки страдания за периода от повдигане на обвинение на престъпление от общ характер – 13.12.2019г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 27.01.2023г.

1

За процесния период ищецът изживял негативни преживявания – стрес, напрежение на работното си място. Уронен бил неговия престиж в качеството му на управител и собственик на търговското дружество „Енера“ ЕООД, при което ищецът преустановил работа в това си качество. По време на процесния период ищецът изпитвал неяснота за своето бъдеще, проявили се и негативни последици в семейните отношения на ищеца.

По изложените съображения претендира да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата считано от привличането му в качество на обвиняем.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излага възражения, като посочва, че не е нА.це пряка и непосредствена последица от вредите, които са настъпили за ищеца и повдигнатото му обвинение. Посочва, че във връзка с повдигнатото обвинение на ищеца по отношение на същия е била наложена най-леката МНО „Подписка“, която не е ограничила свободното му придвижване.

Изрично възразява, като излага, че оправдателната присъда е вляза в законна сила на 21.01.2023г., при което намира и че искането за присъждане на законна лихва върху главницата считано от привличане в качеството му на обвиняем е неоснователно.

Излага се, че в съдебна фаза на наказателното производство, ответникът не носи отговорност за вреди, доколкото през тази фаза на процеса прокуратурата не администрира процеса. Неимуществени вреди на ищеца не били причинени, случая не е бил медийно разгласяван от ответника, поради което и предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен. В условията на евентуалност оспорва предявения иск по размер, като намира, че претендираното обезщетение е завишено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от 29.03.2021г. по ДП № 80/2016г. по описа на ОСлО – ОП – Варна, с което ищецът Х. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.

248а, ал.5 вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, като на същия е определена и мярка за неотклонение „Подписка“.

От представеното към приобщеното за послужване ДП № 80/2016г. по описа на ОСлО – ОП – Варна справка за актуално състояние се установява, че ищецът има качество на управляващ и представляващ търговското дружество „Енера“ ЕООД.

МатериА.те от воденото ДП срещу ищеца са предявени на последния, за което обстоятелство е съставен и протокол за предявяване на разследването от 29.03.2021г. по ДП № 80/2016г. по описа на ОСлО – ОП – Варна.

Представен по делото, като част от приобщеното за послужване наказателно производство е обвинителен акт №72/2021г. от 02.09.2021г. ва ВОП, с което на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248а, ал.5 вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 857/2021г. по описа на ВОС, по което с протоколно определение от съдебно 2 заседание проведено на 23.09.2021г. е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на ДФ „Земеделие“ срещу ищеца.

В първоинстанционното производство ищецът лично е присъствал на проверените открити съдебни заседания на 23.09.2021г, 20.10.2022г., 18.01.2022г. и 04.04.2022г.

С присъда № 21/04.04.2022г. постановена по гр. дело № 857/2021г. на ВОС, ищецът е признат за невинен по така повдигнатото му обвинение, с която присъда е отхвърлен и предявеният граждански иск срещу него от ДФ „Земеделие“.

Въз основа на протест на ВОП и въззивна жалба от гражданския ищец е образувано ВНОХД № 141/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, като видно от материА.те по делото по него е проведено едно съдебно заседание – на 23.06.2022г., на което лично е присъствал ищеца.

По делото е постановено съдебно решение №2/06.01.2023г. постановено по ВНОХД № 141/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда № 21/04.04.2022г., постановена по НОХД № 857/2021г. на ВОС.

Въз основа на касационна жалба от ищецът по гражданския иск ДФ „Земеделие“ е образувано наказателно дело № 182/2023г. по описа на ВКС. По делото е постановено решение № 277/18.07.2023г., с което са отменени въззивно решение № 2/06.01.2023г., постановено по ВНОХД № 141/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, както и присъда № 21/04.04.2022г., постановена по НОХД № 587/2021г. на ВОС, след което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

След връщане на делото за ново разглеждане пред първоинстанционния съд е образувано НОХД № 1021/2023г. по описа на ВОС, по което с протоколно определение от 25.08.2023г., постановено по делото при разглеждане на същото в разпоредително заседание, производството по НОХД № 1021/2023г. на ВОС е прекратено в наказателната част, поради нА.чие на влязла в сила на 27.01.2023г. присъда № 21/04.04.2022г., постановена по НОХД № 857/2021г. на ВОС, с която ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление от общ характер по реда на 248а, ал.5 вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.

Няма данни по делото така постановеното прекратително определение да е обжалвано или протестирано.

В производството по НОХД № 1021/2023г. на ВОС, на проведените открити съдебни заседания на 25.08.2023г. и 06.12.2023г., лично се е явил ищеца, като по делото е постановена присъда № 70/06.12.2023г., с която е отхвърлен предявения граждански иск на ДФ „Земеделие“ срещу ищеца Х..

Въз основа на въззивна жалба от гражданският ищец - ДФ „Земеделие“ е образувано ВНОХД № 13/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което е постановено съдебно решение № 52/16.04.2024г., с което е отменена присъда № 70/06.12.2023г., постановена по НОХД № 1021/2023г. на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от първата съдебна инстанция.

След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано НОХД № 535/2024г. по описа на ВОС, по което е постановена присъда № 48/13.09.2024г., с която предявения граждански иск от гражданският ищец ДФ „Земеделие“ срещу ищеца Х. е отхвърлен изцяло.

По делото няма данни депозирана въззивна жалба или протест срещу постановена присъда.

3

Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на вещото лице А. Ц., в което се посочва, че психическото състояние на ищеца след повдигане на процесното обвинение срещу него се е характеризирало с нА.чието на силна фрустрация, като констатира, че към момента на изготвяне на заключението личността на ищеца е дисхармонитчна. У ищеца са съхранени спомени от проведеното наказателно производство срещу него, които са в негативния емоционален регистър. Установява нА.чието на тревожни преживявания при него, същите оказА. негативен ефект върху психо – емоционалното му състояние. С оглед продължителния период на воденето наказателно производство, то при ищеца Х. се установява нА.чието на формирано устойчиво негативно емоционално състояние.

Разпитата по искане на ищеца е свидетелката З.М.Х. - съпруга на ищеца.

В разпитът си излага, че след образуване на наказателното производство ищецът е проявявал чувства на притеснение, съответно се страхувал, че ще влезе в затвора за период от осем години. Споделя, че тя и ищецът живеят в малко населено място, като случаят около образуваното наказателно производство се е разчул измежду жителите на същото. С оглед образуваното производство се наложило ищецът да смени своята работа, като допреди наказателното производство той се занимавал с говедовъдство, а след това се наложило да започне да работи като шофьор на камион. Вследствие на обвинението намА.л социалните си контакти, загубил килограми и имал затруднения със съня.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят А. Б. Х. – брат на ищеца. На свидетелят е известно, че срещу неговия брат е водено наказателно производство, като допреди образуване на същото той е бил управител на търговско дружество „Енера“, което се е занимавало с производство на земеделска продукция. След образуване на наказателното производство споделя, че лица от кръга на ищеца са започнА. да го отбягват, като обществото в населеното място го е заклеймило като виновен. Споделя, че ищецът е бил изнервен, притеснен за повдигнатото му обвинение, които му емоционални състояние е проявявал и пред своето дете и съпруга.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при нА.чие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдан. При нА.чие на тази хипотеза законодателят 4 квА.фицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.