Решение № 82 от 25.06.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Дулово, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря ИВ.на В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20243410100090 по описа за 2024 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г., в района на ***, обл. Силистра, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника Л. Т. А. при управление на лек автомобил „***“, рег. № ***, в резултат на което С. Х. В. е претърпяла тежки телесни увреждания. Излага се, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.74 ‰ и след настъпване на произшествието е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи. За процесния автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца „ЗД Евроинс“ АД, по която е образувана щета № **** г. и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 130 000 лв. Ищецът твърди, че с плащането в негова полза е възникнало регресно право срещу виновния водач и иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 10 000 лв., частично от 130 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сумата 2 427.91 лв. — мораторна лихва за периода *** г. – *** г. Претендират се и разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът поддържа, че изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на действително причинената вреда; че сключената между застрахователя и пострадалата спогодба не му е противопоставима; че следва да се отчете съпричиняване от страна на пострадалата; и че при всички случаи обезщетението подлежи на редукция по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД.

В хода на производството ищецът последователно поддържа исковата молба, иска допускане и приемане на съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза, иска разпит на свидетеля С. Х. В. и претендира разноски. Ответникът в последователните си становища поддържа отговора и основните възражения за прекомерност на обезщетението и съпричиняване, както и искането да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза относно действителните вреди.

От приложеното ч. гр. д. № *** г. и от проектодоклада по чл. 140 ГПК се установява, 1 че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявен настоящият установителен иск.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по повод процесното ПТП е образувана застрахователна претенция № **** г.; че между ищеца и пострадалата С.

Х. В. е сключена спогодба на *** г. за изплащане на обезщетение в размер на 130 000 лв.; че към делото са приложени и медицински документи, епикризи, специализирани изследвания, платежни нареждания, протокол от заседание на експертна комисия, доверителски медицински становища и регресна покана. Тези писмени доказателства са приети в първото по делото открито заседание.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че по полица № *** г. дължимата застрахователна премия е заплатена на четири вноски и че по щета № *** на С.

Х. В. е изплатено обезщетение общо в размер на 130 000 лв. (равняващи се на 66 467,94 €) на четири отделни транша — 30 000 лв. на 02.08.2021 г., 30 000 лв. на 03.08.2021 г., 20 000 лв. на 04.08.2021 г. и 50 000 лв. на 06.08.2021 г., като банковата сметка на получателя е заверена на същите дати.

От приложеното споразумение по НОХД № *** г., одобрено на *** г., се установява, че ответникът Л. Т. А. е признат за виновен в това, че на *** г. в ***, при управление на посоченото МПС, в пияно състояние с концентрация на алкохол 0.74 ‰, след нарушение на правилата за движение и след като е напуснал местопроизшествието, е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на С. Х. В..

От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че в причинноследствена връзка с процесното ПТП пострадалата е претърпяла тежка комбинирана травма: черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа, контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, засягане на лицевия нерв, счупване на напречния израстък на 7 шиен прешлен, счупване на тялото на 11 гръден прешлен, контузия на белите дробове, счупвания на леви ребра и счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило. Вещото лице е приело, че част от тези увреждания са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, че счупването на четири ребра в лява гръдна половина и счупването на тялото на 11 гръден прешлен обуславят трайно затруднение движенията на снагата, а счупването на първа метатарзална кост — трайно затруднение движенията на десния долен крайник. Възстановителният период е продължителен, за някои увреждания достига най-малко 6 месеца, а по отношение на част от последиците е необходим още подълъг контрол и не може да се приеме пълно възстановяване по наличните данни.

При изслушване на вещото лице в откритото заседание на *** г. същото заявява, че допълнителните медицински документи от ** не установяват нови травми, различни от вече констатираните, но потвърждават, че ще останат последици до края на живота на пострадалата както от черепно-мозъчната травма, така и от травмите на гръдния кош, гръдния прешлен и дясното ходило. Експертът изрично сочи, че е нормално при жена в зряла възраст тези последици да не отзвучат напълно и да останат трайни оплаквания и функционални затруднения.

От показанията на свидетелката С. Х. В., които съдът кредитира в частта относно последиците за здравето и ежедневието , се установява, че след инцидента тя е била лекувана в ** и впоследствие в **; че има операция на гърба, операция на крака, постоянни прегледи, ежедневна кинезитерапия, постоянен прием на лекарства и обезболяващи; че дълго време не е могла да се обслужва сама; че и към момента не може да се движи самостоятелно извън дома и зависи от помощта на съпруга си; и че болките не са прекъсвали от момента на инцидента. Свидетелката не си спомня самия механизъм на настъпване на ПТП, поради което показанията в тази част не ползват съда.

По делото са представени и доказателства за направените от ищеца разноски: държавни такси по заповедното и исковото производство, депозит за съдебно-счетоводна 2 експертиза, депозит за съдебно-медицинска експертиза и депозит за призоваване на свидетел.

Предявените искове са процесуално допустими.

Безспорно между ищеца като застраховател и собственика на автомобила е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, действащо към датата на ПТП. Това се установява от застрахователните книжа и се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза чрез извършените плащания на застрахователната премия.

Безспорно е и че ищецът е изплатил на пострадалата С. Х. В. обезщетение в размер на общо 130 000 лв. по щета № **** г. Този факт е доказан не само със спогодбата, но и с платежните документи и със съдебно-счетоводната експертиза. Следователно е налице плащане от застрахователя — необходима предпоставка за възникване на регресното право.

Относно предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ съдът намира следното.

Одобреното по НОХД № *** г. споразумение има последиците на влязла в сила присъда по отношение на признатите с него факти. Поради това настоящият съд е обвързан относно деянието, противоправността и вината на ответника, включително относно това, че при процесното ПТП е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.74 ‰ и че е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи. По делото не са налице доказателства, че напускането на местопроизшествието е било продиктувано от необходимост от неотложна медицинска помощ или друга уважителна причина, която да изключи приложението на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Напротив, дори според защитната теза ответникът се е явил в полицията едва по-късно, поради което законовата хипотеза е осъществена.

Неоснователно е възражението, че самата спогодба между застрахователя и пострадалата е непротивопоставима на ответника относно размера на вредите и затова изключва регреса. Действително спогодбата не обвързва ответника автоматично относно числения размер на вредите. Това обаче не води до неоснователност на иска, защото в настоящото производство съдът извършва самостоятелна преценка дали изплатеното от застрахователя съответства на действително настъпили и подлежащи на обезщетяване вреди. Именно за тази цел са допуснати съдебно-медицинската експертиза и разпитът на пострадалата. Следователно ищецът не се позовава само на спогодбата, а доказва реалната вреда с всички допустими доказателствени средства.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на платеното обезщетение като основание за отхвърляне на частичния иск. По делото се установява, че пострадалата е претърпяла изключително тежка съчетана травма, включваща животозастрашаваща черепномозъчна травма, оперативно лекувани увреждания на гръбначния стълб и на ходилото, множество ребрени счупвания, продължителни болки, сериозни неврологични и двигателни последици, ежедневна рехабилитация и зависимост от чужда помощ и към настоящия момент. При тези факти, приложени към критериите по чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че вредите по безспорен начин оправдават обезщетение, значително надхвърлящо претендираната в това производство част от 10 000 лв. (5 112,92 €). Ето защо дори съдът да не приема безусловно, че точният справедлив размер съвпада напълно с изплатените 130 000 лв. (66 467,94 €), това не засяга основателността на частичния иск. В този смисъл възражението за „завишение“ е ирелевантно за размера на търсената част.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване. Съгласно задължителната практика на ВКС приносът на пострадалия е обективен елемент на съпричиняването, но следва да бъде доказан от страната, която го твърди. В настоящия процес ответникът твърди, че пострадалата се е движела с велосипед в нарушение на правилата, че е била почти в средата на платното и внезапно е завила наляво. По делото обаче не е назначена и не е 3 изготвена автотехническа експертиза, която да установи механизма на удара и причинната връзка между евентуално поведение на пострадалата и настъпилия резултат. Самата пострадала не си спомня произшествието. Албумът към огледа и общите твърдения в отговора не са достатъчни, за да се изведе с нужната степен на сигурност принос към вредоносния резултат. Поради това възражението за съпричиняване е недоказано и следва да бъде оставено без уважение.

Недоказано е и възражението, стараещо се да изключи деликтната отговорност на ответника поради ограничени психични способности или състояние по смисъла на чл. 47 ЗЗД. Ответникът се е позовал на данни от наказателното производство, но самото НОХД не е приложено изцяло по делото като доказателствен източник, а приетото споразумение, напротив, удостоверява виновно осъществено престъпление по транспорта. При това положение не е налице убедително доказване на обстоятелства, изключващи гражданската отговорност.

По иска за мораторна лихва съдът намира следното.

От твърденията в исковата молба и от проектодоклада по делото се установява, че регресната покана е получена от ответника на *** г. Ищецът е дал срок за доброволно изпълнение и претендира забава, считано от *** г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда — *** г. След като задължението по регреса няма предварително определен падеж, ответникът изпада в забава след поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна по принцип, а претендираният размер от 2 427.91 лв. (1 241,37 €) не е оборен с насрещно доказване. Ето защо искът следва да бъде уважен и в тази част.