Присъда № 47 от 06.08.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда № 47 от 06.08.2024 г. постановена по НОХД № 370/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково Против подсъдимия Е. Н. И., ЕГН**********, е повдигнато обвинение от РПХасково за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК - за това, че на 25.12.2021г. в гр.Хасково противозаконно повредил чужда движима вещ игрален автомат марка „Premier“ с фабричен № 207688, като унищожил „тъчскрийн“ сензорната му клавиатура „GEN.ST.VIP“, на стойност 1140 лв., собственост на „*****“ ЕООД гр.*****, ЕИК: 107565156, с управител Ц.Б.М. от гр.****.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин и подсъдимия следвало да бъде признат за виновен. Предлага наказанието му да бъде определено по реда на чл.54 от НК, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Пледира и за възлагане на отговорността за разноски в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият Е. Н. И. от град ****, призоваван на известните по делото адреси, не се явява, за да заяви становище по обвинението и да упражни правото си на лично явяване и защита. Същият не е открит на посочения адрес в гр.******, налице са данни, че същият е в чужбина, без да е известен адресът му там. Т.е. подсъдимият е променил своя адрес, без да уведоми съответния орган, както и местонахождението му в чужбина не е известно. След установяване на предпоставките по чл.269, ал.3 от НПК, съдебното производството пред първата инстанция по отношение на същия се разгледа и приключи по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“ от НПК – отсъствието на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия Е. Н. И. от град Хасково – адв. К. Я. от АК – Хасково счита, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Акцентира на специфичния характер на мястото на извършване на деянието – увеселително заведение – игрална зала и на осъществяваната хазартна дейност в него, които според него сочели на много по-малка обществена опасност на деянието, доколкото на такова място било нормално при загуба на пари хората и в състояние на афект да си изпуснат нервите. С оглед на този аргумент деянието следвало да се разглежда като случайно деяние или като маловажно такова, но не и такова, за каквото било повдигнато от обвинението. От друга страна, според защитника на подсъдимия, извършването на престъпното деяние било недоказано, тъй като свидетелите сочели различни периоди на извършването му, а доколкото подсъдимият бил посещавал и друг път игралната зала, недоказването на конкретен и ясен период на деянието водело до нарушаване на правото му на защита.

Защитникът пледира подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Хасковският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „****** стопанисвало игрална зала „******“, намираща 1 се в *********, където имало игрални автомати.

Подсъдимият Е. Н. И. от гр.****, ул.„******“, неколкократно посещавал гореописаната игрална зала. На 25.12.2021г. около 21:30 часа, същият отново отишъл в залата, където играел на два от игралните автомати. След като играл на хазартните автомати около 30 минути, той похарчил сумата от около 1000 лева. Въпреки, че не употребил алкохол в игралната зала, същият бил изнервен и сприхав поради това, че загубил голяма сума пари. Извикал крупието- св. Е. Д. Е., и поискал от него да го свърже с управителя на игралната зала, за да попита дали ще му дадат бонус за изхарчените от него пари. Св. Е. му отказал с аргумента, че игралната зала нямала политика да дава бонуси на клиенти на база изиграни сума пари, както и че няма да се обади на управителя, който не бил на работа по това време, тъй като вече било късно и не искал да го притеснява. Докато св.Е. разговарял с подс.И., последният на няколко пъти повторил, че щял да счупи игралния автомат.

Отказът на св.Е. да изпълни желанието му ядосало подс.И. и той с юмрук ударил сензорната тъчскрийн клавиатура на един от игралните автомати „Premier“ с фабричен № 207688, вследствие на което стъклото на сензорната тъчскрийн клавиатура „GEN.ST.VIP“ се пръснало и същата станала негодна за употреба по предназначението й. След което подсъдимият напуснал игралната зала, като действията му били заснети от охранителните камери в обекта, като тези действия се случили в около 22:00ч. на 25.12.2021г.

Св. Е. уведомил изпълняващия функциите на управител в обекта - св.Ц. И. Р. за повреденият от подс.И. игрален автомат, тъй като на 25.12.2021г. вечерта, последния не бил на работа. Тъй като счупената от подсъдимия сензорна тъчскрийн клавиатура „GEN.ST.VIP“ вече била негодна за употреба, тя била подменена с нова.

След този случай подсъдимият отново посещавал игралната зала, като уверявал управителя на игралната зала- св.Р., че ще възстанови стойността на счупената от него сензорна тъчскрийн клавиатура, но така и не я възстановил.

Видно от заключението на назначената по досъдебното производство съдебнооценителна експертиза, стойността на сензорната тъчскрийн клавиатура „GEN.ST.VIP“ към датата на деянието 25.12.2021г. възлизала на 1140,00 лева.

По досъдебното производство са били приобщени записите от монтираната в процесната игрална зала охранителна камера. Видно от заключението на назначена видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза, изготвена на база видеозапис с продължителност 13 сек. от камера за видеонаблюдение, монтирана в помещението на игралната зала, и копирани в записа данни за дата и час, на база лицево-идентификационното изследване и множеството общи и частни признаци, лицето на видеозаписа, което е заснето да удря с дясната си ръка игралния автомат, и лицето, дадено като образец, са едно и също- а именно – подсъдимият Е. Н. И..

Наблюдаваните в записа лица и действия са подробно описани от вещото лице в заключението. В съдебно заседание, при изслушването му в рамките на проведения разпит, вещото лице поддържа заключението и допълнително пояснява, че това, което е разпознато е и идентифицирано на базата на общи и частни белези.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите Ц. И. Р. и Е. Д. Е., от заключенията на назначените съдебно-оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали по 2 досъдебно производство №140/2022г. на РУ-МВР-Хасково, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото, които доказателства съдът възприе и кредитира по начин и в обем- описан по-долу.

В рамките на очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав крадитира като достоверно изложеното от страна на св. Е. Е., който се явява и пряк очевидец на разигралите се пред него събития. С изключение на определени детайли, същият има ясен спомен за разигралите се пред него събития, въпреки изминалия период от време и съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта относно времето и мястото, присъствието на подсъдимия в игралната зала, поведението му и нанесения от страна на подсъдимия удар по процесния игрален автомат, както и резултата от нанесения удар. Неговите показания са еднопосочни, логични и непротиворечиви, поради което и съдът няма причини да не ги кредитира като достоверни. Като такива съдът прие и показанията на св.Ц. И. Р., които и на неприсъстващ на събитието, също са логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия приобщен доказателствен материал по делото.

Същият категорично заявява, че именно подсъдимият е ударил с юмрук клавиатурата на игралния апарат, видял е видеозаписите, в последствие е разговарял с подс.И., който му е обещал да си плати счупения тъчскрийн екран.

Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимия, че е налице разминаване в свидетелските показания относно периода, в който е извършено деянието. Направеното от св.Е. уточнение в съдебно заседание за смътен спомен по отношение на някои детайли с оглед изминалия период от време и посочването на периода, през който същият е бил на работа на инкриминираната дата, не сочи на такова противоречие. Действително, св.Р. посочва, че около 22 часа е получил телефонно обаждане от св.Е. във връзка с разигралите се в игралната зала събития, но това не сочи на извод за разминаване с показанията на последния, който в дадените на досъдебното производство такива е посочил конкретно при ясен спомен за наскоро случилото се, че подсъдимият е посетил игралната зала около 21.30 часа, а около 22 часа той се обадил на управителя на обекта– св.Р.. Т.е.– няма никакво съмнение, че инкриминираната деятелност е осъществена именно в този период. Гласните доказателства в тази насока кореспондират напълно и с данните от приобщения към материалите по делото видеозапис от охранителна камера в игралната зала с вкопирани дата и час на заснетото, въз основа на който е изготвено заключението на назначената по делото видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, която съдът прие и напълно кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадена. От извлечените въз основа на видеозаписа фотоснимки, вложени като изображение и в самото експертно заключение, ясно се възприема датата и часът, на който същите са направени и същите напълно съответстват с посочените такива от свидетелите и то не само с посочените от тях.

Въз основа на така посочените доказателствени средства, следва еднопосочния и категоричен извод за безспорната установеност на датата и периода на извършване на деянието, поради което защитната теза на назначения служебен защитник на подсъдимия за недоказаност на деянието и нарушаване правото на защита на подсъдимия не намира опора в събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Следва да бъде отбелязано, че съществено разминаване по този въпрос не се наблюдава и при съпоставяне на горепосочените доказателствени средства.

3

Налице са ясни гласни доказателства в насока, че подсъдимият е имал намерение именно да счупи машината, доколкото ясно го е декларирал неколкократно пред св. Е., чиито показания в тази им част съдът не намира основание да не кредитира.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените изводи и относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Е. Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, поради следните съображения от правна страна:

Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими движими или недвижими вещи.

В конкретния случай, от събраните по делото данни на първо място безспорно е установен предметът на престъплението. Безспорно е установено, а и не се спори между страните, че процесната вещ - игрален автомат марка „Premier“ с фабричен № 207688 е движима вещ. Същата се явява чужда за подсъдимия такава по смисъла на чл.216, ал.1 НК, доколкото тя не е негова собственост, а е собственост на ощетеното юридическо лице „*****“ ЕООД гр.*****, ЕИК: 107565156. Същевременно вещта, предмет на престъпното физическо въздействие, притежава съответната безспорно установена по делото парична стойност.

На следващо място, престъплението по чл.216, ал.1 от НК е резултатно престъпление, очертано в закона чрез неговите престъпни последици, които могат да бъдат осъществени чрез две проявни форми – „повреждане“ и „унищожаване“, в зависимост от степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство. Съгласно Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК унищожаването е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за използването му, съобразно неговото предназначение. Повредата също засяга материалната субстанция на обекта, но при нея обаче само временно или частично се отнема възможността за използването на обекта.

Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a0223b5-3bb1-4c7c-aa74-1d22680ff193