Решение № 4143 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110163097 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „"Т.С".“ ЕАД излага, че в периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. доставил в топлоснабден имот – ап. **** находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, бл. *****, вх. Г, с аб.

№ ******, топлинна енергия на стойност 3 333.76 лева. Дължима била и цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. на обща стойност 37.17 лева. Поради незаплащане на главниците за периода от 15.09.2019г. до 26.10.2021г. се дължало обезщетение за забавата в размер на 569.10 лева върху главницата за ТЕ и 8.11 лева – върху главницата за дялово разпределение за периода на забавата от 01.12.2018г. до 26.10.2021г. За горните задължения ответниците отговаряли поравно, както следва: за по 1/6 част като собственици на имота и поравно за 4/6 части – като наследници на ЗДР. М. Д., по силата на учреденото й вещно право на ползване върху 4/6 ид.ч. от имота. Ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят поравно горните суми, ведно със законна лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 04.11.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски за производството.

Ответниците Л. ТР. Т. и ЗЛ. ТР. Д. в срока по чл. 131 ГПК депозират писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете. Излагат, че не били обвързани от валидна облигационна връзка с ищеца – не били носители на правото на собственост върху имота, нито на вещно право на ползване. Не оспорват отчетените количества ТЕ и нейната стойност. Не оспорват и размера на така начислената лихва за забава, но оспорват основанието за начисляването й, както и правното основание за 1 начисляване на суми за дялово разпределение. Възразяват за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.12.1998г. се установява, че на същата дата Т.И.Д. и ЗДР. М. Д. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № **** находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника-западен район“, бл. *****, вх. Г, ет. 1. Същият, видно от представеното по делото удостоверение от ГИС-София от 13.09.2012г. има следния актуален административен адрес: гр. София, ж.к. „И.“, бл. *****, вх. Г. След смъртта на съпруга си Т.И.Д., настъпила на 15.06.1991г., видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том LLVII, дело № 22814/1992г. на Е.Д. – I Нотариус при Софийска нотариална служба към Втори Районен съд, се установява, че на 30.12.1992г. ЗДР. М. Д. се разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от същия имот в полза на ответника ЗЛ. ТР. Д., запазвайки си пожизнено безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. Обстоятелството, че ЗДР. М. Д. била носител на пожизнено учредено й вещно право на ползване върху имота не е оспорено от ответниците в нито един етап от развитието на производството по делото. Установява се от служебно изготвената по делото справка, че ЗДР. М. Д. починала на 15.03.2021г., като оставила за свои законни наследници своите две дъщери – ответниците Л. ТР. Т. и ЗЛ. ТР. Д..

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. документ за извършен 2 отчет от 07.06.2020г., извлечение от сметка за аб. № ******, съобщения към фактури, и др. се установява, че процесната сграда в режим на етажна собственост през процесния период била топлоснабдена.

Предвид цитираната по-горе норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ наследодателят на ответниците ЗДР. М. Д. , като носител на вещното право на ползване върху имота за прехвърлените от нея със сделката, обективирана в нотариалния акт от 30.12.1992г., 4/6 ид.ч. от правото на собственост, през процесния период била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. За същите 4/6 части от цената на доставената топлинна енергия, представляваща задължение на оставеното от ЗДР. М.

Д. наследство, ответниците, като законни наследници на своята майка, отговарят поравно. За останалите по 1/6 част от задължението за цена на доставена топлинна енергия през процесния период, ответниците отговарят като собственици на имота.

Само за пълнота на изложението съдът упоменава, че преписи от исковата молба по делото ответниците са получили лично на същия адрес - гр. София, ж.к. „И.“, бл.

*****, вх. Г, ет. 1, ап. **** предвид на което съдът приема, че и към процесния период, те били собственици на имота, както следва – 1/6 ид.ч. за Л. ТР. Т. и 1/6 ид.ч. за ЗЛ. ТР.

Д. – по наследство и 4/6 ид.ч. за ответника ЗЛ. ТР. Д., придобити по силата на възмездната сделка, обективирана в нотариалния акт от 30.12.1992г. (т.нар. „гола собственост“, поради обременяването й с пожизнено учреденото на прехвърлителя ЗДР. М. Д. вещно право на ползване.).

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвърз али наследодателя на ответниците ЗДР. М. Д., и ответниците, и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява наследодателя на ответниците ЗДР. М. Д., или ответниците, да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между ищеца и наследодателя на ответниците ЗДР. М. Д., и самите ответници, за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са доводите на ответниците, че липсвал договор между ФДР и ЕС в гр. София, ж.к. „И.“, бл. *****, вх. Г и вх. Д, предвид представения по делото такъв и доказателства за извършвано именно от „Т.С.“ ЕООД теплинно счетоводство.

3

При доказателствена тежест за ответниците да установят фактите, на които основават възраженията си /чл. 154, ал. 1 ГПК/, по делото не са ангажирани никакви доказателства за това страните да са прекратили договора. Поради това съдът намира дяловите разпределения да са извършени от оторизирано дружество.

Ответниците са заявили и общо възражение за липсата на узаконяване и пускане в експлоатация на абонатната станция. Същото е относимо към предмета на делото единствено в частта за изправността на монтираните в абонатната станция уреди, като узаконяването на конструкцията на сградата е без значение.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. формуляр за извършен отчет от 07.06.2020г., протоколи за неосигурен достъп, извлечение от сметки за аб. № ******, изравнителни сметки, и съобщение към фактура № 0106480158/31.07.2019г., и обща фактура № 10005518248/31.07.2020г. неоспорени от страните, както и от изричното признание на ответниците, че не оспорват отчетените количества топлинна енергия и начислената стойност, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г., на обща стойност 3 333.76 лева.

С отговора на исковата молба ответниците своевременно са въвели възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по 4 правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба съда на 04.11.2021г. Така необхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след 04.11.2018г.

Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. За частта от исковия период, а именно от м.05.2018г. до м.08.2018г. давността за фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.09.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.09.2018г., т.е. 14.11.2018г. Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна консумация през периода до 31.08.2018г., вкл., са погасени по давност, а изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния период от 01.09.2018г. до 30.04.2020г.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a024960-b56a-4a6a-a309-ced6115f0c2a