Решение № 4571 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4571 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100504716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1342/24.01.2024 г. по гр. д. № 1505/2023 г. на Софийски районен съд, 120-и състав, са отхвърлени предявените от Д. Р. Б., ЕГН **********, Р. И. Б., ЕГН **********, и П. И. Б., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците, в качеството си на наследници на И.Г.

Б., не дължат на ответника сумата в общ размер на 42 856,95 лева, по 14 285,65 лева за всеки от ищците, от които 7 543,46 лева – главница, 4 755,76 лева – неолихвяеми вземания и 522,05 лева – присъдени разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.01.2015 г. по ч. гр. д. № 27/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д..

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищците Д. Р. Б., Р. И. Б. и П. И. Б.. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Релевирано е възражение за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, тъй като не са били дадени указания на ищците, че не сочат доказателства за факти, които следва да докажат, както и че неправилно с решението са приети за недоказани обстоятелства, за които не е била разпределена доказателствена тежест.

1

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил основанието, на което ищците основават претенцията си за недължимост на процесните суми. Сочи се, че съдът е стигнал до погрешен извод, че наследодателят на ищците е солидарен длъжник, а не поръчител по задължението. Обръща се внимание, че средствата по отпуснатия кредит са усвоени изцяло от кредитополучателя „ВИП СИСТЕМИ“ ООД. Сочи се, че въпросното дружество е било заличено от търговския регистър, след като по отношение на него е било влязло в сила решение за обявяване на неплатежоспособността му и прекратяване на производството по несъстоятелност, които обстоятелства не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Поддържа се, че със заличаването на дружеството-кредитополучател на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ вземането на банката е било погасено, вследствие на което е отпаднало и задължението на наследодателя на ищците в качеството му на солидарен длъжник по договора за кредит. Заявява се, че заличаването на дружеството-кредитополучател и последиците от това са нови обстоятелства, настъпили след издаването на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист. Сочи се, че изводите на СРС за липса на доказателства за висящо изпълнително дело са необосновани, защото по делото е налично удостоверение от 28.01.2021 г., издадено от ЧСИ С.Д.. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Юробанк България“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата с аргументи, че заличаването на кредитополучателя от търговския регистър не води до отпадане на отговорността на солидарните длъжници, предвид което моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Въззивният съд не установи да са допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото.

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищците в качеството им на наследници на И.Г. Б. не дължат сумата в общ размер на 42 856,95 лева, по 14 285,65 лева за всеки от ищците, от които 7 543,46 лева – главница, 4 755,76 лева – неолихвяеми вземания и 522,05 лева – присъдени разноски, за които 2 вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.01.2015 г. по ч. гр. д. 27/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д..

По така предявените искове правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищците, че е в тяхна тежест да докажат, че в периода след издаване на процесното изпълнително основание са настъпили факти, които са погасили вземането на ответника спрямо наследодателя на ищците в качеството му на солидарен длъжник.

Въззивният съд вече е имал повод да се произнесе по този въпрос в определението си по чл. 267 ГПК, като се придържа към изложените в него мотиви. В допълнение към тях и в отговор на оплакванията, формулирани с въззивната жалба, следва да се отбележи, че не е била налице необходимост от даване на указания на ищците, че не сочат доказателства за твърдени от тях факти. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането на ответника се е погасило спрямо наследодателя на ищците след издаване на заповедта за незабавно изпълнение поради заличаването на дружествотокредитополучател. В тази връзка са били ангажирани писмени доказателства по отношение на производството по несъстоятелност, проведено спрямо кредитополучателя „ВИП СИСТЕМИ“ ООД, които са били посочени като приложение към исковата молба и са били представени с нея.

От писмените доказателства по доказателства по делото се установява, а и не се спори между страните, че са се осъществили следните факти:

От удостоверение за наследници с изх. № ГРАО004036/23.10.2019 г. се установява, че И.Г. Б. е починал на 16.10.2019 г., като е оставил за свои законни наследници Д. Р. Б., Р. И. Б. и П. И. Б..

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 17 от 20.01.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 27/2015 г. по описа на РС-Смолян, е разпоредено длъжниците „ВИП СИСТЕМИ“ ООД, ЕИК 120599487, И.Г. Б., ЕГН **********, и Д.Н.К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „АЛФА БАНК“ АД, ЕИК 831694000, сумата от 24 477,98 лв., дължима по договор за кредит продукт „Алфа бърз кредит“ за лица на свободна практика и малки фирми № 376-232/26.02.2010 г., Анекс № 1/19.05.2011 г. и Анекс № 2/27.05.2011 г., от която: 22 630,39 лв. – просрочена главница, 1 024,00 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 19.07.2014 г. – 15.12.2014 г., 440,38 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 19.08.2014 г. – 12.01.2015 г., 20,00 лв. – просрочена такса за обслужване на заемна сметка за периода м.август 2014 г. – м.ноември 2014 г., 363,21 лв. – платени разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 566,16 лв. – разноски по делото, от които: 489, 56 лв. за държавна такса и 1 076,60 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 24.01.2015 г., по който е предприето принудително изпълнение по изп. д. № 270/2015 г. по описа на ЧСИ П.М., а впоследствие – по изп. д. № 115/2019 г. по описа на ЧСИ 3

С.Д..

Противно на възприетото на първоинстанционния съд, видно от съдържанието на удостоверение с изх. № 1705/28.01.2021 г. на ЧСИ С.Д., рег.

№ 917 към КЧСИ, район на действие ОС-Смолян, се установява, че изп. д. № 115/2019 г. продължава да е висящо, като длъжници по него са ищците в настоящото производство, конституирани на мястото на И.Г. Б. като негови наследници, а взискател е правоприемникът на „АЛФА БАНК“ АД – „Юробанк България“ АД. В удостоверението е посочен актуалния към датата на издаването му размер на дължимите от тримата длъжници суми.

С определение № 3512/17.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1714/2015 г. по описа на ОС-Пловдив, влязло в сила на 17.07.2015 г., е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издадения изпълнителен лист по отношение на длъжника Д.Н.К..

С определение № 4/04.01.2016 г. по гр.д. № 998/2015 г. на РС-Смолян, влязло в сила на 08.04.2016 г., процесната заповед за изпълнение е обезсилена по отношение на длъжниците „ВИП СИСТЕМИ“ ООД и Д.Н.К., а издадения въз основа на нея изпълнителен лист е обезсилен по отношение на длъжника „ВИП СИСТЕМИ“ ООД.

По делото не се спори, а и се установява от представените с исковата молба документи, че с решение № 533/11.12.2017 г. по т.д. № 66/2017 г. по описа на ОС-Смолян, влязло в сила на 23.12.2017 г., по отношение на „ВИП СИСТЕМИ“ ООД е открито производство по несъстоятелност.

Впоследствие с влязло в сила решение № 7/07.01.2019 г. по т.д. № 66/2017 г. по описа на ОС-Смолян на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност с длъжник „ВИП СИСТЕМИ“ ООД е прекратено поради липсата на искане за възобновяването му в срока по чл.

632, ал. 2 ТЗ. Въз основа на решението дружеството е било заличено от търговския регистър.

Така установените по делото факти обуславят следните правни изводи:

По делото е безспорно между страните, че съществуването на процесното вземане на ответника спрямо наследодателя на ищците И.Г. Б. е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 17 от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. № 27/2015 г. по описа на РС-Смолян.

Въззивният съд намира, че доводите на ищците, че техният общ наследодател И.Г. Б. е бил поръчител по вземането на ответника, а не солидарен длъжник, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство.

Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на субективното материално право към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, чиито обективни предели обхващат юридическите факти, от които спорното правоотношение произтича, съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото правно естество (правна квалификация). Изложеното принципно положение е изведено в трайно установената практика на ВКС определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о.;

4 определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о.; определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г. о. В този смисъл въззивният съд приема, че И.Г. Б. е солидарен длъжник по процесното вземане на „Юробанк България“ АД така, както е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, и намира, че е безпредметно да се разсъждава дали наследодателят И. Б. е поръчител или солидарен длъжник, доколкото това обстоятелство касае съществуването на вземането към момента на установяването му с изпълнителното основание, а не е ново обстоятелство, което да подлежи на разглеждане в производство по иска с правно основание чл. 439 ГПК.

Правопогасяващото възражение, на което ищците основават претенцията си за недължимост на процесните вземания, почива на твърдения, че вземането на ответника спрямо кредитополучателя „ВИП СИСТЕМИ“ ООД е било погасено, като се сочи, че отговорността на солидарния длъжник в лицето на наследодателя на ищците е обусловена от съществуването на задължението на кредитополучателя, поради което с погасяването на последното е било погасено и задължението на солидарния длъжник, чиято отговорност според ищците има обезпечителен характер.