Решение № 48 от 27.05.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Червен бряг , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо В. Първанов при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20214440200047 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 от ЗАНН

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от „********“ ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С. Т. М., с ЕГН ********** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № ********** от 26.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на същото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 4000 .00 лв. /четири хиляди/ лева.

НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице, чрез законния представител С.Т.

С******* в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си моли наложената имуществена санкция в размер на 4000 лв. да бъде отменено, като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените от него разноски. Навеждат се доводи, че приходите от тези продажби на автомобили са внесени по банковата сметка на дружеството, но не от купувачите, а от един от двамата управители – С. Т. М. или ***********. До дата 14.10.2020г. дружеството действително не е имало регистрирано фискално устройство – касов апарат.

Административно наказващият орган, чрез ЮК Г****, оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

1

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2020г. в гр. Плевен, ул. „******* в офис Плевен при извършване на проверка във връзка с подадено заявление за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност ЗДДС вх. № ДДС.000-0077755/05.10.2020г. се установило, че като задължено лице ********“ ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С. Т. М., с ЕГН ********** не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Установено е също така, че на 29.07.2019г., 29.08.2019г., 18.12.2019г, 21.02.2020г., 06.03.2020г., 7.05.2020г., 10.08.2020г., 17.08.2020, 11.09.2020г., и 18.09.2020г. не е регистрирало и отчело извършените продажби на стоки /автомобили втора употреба/ в брой на физически лица търговското дружество чрез издаване на касови бележки от фискално устройство. Плащането на горепосочените доставки е извършено чрез вноски по банковата сметка на дружеството, но с вносители управителите на дружеството, а не клиента.

Дружеството няма регистрирано фискално устройство към 14.10.2020г.. Нарушението не води до укриване на приходи.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпитите на свидетелите Ц.Л. и Е.М. и не се оспорва от жалбоподателя.

При избора на вида и размера на наложеното наказание, както и при установяване на извършеното нарушение административно наказващият орган не е приложил правилно закона. Това е така, тъй като и в акта и в наказателното постановление е посочено, че „Нарушението не води до укриване на приходи“. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2, предложение последно от ЗДДС в този случай се налагат санкциите по ал. 1 на същия текст, която е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Предвид това деянието, за което жалбоподателя е наказан е несъставомерно, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. При този изход на делото основателно е и претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна помощ и документ, озаглавен „списък на разноските по чл. 80 от ГПК“ е, че жалбоподателя е заплатил за оказаната му правна помощ 200 лева за възнаграждение на един адвокат. В този смисъл молбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 26.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на „********“ ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С. Т. М., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4000 .00 лв. /четири хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Велико Търново да заплати на „********“ ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С.

Т. М., с ЕГН ********** направените в хода на настоящето производство разноски в размер на 200 лева за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________ 3