Присъда № 28 от 06.12.2023, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 28/06.12.2023г. по НЧХ дело № 117/2023 г. по описа на РС гр.*****

Производството е образувано по тъжба на И. В. А., ЕГН ********** от гр. *****, която в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу С. Р. М., роден на ****г. в град *****, постоянен адрес гр. *****, обл.

Стара Загора, кв. „****, бълг. гражданин, начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** за това, че на ****г. в гр. ***** около 16:20 ч. изрекъл обидните думи „****” и „****”, и извършил непристойни жестове и действия към И. В. А., изразяващи се в демонстративно **** като е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие – престъпление обида, чл.146, ал.1 от НК

- както и за това, че на ****г. в гр. ***** около 16:20ч., нанесъл ритник с десния крак в лявото коляно на И. В. А., като й е причинил болки и страдания, без разстройство на здравето – лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява колянна става /травматичен оток и кръвонасядане/ престъпление лека телесна повреда, чл.130, ал.2 от НК.

Предявени и приети за съвместно разглеждане са също граждански искове срещу С. Р. М., със снета от горе самоличност от тъжителя И. В. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. *****:

- за сумата от 1000 /хиляда/ лева- представляващ стойността на претърпените обиди от извършените непристойни жестове и действия, изразяващи се в демонстративно сочене и пипане на половите си органи и изречените обидни думи „****” и „****”, ведно със законната лихва от датата на увреждането - ****г. до нейното окончателно изплащане чрез твърдяното извършено престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

- за сумата от 2000 / две хиляди/ лева, представляващи стойността на претърпените болки и страдания от причинените травматични увреждания, изразяващи се в контузия на лява колянна става /травматичен оток и кръвонасядане/, ведно със законната лихва от датата на увреждането - ****г. до нейното окончателно изплащане чрез твърдяното извършено престъпление по чл. чл. 130, ал.2 от НК.

Частният тъжител И. В. А., чрез своя повереник адвокат Г. Д., поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва, че подсъдимият С. Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпленията, за което същият е предаден на съд. Моли да им бъдат присъдени направените разноски.

Подсъдимият С. Р. М. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан. Поддържа тезата, че не той е осъществил престъпленията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ****г. около 16:20 ч. в град ***** тъжителката И. В. А. отивала към работното си място-застрахователен офис намиращ се пред сградата на автогарата. Вървейки от паркинга, където си е оставила колата към офиса е минала покрай две лица- С. Р. М. и А. Н. Д., известен още и като „М.”. Д. и Р. седели върху някакви бордюри, които били разположени в непосредствена близост до входа на офиса на А. и пиели алкохол. Д. поскал от нея една цигара, тъй като същата пушела, а тя му отговорила:

„Не мога да ти дам. Ти още не си си платил стария борч.” Тогава Д. й поискал да му даде поне фаса от цигарата, която пуши, но тя отново му отказала, с предтекста, че не бил си върнал старите „борчове”, като в този момент започнала да ги обижда, че са „****”, „****”. Започнали да се псуват взаимно, като се намесил и Р.. Тогава А. нарекла Р. - *****”. М. й отговорил, да дойде да го **** дали е ****. Категорично се установи, че страните са се псували взаимно, като И. А., след като отключила офиса си, извадила лопатката, която била пластмасова и продължавайки да се псуват пристъпила към подсъдимия Р. и започнала да го **** с нея по главата и горната част на тялото, след което тръгнала да се прибира към офиса си. Р. понечил да я последва но се спрял, според показанията на В. С.. Нито един от свидетелите, включително и посочения от тъжителката - Ф. Г. не установи Р. да я е наричал „****” и „****”, поради което и съдът не приема за доказано от обективна страна престъплението по чл.146, ал.1 от НК, а именно:

На ****г. в град ***** около 16.20 часа, С. Р. да е изрекъл обидните думи „****” и „****” и да е извършил непристойни жестове и действия към А., изразяващи се в демостративно **** да е изказал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на А. в нейно присъствие.

Съдът не приема за доказано от обективна страна престъплението обида. Не се доказа подсъдимия да е ***** си да е правил *****. Установи се от показанията на всички разпитани свидетели, че Р. е отвърнал на обидата „****” с изречението:

„**** ****ш, дали съм ****!”, след което навярно са последвали множеството удари с лопатката. Навярно в хода на нанасянето на удари на Р. тъжителката сама е ударила коляното си в бордюрите, където са седели подсъдимия и Д. и си е причинила травмата, описана в съдебно-медицинската експертиза. Нито един от свидетелите не установи Р. да е отвърнал с удари на А., нещо повече: всички свидетели с изключение на Г. са чули и видели А. да обижда тъжителя и да му нанася удари в горната част на тялото с пластмасовата дръжка на лопатка, за събиране на смет. По категоричен за съда начин се установи, че Р. е бил с прободен крак, който е бил гипсиран, поради което е обективно затруднено движението му, камо ли да подходи на един крак за да нанесе удар с другия. По вероятно, при изяснената от 2 гласните доказателства фактическа обстановка е да се стигнало до самонараняване от страна на тъжителката.

Съдът не дава вяра на твърдението й, че се е обадила на 112 веднага след инцидента, тъй като същата е сключила застраховка с Г. и едва тогава е пристъпила към обаждане. След изготвянето и подписването на застрахователната полица е дошла полицията. На съдът служебно му е известно, че полицията се намира през улицата до офиса до тъжителката, поради което и времето за реакция не би трябвало да е повече от 5 минути.

Изготвянето на застрахователната полица е отнело поне 10 минути на тъжителката. В противоречие с твърденията в тъжбата, обосноваващи знание за това кой е извършителя е и обстоятелството, че А. не е пожелала да посочи името на подсъдимия при посещението на полицаите. Обаждането й до телефон 112 навярно е продиктувано от евентуалната опасност да не й се повдигне обвинение от страна на подсъдимия, тъй като същия е бил с множество свидетели на инцидента, които са разпитани в хода на съдебното следствие.

Обадила се на тел.112 и органите на реда са дошли при нея.

Тъжителката А. ги е запознала със ситуацията и те й предложили да подаде жалба в РУ. Отишла до РУ гр. ***** с тяхна помощ и там подала жалба срещу подсъдимия С. Р. М.. След това се е прибрала, за да се погрижи за здравето си, като е взела болкоуспокояващи и си е направила копрес на коляното, но през цялата нощ болката не е отшумяла. На сутринта тъжителката А. тръгнала за Стара Загора, за да потърси лекарска помощ. В УМБАЛ „Поф. Д-р Киркович” я е прегледал д-р **** – специалист ортопед. С получената медицинска документация от лекаря отишла на преглед в Съдебна медицина-Стара Загора, където й е бил извършен преглед от съдебен лекар д-р **** и е било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което е бил описан резултата от прегледа: „Контузия на лява коленна става ( травматичен оток и кръвонасядане)”.

Всички тези факти, се потвърдиха в хода на съдебното следствие, предвид множеството гласни доказателствени средства - които установяват една и съща фактическа обстановка и приетите писмени доказателства.

В хода на съдебното производство бяха разпитани допуснатият свидетел на тъжителката Ф. Д. Г. и допуснатите и призовани свидетели на подсъдимия - А. Н. Д., Н. Ж. С. и В. Д. Г.. Ако тъжителката е била наясно, че спрямо нея е извършено престъпление буди недоумение факта на прикриване на името на извършителя, както пред органите на районното управление на полицията, така и пред свидетеля Г..

По делото е приет като веществено доказателство CD с рег. № ****. предоставен от Дирекция „ Национална система 112”, „Районен център 112 – Бургас” за регистрирано повикване от телефонен номер **** от тъжителката И. В. А. на ****г. в 16:49ч.

3

В обясненията си подсъдимия М. твърди, че на същият ден частната тъжителка И. А. го е ударила няколко пъти с дръжката на метлата, с която почиствала офиса си. Твърди, че към момента на твърдяното деяние е бил контузен и използвал патерици при вървенето, поради което му било фактически невъзможно да осъществи твърдяната телесна повреда. Всеки един от свидетелите потвърди, че подсъдимия е бил със сериозно увреден крак-пробит от някаква машина. Твърди, че са седели на ъгъла, където се правят застраховки на колите, но не и точно до офиса на тъжителката.

Твърди, че не той, а А. Д. е поискал от тъжителката цигара и тъжителката му е отговорила, че няма да му даде, защото още не си е платил старото задължение към нея. Посочва в обясненията си, че А. е тръгнал да се саморазправя с тъжителката, а той му е казал да не се занимава с нея. Твърди в обясненията си, че частната тъжителка го е обидила с думите „**** и *****”. В обясненията си посочва, че частната тъжителка е взела метлата и го е удряла. Твърди, че свидетелят А. Н. Д. се е карал с частната тъжителка и я обиждал, а той я е помолил да го остави на мира, но частната тъжителка отново го обидила с „**** и ****”. Твърди, че преди този инцидент никога не са имали конфликт с частната тъжителка. Твърди, че не е ритал частната тъжителка, тъй като е бил с патерици и физически му е било невъзможно да стори твърдяното.

При разпита на свидетеля Ф. Д. Г. се установи, че същият си спомня за случката от ****г., тъй като е отишъл при тъжителката И. А. да си направи застраховка на автомобила. Твърди, че веднага след влизането в офиса на тъжителката същата се е държала за левият крак и като я е попитал какво има, тя му отговорила, че я боли крака и са я ритнали. На въпроса на свидетеля кой я е ритнал частната тъжителка му отговорила, че няма значение, тоест тя не е посочила нито името на подсъдимия, нито името на някой от присъстващите с подсъдимия лица. Твърди, че е чул обидни думи и крещене, но не може да пресъздаде нито една от тези обидни думи. Твърди, че с категоричност частната тъжителка му е отказала да му каже кой я е ритнал, а и той не е знаел кой я е ритнал. Спомня си, че някакъв човек е влезнал в офиса докато той си е правил застраховката, но не може да посочи дали това е подсъдимият или някой друг. В хода на съдебното дирене стана ясно, че Д. е влязъл в офиса, за да увери А., че ще й върне парите, които преди това бил взел в заем.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, но от тях не може да се установи по един безспорен и категоричен начин извършените от подсъдимия М. деяния. От тези показания не се установи нито дали действително тъжителката е ритната, нито от кого, тъй като и тя самата е отказала да му каже точно кой я е ритнал. Не се установиха и обидите, които се твърди, че са изказани в тъжбата.

При разпита на свидетеля А. Н. Д. посочва, че на въпросния ден са били събрани с още момчета и са били до офиса на тъжителката. При идването на работа на частната тъжителка той и поискал една цигара и тя е започнала да 4 ги обижда с думите „****”. Обиждала също подсъдимия М. с думите „****”, „****”, „****н”. Твърди, че не подсъдимият М. е поискал от частната тъжителка една цигара, а той й я поискал. Твърди, че след като подсъдимия М. е казал на частната тъжителка, че не е „****” и „****” същата е взела метла или лопата и започнала да го удря. Твърди, че не с метла, а с лопата го е удряла.

Свидетелят Н. Ж. С. твърди, че си спомня за случката. Твърди, че са били там със свидетеля Д. З. Т. и са чули как частната тъжителка А. е започнала да обижда подсъдимия М. с думите „****н”. Видял също и че частната тъжителка А. е ударила подсъдимия М. три, четири пъти с лопата.

Твърди, че подсъдимият М. не е наричал частната тъжителка А. с думата „****” и че не е чул такива неща да се говорят. Твърди, че са отишли на мястото, защото са видели, че се карат и в момента в който са отишли със свидетеля Д. З. Т. са чули как частната тъжителка А. е викала „****”, „****”.