Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 507 от 04.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4308/2025
Вид
Определение № 507
Подписан
04.02.2026
Състав
Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. София, 04.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Частно касационно гражданско дело № 20258003104308 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726 /09.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8585 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 20119643 /01.04.2024 г. по гр.д. № 2192 /2020 г. на Софийския районен съд, с което първоинстанционният съд е отказал да конституира жалбоподателката на основание чл.227 от ГПК като наследник по закон на починалата ищца С. В. В. като страна по делото, в което се разглежда иск за развод по чл.49, ал.1 СК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е отказал конституирането на жалбоподателката в качеството и на наследник по закон на починалата ищца (нейна майка) като страна по делото по иск по чл.49, ал.1 СК (за развод поради разстройство на брака), доколкото същото е било с предмет само и единствено прекратяването на брака и е налице изрично искане на ищцата към съда да не се произнася по въпроса за вината.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК в актуалната и редакция от ДВ, бр. 8 от 2017 г.: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни (граждански) дела по брачни искове.

Искът по чл.49, ал.1 СК е брачен съгласно законовата дефиниция по чл.318 ГПК.

1

Въззивните решения по такъв иск (брачен иск за развод) са изключени от касационен контрол.

А съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК в редакцията и от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Следователно обжалваното по настоящото дело въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. То е окончателно, независимо че в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС.

С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба срещу такова определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея частно производство следва да бъде прекратено.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частната жалба на М. Т. Д. срещу определение № 15726 /09.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8585 /2024 г. на Софийския градски съд и прекратява производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано от жалбоподателя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2