Решение № 3198 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3198 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100507855 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ч. срещу решение № 2701/29.03.2022 г., постановено по гр. дело № 33099/2021г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 233, изр. 2 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца „У..БГ“ ЕООД сумата от 550 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за наем, сключен на 11.09.2020 г. по искане на ответника като наемател, отнасящ се за имот, представляващ ап. № 58, находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -02.02.2021 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 340 лева, представляваща обезщетение за извършен ремонт на счупен плот на готварска печка в имота, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6308/2021 по описа на СРС, ГО, 40 състав.

В жалбата се прави оплакване, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи факта на повредата – счупения плот на готварска печка, нито автентичността на положения върху представения по делото двустранен протокол от 14.09.2020 г. подпис. На следващо място, сочи, че първата инстанция не е взела предвид, че подписването на приемо- 1 предавателния протокол от 11.09.2020 г. е станало извън процесния имот, което е препятствало възможността на страните да направят забележки относно състоянието на предадената вещ. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна Ивайло Атанасов, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца „У..БГ“ ЕООД се установява от представеното по делото заверено копие на договор за У. на недвижими имоти от 21.11.2016 г., по силата на който е възникнало мандатно правоотношение между дружеството в качеството на довереник и трето за спора лице Й.Ш.М. в качеството на доверител. Търговецът е приел да управлява от името и за сметка на доверителя посредством отдаване под наем процесния имот, а именно апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ****, срещу възнаграждение в размер на разликата между получените наеми и месечния доход от 400 лева, както и годишна такса в размер на 50% от договорения месечен наем.

В производството пред Софийски градски съд не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 11.09.2020 г., по силата на който „У..БГ“ ЕООД е предоставило на ответника И. Ч. за временно и възмездно ползване горепосочения недвижим имот. Уговорената месечна наемна цена била в размер на 550 лева, платима до 1-во число на текущия месец, като плащането следвало да бъде осъществявано през сайта на дружеството. Наемното правоотношение било срочно – с действие на договора от 11.09.2020 г. до 31.08.2021 г.

Съгласно чл. 10 от договора за наем наемодателят се е задължил да отстранява за своя сметка всички повреди, които не са причинени от наемателя и не се дължат на обикновено ползване на наетия имот. За сметка на наемателя били разходите по отстраняване на всички дребни повреди, които се дължат на обикновено ползване и амортизация на жилището. В чл. 15 било предвидено, че наемателят дължи обезщетение в пълен размер на нанесените вреди, причинени от него или друго лице, с изключение на вредите, причинени в резултат на естествено износване. При прекратяване на договора имотът следвало да бъде върнат в същото състояние, в което е бил предаден, като се отчете обичайното изхабяване. За предаването на имота от наемодателя на наемателя, респ. от наемателя на наемодателя, както и относно състоянието на вещта, следвало да се състави приемо-предавателен протокол. Страните се договорили, че наемателят дължи неустойка в размер на един месечен наем, платим през сайта на дружеството, ако договорът бъде прекратен по желание на наемателя или по причини, за които последният е отговорен, преди изтичане на срока на договора.

2

На 11.09.2020 г., страните подписали приемо-предавателен протокол, в който било посочено, че имотът е предаден почистен, без забележки и след освежително боядисване, като било описано състоянието на настилки, обзавеждане и инвентар на имота. Видно от съдържанието на документа, в кухненския бокс на жилището имало 1 бр. готварска печка марка „Indesit“ и 4 бр. кристални котлони. В приемо-предавателния протокол изрично било предвидено, че в рамките на 24 часа наемателят има право да уведоми наемодателя за наличието на скрити недостатъци.

Не е спорно между страните, че по искане на наемателя договорът за наем е прекратен на 14.09.2020 г. При предаване на вещта била установена повреда по керамичния плот на готварска печка марка „Indensit”. Разходите по ремонта на вещта в размер на 340 лева били поети от „У..БГ“ ЕООД – обстоятелство, което се установява и от представените по делото заверени копия на констативен протокол от 21.09.2020 г. и фактура от същата дата.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от СРС. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата за установена от районния съд фактология. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. С оглед съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във въззивната жалба, втората инстанция следва да обсъди оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилността на обжалвания съдебен акт.

3

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 231, ал. 1 ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено потребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива са за сметка на наемателя.

Нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Следователно вината на наемателя се предполага до доказване на противното. В негова тежест е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина, т.е. да проведе обратно доказване.

Спорен в настоящото производство е въпросът относно това какво е било състоянието на кухненския уред при предаване на вещта от наемодателя и при връщане на вещта от наемателя на наемодателя.

За установяване на това обстоятелство в момента на предаването на вещта от наемодателя на наемателя ищецът е представил като писмено доказателство двустранен приемо-предавателен протокол, чиято автентичност не е оспорена от страните, в който е отразено, че към 11.09.2020 г. (датата на сключване на договора за наем на процесния недвижим имот) вещта е предадена без забележки. По делото не са направени твърдения, нито са ангажирани доказателства наемателят да е възразил относно състоянието на жилището в уговорения между страните 24-часов срок, считано от подписване на документа. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е наета, т.е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова.

Обстоятелството, че наемателят не е положил дължимата грижа, като не е проверил какво е фактическото състояние на жилището към момента на подписване на протокола, както и в следващите 24 часа, обуславя приложение на законовата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние.

При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета – арг. от чл. 230, ал. 1 ЗЗД, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от негови действия или от лица от неговото домакинство или неговите пренаематели. Без значение за отговорността на ответника на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е обстоятелството, че не са представени доказателства за фактическо ползване на вещта от наемателя за периода от момента на предаване на държането от наемодателя до момента на връщане на вещта от наемателя.

За установяване състоянието на наетия имот към момента на прекратяване на договора за наем е представен приемо-предавател протокол, положеният подпис върху който своевременно е бил оспорен от ответника. В откритото пред СРС производство по чл. 193 ГПК ищецът не е успял да докаже автентичността на частния документ, поради което същият не следва да се ползва от съда при формиране на изводи относно обстоятелствата от предмета на доказване. Фактът на повредата обаче се установява от събраните по делото 4 гласни доказателствени средства. Твърденията на свидетеля Г.В. (служител на дружеството), преценени по реда на чл. 172 ГПК, че при освобождаване на имота е констатирал повреда на керамичния плот на готварската печка, се потвърждават от показанията на свидетеля Ц.В.

(познат на наемателя), доколкото последният заявява, че ответникът му е споделил, че при предаване на имота се установило, че нещо било счупено. На следващо място, стойността на извършения ремонт на керамичния плот се доказва от писмените доказателства по делото – констативен протокол във връзка с извършен ремонт и фактура – и двете съставени на 21.09.2020 г.

С оглед презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят отговаря за повредите, възникнали в периода от сключване на договора за наем и предаване на имота до връщане на вещта от наемателя. В настоящия случай ответникът не е ангажирал достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да може се направи обоснован извод, че вредите не се дължат на причина, за която той отговаря. Показанията на свидетеля Вачев не могат да формират стабилна доказателства маса, въз основа на които да се отрече достоверността на останалите доказателствени източници. Същите не съдържат конкретна информация за състоянието на жилището в нито един момент от съществуването на наемното правоотношение. Свидетелят не е посещавал апартамент в периода от сключване на договора за наем до момента на неговото прекратяване и връщане на вещта от наемателя.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a043775-116d-437e-b9e6-a85a420efa8c