Решение № 20 от 17.02.2023, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 44/2023
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 17.02.2023
- В сила
- 28.12.2025
- Състав
- Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Цитирани разпоредби
- чл. 10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Оряхово, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.В.К при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К Гражданско дело № 20231460100044 по описа за 2023 година
Делото е образувано по молба от Е. Д. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М, ул.“Люлин“ № 5 против Б. А. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М, ул.“Люлин“ № 5, с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Молителката сочи, че с ответника са съпрузи от 1985 г. и от брака си имат три деца – З.
Б.ова М., род 1986 г., М. Б.ова М., род. 1987 г. и Д. Б.ова М., род. 1991 г., които вече са омъжени и имат свои семейства. Сочи, че с ответника живеят само двамата в гр. М, заедно с внучето на най-малката им дъщеря Д., който е на 7 години. През всичките години на съпружеския им живот, са имали недоразумения, почти ежедневни скандали, често я гонил домът им, и молителката се налагало да живее временно при баща си. Връщала се при съпругът си след известно време, тъй като той я молел и обещавал, че повече няма да я тормози. През 1989 г. подала молба за развод, но я оттеглила заради на децата си и семейството.
През м. септември 2022 г. ответникът и нанесъл побой, защото молителката разрешила на съседа им М.В.Г. да отреже клоните на техния орех, които се намирали над неговата къща. Тогава молителката подала сигнал на тел.112, след което дошли полицаи, съставили протокол за предупреждение на ответника. След този случай съпрузите започнали да спят в различни стаи и почти не си говорели.
На 22 декември 2022 г. започнала приготовления за коледните празници, в кухнята където се намирал и ответникът. Двамата се скарали, като ответникът отново й нанесъл побой. След побоя се наложило молителката да бъде закарана в спешна помощ гр.Козлодуй, 1 където и била поставена инжекция. Когато се прибрала в къщи, ответникът започнал да я обвинява, че му е открадната пари, взел нейни служебни пари и не искал да и ги върне, отново възникнал скандал и тя се обадила на тел.112.
На следващия ден на 23 януари 2023 г. ответникът изключил помпата на парното и оставил молителката и внучето без отопление три дни.
Позовава се на последен акт на насилие от 02.02.2023 г. когато дъщеря им Д. занесла продукти и въглища за парното. Това ядосало ответника, който си бил в къщи и той започнал да обижда молителката, като я наричал „боклук“, казал и че иска развод. Това станало повод за поредния скандал между двамата, като ответникът започнал да я удря по главата и да и дърпа телефона. Молителката отново подала сигнал на тел.112 и поискала съдействие от полицията. Когато дошли полицаите, те съставили предупредителен протокол на ответника и си отишли.
Молителката иска от съда на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена заповед, като бъдат постановени предвидените в чл.5 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки за срок от 18 месеца.
В подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.
Приета е справка за съдимост на ответника.
Изслушани са показанията на свидетели.
В съдебно заседание молителката лично поддържа молбата за защита от домашно насилие.
Ответника редовно призован, се явява лично и с адв.В. В. – АК Враца, като отрича да е извършил акт на домашно насилие и отрича да я е обиждал и удрял.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че молителката и ответника са съпрузи от 1985 година.
От представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява изложеното в молбата на молителката, че на 02.02.2023 г. ответникът започнал да обижда молителката, като я наричал „боклук“, както и че вече ще се развеждат, и я ударил по главата.
Тези твърдения не бяха оборени по никакъв начин от ответника.
По делото са приети Преписка № 309р-12857/2022 г. и № 309р-1736/03.02.2023 г. по описа на РУ Оряхово и Протоколи за полицейско предупреждение, от които е видно, че по повод сигнали на молителката Е. Д. М. на 15.09.2022 г., и на 02.02.2023 г. е извършена проверка в домът им в гр. М на ул.“Люлин“ № 5 въз основа на която на ответника Б. А. М. са съставени протоколи за полицейско предупреждение съгласно чл. 65 ЗМВР, като същият е предупреден да не се саморазправя, да не отправя закани и заплахи, да не обижда и клевети лицето Е. М. и спорните въпроси да решават по законоустановения ред. В представените сведения от ответника, същия сочи, че на 15.09.2022 г. молителката станала агресивна и започнала да отправя нецензурни изрази и обиди спрямо него и да вика, тъй като той и 2 казал, че не може да взема еднолични решения по повод имота им. В сведението от 02.02.2023 г. ответника сочи, че молителката започнала да се кара с него, тъй като и казал, че ще напусне домът им и ще се изнесе на квартира. Отрича извършения акт на насилие, като сочи, че не е обиждал молителката и не я е дърпал.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.
Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие над молителката.
Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН. Доказателствената й сила не е оборена от ответника с провеждане на пълно и главно доказване на възраженията му.
Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че спрямо Е. Д. М., е проявен акт на домашно насилие на 02.02.2023 г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН-нанасяне на психически и физически тормоз.
По този начин с действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната физическа и психическа неприкосновеност на молителката.
Това се доказа по делото по безсъмнен начин от представената декларация по чл. 9 ал.
3 ЗЗСДН от молителката.
От показанията на свидетелката З. Н.-дъщеря на страните се установява, че на 03.02.2023 г. сестра и Д. и се обадила по телефона, като й разказала, че предния ден на 02.02.2023г., между родителите им е възникнал скандал, при който баща им е нанесъл побой на майка им. Скадалът бил посетен от полиция, след което Дияна е закарала майка им в спешния център, тъй като не се чувствала добре, била и направена инжекция. Сестрата на свидетелката също споделила, че дете й, след този случай повече не иска да ходи при баба си и дядо си, тъй като дядо му е нанесъл побой на баба му. Свидетелката заявява,че между родителите и от години са възниквали скандали помежду им, при които си разменяли обидни думи – пустиняк, боклук и т.н. Същата отрича да е била свидетел на физическо 3 насилие от страна на баща й по отношение на майка й. Поводите за скандали били различни, повечето от битов характер. Свидетелката твърди, че отношенията между родителите й се влошили след скандала през м.септември 2022 г., когато съседа им изрязал един орех в двора на къщата им с разрешение на майка й. Тогава ответникът се прибрал в домът си и след като разбрал, че молителката е дала разрешение на съседът им да изреже клони от ореха, започнал да се кара на майка й, възникнал отново скандал, но тя не е присъствала на него.
След този случай скандалите между страните зачестили. Единствения скандал, за който е чула да е прераснал във физическо насилие от ответника спрямо молителката, е този на 02.02.2023 г. Свидетелката сочи, че с майка й след случая с ореха се съмнявали, че ответника има любовница, което също било повод за скандали между двамата съпрузи.
От показанията на свидетеля Д.Н. – съпруг на св. З. Н. и зет на страните по делото се установява, че познава страните от 17 години. Сочи, че през годините между двамата имало дребни скандали на които е присъствал, като по време на скандалите, страните си отправяли взаимно обидни думи. Твърди че около Коледните празници един ден молителката му се обадила по телефона, за да отиде в домът й, тъй като се съмнява, че ответника има любовница. Той отишъл и там заварил сестрата на съпругата си. Двамата установили, че спречкването между страните станало по повод телефонно позвъняване в присъствието на молителката от телефона на ответникът, на което същият не отговорил. След като прегледали телефона на ответникът, установили, че обаждането било от софийски номер, по повод някаква поръчка. Сочи, че за случая на 02.0.2023 г. не знае нищо, съпругата не е споделила с него, нито пък страните, или другата им дъщеря.
От показанията на свидетеля Л. В.-брат на молителката се установява, че от 2 години не говори със страните, тъй като се скарал с ответника. Заявява, че живее в съседство на страните и през годините е чувал двамата често да се карат. Свидетелят заявява, че преди години вследствие на скандалите, молителката няколко пъти е напускала семейното жилище и ответника, като се установявала да живее в домът на родителите им. След известно време страните се сдобрявали и молителката се връщала при ответника, в семейното жилище и отново са заживявали заедно. Свидетелят не си спомня да е бил свидетел на скандали между страните, нито да е присъствал на физически тормоз от страна на ответника по отношение на сестра му през годините. Преди няколко месеца, видял пред домът на страните патрулен автомобил на полицията, но не се е интересувал за повода. Не знае нищо за скандал между страните, станал на 02.02.2023 г.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни и логически последователни и напълно кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК.
От приетите по делото в с.з., представени от молителката 3 бр. Епикризи от МБАЛ Свети Николай Чудотворец ЕООД гр. Лом, неврологично отделение от 2015, 2017 и от 2020 г. се установява, че молителката страда от „исхимичен мозъчен инсулт, с пълно обратно развитие“. От епикриза от 2022 г. на Клиника по неврология от МБАЛ Сърце и мозък гр.
Плевен се установява, че молителката е с окончателна диагноза „R56.8“ – други и 4 неуточнени гърчове „Други симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде“. В епикризата е отбелязано, че от извършения преглед от невропсихолог е установено, че същата страда от гранична клинична депресия и много високо ниво на личностова тревожност, произтичаща от дългогодишни семейни проблеми.
Ответникът отрича на процесната дата да е оказал психически и физически тормоз на молителката с която са съпрузи и живеят в едно домакинство. Твърди, че на 02.02.2023 г. не е удрял и не е обиждал молителката. Единствено е разговарял с нея, по повод бъдещ развод между двамата, като отрича по време на този разговор да е възникнал скандал между тях.
Твърденията на ответникът, обаче не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – полицейски докладни, справки, сведения и протоколи за полицейски предупреждения, както и подписаната декларация от молителката М..
Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a01846b-6c3f-491b-b9cf-ab36a9c3d650