Решение № 1126 от 11.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501996 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба депозирана от Р. Г. А. с ЕГН-***, чрез процесуалния му представител адв.И. Г. против отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20128210401973 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане върху молба с вх.

№29685/11.05.2023г. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години в периода от 20.01.2015г. до 24.04.2017г.. Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът реши спора по същество като удовлетвори молбата на длъжника ведно със законните последици.

Ответникът по жалбата – взискателят в изпълнителното производство Агенция за събиране на вземанията ЕАД изразява становище за неоснователността на жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане върху молба с вх.№29685/11.05.2023г., с което ЧСИ Петко Илиев е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК т.е налице е акт подлежащ на 1 съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на

06.11.2012г по молба на взискателя Агенция за събиране на вземанията ООД с правоприемник Агенция за събиране на вземанията

ООД ЕАД с ЕИК 203670940, на основание издаден в полза на Агенцията изпълнителен лист от 11.10.2012г. от ПРС въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №9786/08.10.2012г. по ч.гр.д.№15163/2012г. на ПРС срещу двама солидарни длъжници А. Д. Г. и настоящия жалбоподател Р. Г. А. с ЕГН-****, за събиране на парично вземане .

По повод постъпила молба с вх.№29685/11.05.2023г за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция депозирана от Р. Г. А. с ЕГН-***, е постановен отказ от съдебния изпълнител Петко Илиев, с мотиви, че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.

Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса.

2

Жалбоподателят твърди, че срещу него, в качеството му на длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години в периода - от 20.01.2015г. до 24.04.2017г.

Видно от данните по делото, на 23.01.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя. На дати 19.02.2015; 13.03.2015г.; 03.04.2015г.;

15.05.2015г.; 18.05.2015г.; 04.08.2015г.; 01.12.2015г. / стр.199 до стр.204 том първи от изп.д./ по изпълнителното дело са постъпвали суми от наложен запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник на жалбоподателя - А. Д. Г.. На 23.01.2017г. е изготвено разпределение на постъпилите суми по изпълнителния лист, а на 18.05.2017г. е наложен запор върху всички вземания на жалбоподателя в Първа Инвестиционна банка Ад и Обединена Българска Банка АД, а на 19.05.2017г. е наложен запор върху вземанията на жалбоподателя в СИБанк ЕАД.

Съобразно правилата на солидарността, кредиторът може да иска изпълнение на цялото вземане от когото и да е от двамата длъжници съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД, като изпълнението на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 ЗЗД. Тъй като е налице единна престация, когато един от солидарните длъжници изпълни, се погасяват и задълженията на всички останали.

Единството на престацията - предмет на изпълнението , обуславя извода, че не е необходимо взискателят да иска извършването на изпълнителни действия срещу всеки един от солидарните длъжници, за да поддържа съществуването на изпълнителното производство. Ето защо съдебната практика приема, че удовлетворяването на взискателя чрез осъществяване на отделни изпълнителни способи спрямо имуществото на един от солидарните длъжници, има действие по отношение на останалите съдлъжници.

В конкретният случай, действително в периода от 23.01.2015г. до 23.01.2017г. по отношение на настоящия жалбоподател не са предприемани изпълнителни действия, но такива са предприемани в този период по отношение на солидарния му съдлъжник, поради което и доколкото предприети действия спрямо съдлъжника са удовлетворявали вземането на кредитора, то съдът приема, че осъществяване на отделни изпълнителни способи спрямо имуществото на другия солидарен длъжник има действие и по отношение на жалбоподателя..

Гореизложеното обосновава извода, че взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, включително и през процесния период - 20.01.2015г. до 24.04.2017г., с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл.

3

Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Р. Г. А. с ЕГН-***, чрез процесуалния му представител адв.И. Г. против отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20128210401973 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане върху молба с вх.

№29685/11.05.2023г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4