Определение № 507 от 04.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4308/2025
- Вид
- Определение № 507
- Подписан
- 04.02.2026
- Състав
- Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507 гр. София, 04.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове:
Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Частно касационно гражданско дело № 20258003104308 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726 /09.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8585 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 20119643 /01.04.2024 г. по гр.д. № 2192 /2020 г. на Софийския районен съд, с което първоинстанционният съд е отказал да конституира жалбоподателката на основание чл.227 от ГПК като наследник по закон на починалата ищца С. В. В. като страна по делото, в което се разглежда иск за развод по чл.49, ал.1 СК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е отказал конституирането на жалбоподателката в качеството и на наследник по закон на починалата ищца (нейна майка) като страна по делото по иск по чл.49, ал.1 СК (за развод поради разстройство на брака), доколкото същото е било с предмет само и единствено прекратяването на брака и е налице изрично искане на ищцата към съда да не се произнася по въпроса за вината.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК в актуалната и редакция от ДВ, бр. 8 от 2017 г.: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни (граждански) дела по брачни искове.
Искът по чл.49, ал.1 СК е брачен съгласно законовата дефиниция по чл.318 ГПК.
1
Въззивните решения по такъв иск (брачен иск за развод) са изключени от касационен контрол.
А съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК в редакцията и от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Следователно обжалваното по настоящото дело въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. То е окончателно, независимо че в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС.
С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба срещу такова определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея частно производство следва да бъде прекратено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане частната жалба на М. Т. Д. срещу определение № 15726 /09.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8585 /2024 г. на Софийския градски съд и прекратява производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано от жалбоподателя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2