Решение № 48 от 30.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000328 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 79/25.10.2022 г. по т. д. № 77/2022 г. Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил предявения по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 и на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ иск от Национална агенция по приходите, гр.

София против „Консултинг-3“ ЕООД за установяване на привилегия на публични вземания, чиято поредност на удовлетворяване ищецът счита, че попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени чрез наложен запор по реда на ДОПК върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени на доверително управление, с постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново изх. № С18000-0220035740/04.06.2018 г., вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ по партидата на длъжника под № 2022011402838, които вземания са в общ размер на 256434,60 лв., от които: главници – 134316,98 лв. и законни мораторни лихви в размер на 122117 лв., и са включени като непривилегировани в одобрен от съда по несъстоятелността по т.д. № 136/2021 г. на ВТОС списък на приетите 1 вземания, като неоснователен.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Национална агенция по приходите, с която са направени оплаквания за неговата неправилност. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ предвижда правото на предпочитателно удовлетворяване на вземания, обезпечени както със залог или ипотека, така и със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ от получената сума при реализацията на обезпечението. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОЗ изрично е посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е и запора върху имущество по чл. 4 ЗОЗ. Според жалбоподателя волята на законодателя за създаване на привилегия е ясна, като тази привилегия не съществува, докато търговецът не е в открито производство по несъстоятелност. Не се споделя тълкуването на първостепенния съд на разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ, съобразено с нормата на чл. 724 ТЗ. Не се споделя и съображението, че вписания по реда на ЗОЗ запор след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, не дава право на предпочитателно удовлетворяване, тъй като обезпечителната мярка е наложена с постановление от 04.06.2018 г. – преди датата на решението и с оглед на това, че вписването не е елемент от фактическия състав на налагането й, няма пречка то да бъде извършено впоследствие.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба – несъстоятелният търговец, и синдикът, не са заели становище.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от Национална агенция по приходите против „Консултинг-3“ „ООД – в несъстоятелност и синдикът на „Консултинг-3“ ЕООД – И. Манолов за приемане за установена поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в размер на 256434,60 лв., от които: главници – 134316,98 лв. и лихви – 122117,62 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Консултинг3“ ЕООД, като обезпечени със запори, наложени с постановление № С180004022-0035740/04.06.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, вписано в Централния регистър на особените залози по партидата на длъжника в ЗРОЗ под № 2022011402838.

Изложени са обстоятелства, че с Решение № 69/30.12.2021 г. по т.д.

№ 136/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново е обявена неплатежоспособността на „Консултинг-3“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е вписано в Търговския регистър под № 20220104165452. Изготвен е списък на приетите вземания, между които и публични вземания, предявени от НАП с молба от 03.02.2022 г. В срока по чл. 690 ТЗ НАП е депозирала възражение срещу списъка на приетите вземания, като е направено искане да бъде променена поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за публични вземания в общ размер на 256434,60 лв., от които: главници – 134316,98 лв. и лихви – 122117,62 лв., като обезпечени със запори, наложени с постановление изх. № С180004-022-0035740/04.06.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, вписано в Централния регистър на особените залозипод № 2022011402838. С Определение № 84/28.04.2022 г., постановено по т.д. № 136/2021 г. на ВТОС съдът по несъстоятелността е разгледал подаденото от Агенцията възражение, като го е оставил без уважение и е одобрил списъка във вида, в който е изготвен от синдика. Ищецът счита, че за обезпечаване събирането на 3 публични вземания, установени със съответните изпълнителни основания, с постановление изх. № С180004-022-0035740/04.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични вземания на държавата срещу длъжника, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2022011402838. С оглед на това, НАП счита, че има право на предпочитателно удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, за което предявява настоящия иск.

Ответникът „Консултинг-3“ ЕООД – в несъстоятелност не заема становище.

С отговора на исковата молба временният синдик на „Консултинг-3“ ЕООД И. Манолов заема становище за недопустимост на иска, тъй като нормите на чл. 694 ТЗ не предвиждат искове за установяване на привилегии на кредитори с приети вземания. Счита същият и за неоснователен, тъй като вписването в ЦРОЗ е извършено на 14.01.2022 г., след датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност.

С обжалваното решение съдът е извършил поправително тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като я е съпоставил с разпоредбите на ЗОЗ и ДОПК и е приел, че с тази норма не се въвежда привилегия при разпределянето на средства от получена сума при реализация на обезпечението. Освен това, вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ е след датата на открИ.е на производство по несъстоятелност, поради които съображения предявеният иск е отхвърлен.

Фактическата обстановка не е спорна по делото и се подкрепя от приложените писмени доказателства – с Решение № 69/30.12.2021 г. по т.д. № 136/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново е открито производство по несъстоятелност на „Консултинг-3“ ЕООД.

С молба от 03.02.2022 г. Национална агенция по приходите, гр.

София е предявила публични вземания в общ размер на 256434,60 лв., от които: главници – 134316,98 лв. и лихви – 122117,62 лв.

За обезпечаване на тези вземания на държавата срещу дружеството са наложени обезпечителни мерки с постановление изх. № С180004-0220035740/04.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В.

4

Търново – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в посочените в постановлението банки.

Запорът на това имущество е вписан в Централния регистър на особените залози на 14.01.2022 г. – издадени удостоверения от ЦРОЗ.

В изготвения от синдика на „Консултинг-3“ ЕООД списък на приетите вземания, вземането на НАП е прието като необезпечено.

С Определение № 84/28.04.2022 г. по т.д. № 136/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново е оставено без уважение възражението на Национална агенция по приходите, гр. София, с което по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ претендира списъкът с приети вземания да бъде коригиран, като спрямо вземането на НАП бъде признато обезпечение – запор върху банкови сметки на неплатежоспособното дружество, вписан по реда на ЗОЗ, и поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като неоснователно, и е одобрен списъкът на приетите вземания без промяна.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване поредността на удовлетворение на вземане, различна от приетата с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, който иск е допустим по арг. от чл. 726, ал. 2 ТЗ. Предмет на иска е съществуването на привилегията, като ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е предявил вземане, обезпечено със запор, вписан по реда на Закона за особените залози. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, възникнали до открИ.ето на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението.

Текстът поставя обезпечените вземания, които обезпечения им придават привилегирован характер, наред с вземанията с наложен запор или възбрана, като вид обезпечителни мерки, имащи предназначението да запретят разпореждането от страна на длъжника с вещта, спрямо която е предприето принудително изпълнение, с допълнителното изискване същите да бъдат 5 вписани по реда на ЗОЗ. Това налага тълкуване на нормата, съобразно принципните положения, заложени в ГПК, ЗОЗ и ДОПК. Тук следва да се отбележи, че възбрана по реда на ЗОЗ е недопустимо да се вписва /чл. 4 ЗОЗ/.

Освен това, вписването по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочитателно от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Освен това, следва да се отчете и целта на вписване на обезпечителните мерки, а именно да се осуети пристъпване към принудително изпълнение от заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Изводът, че текстът на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не създава право на предпочитателно удовлетворение на взискателя с наложен и вписан запор, се подкрепя и от нормата на чл. 724 ТЗ, регламентираща удовлетворяването на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, без да е посочен кредитор с вписан запор или възбрана. Това становище е застъпено в Определение № 519/15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г., І Т.О. на ВКС, Определение № 238/10.05.2021 г. по т.д. № 1597/2020 г., ІІ Т.О. на ВКС, Определение № 50492/26.09.2022 г. по т.д. № 1209/2021 г., І Т.О. на ВКС, Определение № 155/28.03.2022 г. по т.д. № 979/2021 г., І Т.О. на ВКС.